Синьоезичният сцинк искаше да бъде змия, но само се преструва

Влечугите никога не са имали особена слава или са се гледали с добро око. Известни са с това, че често носят отрова, която може да прекрати живота на човек в рамките на няколко минути. Дори и с толкова опасно оръжие, повечето влечуги бягат от човека и предпочитат да останат оставени да виреят свободно. Историята на сцинка със син език е изключително интересна. За разлика от своите събратя, той няма отрова. Според някои от собствениците, които имат такъв екземпляр, влечугото е изключително интелигентно, има някои особени качества и до определена степен няма нищо против да бъде близо до хората. Защо обаче е необходим син език на един гущер?

Сцинкът живее най-често в топли страни с повече пясък, региони близки до саваната. Може да бъде открит в Австралия, Нова Гвинея и Индонезия. Сцинкът обича да изкопава дупки с крайните си и да се крие и да живее там. Макар и да няма нищо общо със змиите, неговите украски са идентични с влечугите без крайници. Именно този камуфлаж се използва по най-добър възможен начин.

Сцинкът не е толкова нападателен и агресивен, нямат много здрави зъби, с които да нанасят тежки щети, но пък се справят с дъвченето на храна. По-често стават жертва на хищници, отколкото да играят ролята на такива. Една важна подробност е, че при наличието на агресор, сцинкът започва да се преструва на змия. Събира своите малки крачета, започва да се движи като змия и изплезва син език. Защо точно син? В природата има един неписан закон, който подсказва, че колкото по-цветно е едно  животно, толкова по-отровно може да бъде.

Сцинкът разполага дори и нещо като сензор за светлина. Когато над него премине сянка, той веднага заема бойна и защитна позиция, за да се преструва на змия. Змиите не се нападат толкова често, а и рисковете са големи. Сцинкът отблизо няма да успее да мине за змия, но от високо е перфектен хамелеон. Отровните дървесни жаби са с ярки украски, за да подсказват на вредителите какво ги очаква.

Сцинкът използва същата измама, като дори е готов да изгуби и опашката си, като след време може да порасне отново. Сцинкът със син език най-често е с размери между 30 и 61 сантиметра на дължина, ако броим и дългата опашка. Полът винаги остава неизвестен, защото органите са вътрешни и може да има потвърждение само и единствено след кръвен тест. Женските носят яйцата в себе си, а след това раждат живи малките си. Една женска може да роди или износи около 10-15 млади.

Снасянето на яйца става с цената на много енергия, а след като това влечуго няма толкова много защити, освен форма на измама, това е по-добър вариант за развитието. На допир, сцинкът може да се смята за леко грапав и на допир напомня за нокят, все пак неговата кожа е направена от кератин. Що се отнася до диетата, този вид може да се храни по малко от всичко. Обича да се храни с плодове и зеленчуци, но ако има щурци, това е предпочитано ястие. Като домашен любимец, той живее около 20 години и понякога и повече. И макар да търсят социална среда, тези влечуги не се препоръчват на човек, който никога не е гледал влечуго. Сцинк обаче има нужда от светлина и топлина, необходима е и UV лампа, която да им помогне да използват калция в организма си и да продължат да го произвеждат.

Необходим е и един много сериозен терариум, за да се чувстват добре. Някои експерти продължават да бъдат на мнение, че точно сцинкът със син език може да е перфектен домашен любимец, особено след като не е защитен от изчезване, до някаква степен може да бъде социален и също така има нужда от пясък и лампа за затопляне. В магазините за екзотични животни струва между 150 и 250 долара. Тук е моментът да отбележим, че освен синьоезиечн сцинк има и такъв със синя опашка.