Великобритания потвърди случай на пациент с маймунска шарка
В Англия е докладван случай на маймунска шарка (вариола при маймуните), според Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UKHSA).
Този вид болест е рядка вирусна инфекция със симптоми, подобни на тези, наблюдавани при пациенти с едра шарка, като треска, обрив и подути лимфни възли. Докато обикновено повечето пациенти страдат леко от заболяването и се възстановяват относително бързо, то може да бъде фатално, особено за по-младите хора, а някои могат да развият и по-сериозни симптоми.
UKHSA подчертава, че инфекцията обикновено включва „леко самоограничаващо се боледуване“, което рядко се разпространява при други хора. По тази причина те казват, че общият риск за широката общественост е „много нисък“.
„Важно е да се подчертае, че маймунската шарка не се разпространява лесно между хората и общият риск за широката общественост е много нисък“, казва в изявление д-р Колин Браун, директор по клинични и нововъзникващи инфекции в UKHSA.
Въпреки този нисък риск, Обединеното кралство предприема допълнителни предпазни мерки и лекува този пациент в специализирано изолирано отделение в болница „Сейнт Томас“ в Лондон.
„Работим с няколко клона на Националната здравна система, за да се свържем с лицата, които са имали близък контакт с болния преди потвърждението на неговата инфекция, за да ги прегледаме при необходимост и да им предоставим съвет“, добавя д-р Браун.
Пациентът наскоро е пътувал от Нигерия, където вирусът се среща естествено при животните, преди да пътува до Обединеното кралство. Докато естественият резервоар на маймунската шарка все още не е идентифициран, хората обикновено подхващат инфекцията чрез контакт с гризачи или маймуни.
След откриването й през 1970 г., случаи на маймунска шарка при хора са докладвани от 11 африкански страни: Бенин, Камерун, Централноафриканска република, Демократична република Конго, Габон, Кот д’Ивоар, Либерия, Нигерия, Република Конго, Сиера Леоне и Южен Судан.
Имало е множество инциденти, при които вирусът на болестта е бил изнесен извън Африка. Само миналата година са регистрирани два случая на маймунска шарка при двама членове на едно и също домакинство в Англия. Случаи на инфекцията се появяват във Великобритания и през септември 2018 г. и декември 2019 г.
Още веднъж, всички тези инфекции първоначално са уловени в чужбина, преди да бъдат внесени в страната, а евентуалните огнища са успешно овладени.
Вирусът на маймунската шарка за първи път е идентифициран през 1958 г. като патоген на маймуни Явански макак (Macaca fascicularis), използвани като лабораторни животни; този вид често се използва за неврологични експерименти. Вирусът на маймунската шарка е Orthopoxvirus, род от семейство Poxviridae, който съдържа други вирусни видове, насочени към бозайници. Среща се главно в районите на тропическите дъждовни гори на Централна и Западна Африка.
Вирусът е открит за първи път при хора през 1970 г., а между 1970 и 1986 г. са докладвани над 400 случая. Малки вирусни огнища със смъртност от порядъка на 10% и процент на вторична инфекция от човек на човек от приблизително същото количество се срещат рутинно в екваториална Централна и Западна Африка. Смята се, че основният път на заразяване е контакт със заразените животни или техните телесни течности.
Първото докладвано огнище извън африканския континент възниква в Съединените щати през 2003 г., в щатите от Средния Запад Илинойс, Индиана и Уисконсин, с един случай в Ню Джърси. Огнището е проследено до прерийно куче, заразено от плъх, внесен от Гамбия. Няма смъртни случаи.
Вирусът може също да се разпространи от човек на човек, чрез респираторен (въздушно-капков) контакт или чрез контакт с телесните течности на заразен човек. Рисковите фактори за предаване включват споделяне на легло или стая или използване на същите прибори като заразения. Повишеният риск от предаване е свързан с фактори, които включват въвеждането на вируса в устната лигавица. Инкубационният период е 10-14 дни, а продромалните симптоми (периода от появата на първия клиничен признак до оформянето на пълния симптомокомплекс на заболяването) включват подуване на лимфни възли, мускулна болка, главоболие и треска преди появата на обрива. Обривът обикновено присъства само по тялото, но може да се разпространи до дланите и стъпалата. Първоначалните макулни лезии показват папулозен, след това везикуларен и пустулозен вид.
