Религията на е най-важната причина за отхвърляне на еволюцията
Проучване на 5500 ученици на възраст между 14 и 16 години изследва какви фактори ги карат да приемат или отхвърлят еволюцията като обяснение за многообразието на живота. То е проведено в Бразилия и Италия, така че резултатите може да не са универсално приложими, но все пак успява да оспори идеята, че песимизмът към доказателствата за еволюционната теория е свързан само и единствено с религиозните вярвания.
Статията, публикувана в PLOS ONE, не е подходяща за идентифициране на абсолютно всички фактори, които оформят отговорите на еволюцията, но си поставя за цел да се заеме с въпроса дали религията е доминиращият.
„Консервативните общества като Бразилия са склонни да са по-подозрителни към еволюционните идеи, предложени от Дарвин и включени в училищната програма“, казва в изявление старшият автор професор Нелио Бицо от университета в Сао Пауло. „Искахме да проучим по-задълбочено сблъсъка между религията и еволюцията, защото е необходимо да изследваме механизмите на еволюцията, за да разберем биоразнообразието и неговото опазване. Те са свързани. Учениците ще разберат по-добре последствията от местното или глобалното изчезване на даден вид, например, ако са запознати с понятия като „общ произход“, „естествен подбор“ и „произход на видовете“.
За да разберат какво движи антиеволюционните вярвания, Бицо и съавторите събират реакции към твърдения като „Различните организми имат общ предшественик“ и „Формирането на нашата планета е станало преди около 4,5 милиарда години“.
И двете са приети от католическата църква от десетилетия, но се считат за ерес от много от протестантските деноминации, които се разрастват бързо в Бразилия.
Следователно може да се очаква, че основните разлики в отговорите ще отразяват към коя църква са свързани родителите на учениците, нали?
Всъщност обаче авторите откриват, че по повечето въпроси отговорите на бразилските католици са по-близки до тези на бразилските протестанти, отколкото до тези на италианските католици от другата страна на Атлантическия океан.
Странно, но резултатите между привидно подобни въпроси могат да бъдат много различни. Като цяло италианските ученици са много повече за еволюцията от бразилските. Например, 85% подкрепят твърдението, че „хората са произлезли от примати“, в сравнение с 48% от бразилските ученици.
Все пак по-малко италиански ученици са съгласни, че „човешкият вид е обитавал планетата Земя през последните 100 000 години“, отколкото бразилски, може би защото половината италиански католици са избрали да не отговарят. Едно последващо проучване защо този въпрос предизвиква толкова различни отговори може да се окаже много разкриващо.
Въпреки това, общият модел е, че националността и социокултурните фактори като доход на родителите и широко отношение към науката имат повече значение от религиозната принадлежност.
Базиликата Свети Петър, най-голямата католическа църква в света
„Нашето проучване не беше за това дали хората разбират еволюцията. То стъпи една крачка напред и анализира приемането на идеята, което е необходимо, за да се постигане разбирането й. Ако не приемем, че трябва да помислим по дадена тема, нашето разбиране за нея неизбежно е подкопано“, казва Бицо. „Очевидно са необходими по-широки извадки, особено в страни с повече религиозно разнообразие.“
Но Бицо и съавторите смятат, че работата им вече предоставя поуки за научното образование. „Много учебници очевидно смятат единствено религията за най-важен фактор, когато се занимаваме с еволюцията, което води до смесване на теорията на Дарвин с разказите в Битие“, казва Бицо. „Нашето проучване показва, че това е грешно разбиране.“
Тази работа противоречи на някои предишни проучвания, проведени в Европа. Бицо приписва разликата отчасти на използването на двоични отговори, вместо да пита учениците колко верни според тях са нещата по скала от 1 до 5. Кой подход е по-добър може да подлежи на дебат, но той предоставя и друг аргумент, с който е по-трудно да се спори: важно е проучвания като това да бъдат анонимни. Предишните може да са били повлияни от това, че учениците са давали по-социално приемливи отговори, а не истинските си мнения, защото са се притеснявали, че другите ще разберат какво са казали.
