Тасадай: Недокоснат народ от „каменната ера“ или ярка политическа измама

През 70-те и 80-те години група хора, които живеят в джунглите на остров Минданао във Филипините, привлича няколко пъти вниманието както на медиите, така и на антрополозите. Първият път е заради разкриването им, а вторият – защото се предполага, че са измама.

Народът Тасадай е „открит“ за първи път през 1971 г. като според докладите той е съставен от 26 души, които живеят в пещери, носят малко дрехи, използват инструменти от каменната ера и говорят на свой собствен отличителен език. Без контакт или познания за външния свят, групата преживява като ловува и не знае как да се занимава със земеделие.

„Въпреки че икономиката им основно и традиционно се основава на събиране на храна, от 1966 г. насам те са се научили и да хващат с капани няколко вида животни“, пише в доклад за групата от 1972 г. „Началните лингвистични данни предполагат, че Тасадай са изолирани от най-близките си негорски съседи в продължение на 600 години или повече. Това заключение, както и докладът като цяло, е условно.“

Фердинанд Маркос

Отчетено е като огромно откритие и за племето се пише по целия свят. National Geographic продуцира документален филм, а на следващата година Мануел Елизалде-Младши – богат политик, който също ръководи изследователски екип – създава лагери, от които може да се наблюдава Тасадай. На всякакви политици, известни личности и журналисти е позволено също да посещават лагера, за да наблюдават племето от „каменната ера“… но на учени, антрополози и социолози не е.

Преди лагерът да бъде затворен по-късно същата година, само на няколко антрополога – внимателно подбрани от Елизалде – е позволено да се доближат до тези новооткрити хора. В края на същата година президентът на Филипините Фердинанд Маркос забранява тотално посетителите в дома на Тасадай, затваряйки цялата зона, докато не е свален от власт през 1986 г.

След като външни хора отново могат да ходят там, започват да се разпространяват твърдения за измама.

През 1986 г. швейцарски журналист, който твърди, че е посетил племето, казва, че местните жители сами са му казали, че групата е измама: „това е смесена група хора от Манобо и Тболи, мотивирани от Елизалде с обещания за земя и пари да се държат като примитивни туземци, които живеят в пещери и ползват каменни инструменти.“ Скоро се появяват твърдения на конференция по антропология, че някои от Тасадай дори са завършили колеж и са кръвни роднини на хора, живеещи извън района, въпреки че това също е съмнително твърдение с малко доказателства.

Подозренията за измама обаче изобилстват, до голяма степен съсредоточени около Елизалде, който печели от откритието от парите, които осигурява за подкрепа на групата.

„Като се има предвид, че те бяха открити от Елизалде, че той контролира кои журналисти имат достъп до място и че Фердинанд Маркос, след като обявява военно положение през 1972 г., обнародва указ (президентски указ № 1032), който прави територията на Тасадай резерват, в който никой не може да влезе без предварително разрешение – разрешение, което, доколкото ми е известно, никога не е било давано на чуждестранен антрополог – става твърде очевидно, че филипинското правителство е насърчило, ако не и проектирало, тази измама“, пише антропологът Жан-Пол Дюмон .

И двете истории – че народът е бил изолирани в продължение на стотици години и че е задълбочена политическа измама – имат своите недостатъци, като най-вероятно е обяснението, че те са група, която действително е била почти напълно изолирана от останалия свят, но не и за толкова дълго време, колкото твърди Елизалде. Доказателство за това е намерено в използвания от тях език, който има прилики с местните езици от преди 150 години, което предполага груба дата за самостоятелното им отделяне.

„Езикът, който те говорят, изглежда различен от тези в околните райони, което предполага някаква изолация. От наличните в момента лингвистични доказателства, заключавам, че Тасадай може да са живели в почти изолация от други групи, както те твърдят, но че изолацията може да е продължила само няколко поколения, вероятно не повече от 150 години“, пише лингвистът Лорънс Рийд за племето през 1992 г.

„В противен случай би имало по-големи и по-очевидни разлики между разнообразието на тяхната реч и тази на най-близките им роднини.“

През 1988 г. президентът Коразан Акино обявява народа на Тасадай за автентична малцинствена група, част от групата Лумад в южните Филипини, но много учени остават скептични и смятат, че не сме по-близо до убедителни доказателства дали абсолютно всичко е било измама или не.