В края на небцето ни, привидно ненужен и безполезен, виси мъжецът. Той обаче служи за няколко дейности, нито една от които не е особено необходима на повечето хора – затова и може да се премахне без особено осезаеми последствия.
Всъщност, увулата, както е другото му име – от латинското „uvola“, което означава „малък грозд“ – често се премахва с увулоплатофарингопластика, основно за да се помогне на хора с сънна апнея. А също и традиционно в някои страни – често като част от ритуал, с който се третират всички „болести на гърлото“, както и като лечение за всичко от повръщане и диария до забавяне на растежа и дори анорексия. Днес такива ритуали все още се провеждат от различни етнически групи в Еритрея, Етиопия, Кения, Нигер, Нигерия, Сиера Леоне и Зарма.
Та ако ни е толкова ненужен и няма да усетим ако го няма, какво прави мъжецът и защо все още го имаме?
Мъжецът е необходим за артикулацията – той взаимодейства със задната част на езика, с небцето и с идващия от белите дробове въздух за образуването на гърлени звукове в езици като френския и арабския. Но може би най-важната му роля е за поддържането на влагата в гърлото, защото в него всъщност има доста слюнчени жлези. Когато мускулните влакна в мъжеца се свият, отделя се слюнка, която се разнася из гърлото и устата ни, докато говорим или преглъщаме. Затова и един от честите проблеми при премахването му е сухо гърло.
С помощта на същите тези мускули, мъжецът помага на небцето да затвори прехода между гърлото и носа ни – така нареченият назофаринкс или носоглътка – когато говорим или преглъщаме, и така да спре течности или парченца храна да отидат в носа ни и при реч да насочи въздуха от дробовете към устата.
Именно звуковата роля на увулата кара някои да смятат, че тя участва и в поддържането на приятен тон на гласа ни – защото помага и за резонанса, и за това гласа ни да не звучи назално (носово). Небцето ни обаче като цяло е напълно достатъчно да затвори назофаринкса. В редки случаи има хора, при които това не е така – те имат велофарингеална недостатъчност, заради която освен, че понякога им влиза храна в носа, имат и проблеми с произнасянето на съгласни като „б“.
И така, основната теория е, че мъжецът е част от говорния ни апарат и това е причината да го имаме. Донякъде колебливо, като доказателство в подкрепа на това идва фактът, че освен хората само още при няколко животни е била забелязана увула. И става въпрос за отделни животни, не за животински видове: „През 1992 изследователи разглеждат устните кухини на различни животни… (включително) кучета, коне, крави, овце и маймуни… От всички животни в проучването, малки недоразвити увули са открити само при два павиана.“
…
Друга функция на мъжеца е при рефлекса за връща съдържанието на хранопровода ни, тоест за предизвикване на рефлекса за повръщане. Той е един от петте части на тялото ни, които могат да задействат този рефлекс като другите са горната част на устата, сливиците и задната част на езика и гърлото. Да имаш нещо което виси в задната част на устата и което може да те накара да повърнеш, очевидно е полезно и по-надеждно от останалите опции. Спрямо начина ни на живот и основно факта, че не живеем вече в пещери, а в цивилизовано общество, отново хората без мъжец не търпят неудобства заради загубата му.