Падението на Бъз Олдрин след завръщането от Луната
Непосредствено след завръщането от Луната, Бъз Олдрин изпитва едно много сериозно затруднение. Той трябва да отговори на много важен въпрос: „Какво е усещането да си там?“. В началото отговорът е, че това е едно магнетично и красиво преживяване, което едновременно показва красотата на изолацията. Години по-късно, когато публикува своите мемоари, Бъз ще заяви съвсем спокойно, че това е бил най-трудният въпрос в живота. Липсвало такова чувство, което може да опише по някакъв начин цялото преживяване.
Нийл и Майкъл също нямат отговор на този въпрос. Тримата успяват да напуснат орбитата, но думите са особено слаби. Посрещането също е особено вълнуващо, Бъз и неговите колеги участват в паради, срещат се с различни представители от политиката, посещават страни и са основни гости в различни предавания. През 1969 г. Нийл е толкова изтощен, че е готов да се откаже завинаги от космическата кариера. За съжаление НАСА имат подготвен график и за следващата година и нямат никакво намерение да се отказват от добрата стара практика. Космонавтът се е превърнал в ПР пионка на своите работодатели. Това обаче има и своите основни позитиви.
Неговата публичност отваря най-различни врати, включително и възможност да заеме поста на директор в застрахователна компания в Омаха през 1970 г., а след това е и лектор на младежката конференция, където говори за политиката на летенето, както и различните ограничения в нея. Колкото и интересни занимания да има пилотът, времето минава. След 20 години във ВВС и още 7 в НАСА, човекът завърнал се от Луната е започнал да потъва надолу в бездната. Накрая ще признае, че голямото желание е било да се завърне обратно към дълга си и да изпълнява космически мисии, ала такива вече липсвали. С особена критика разглежда някои основни проекти, но нищо не е достатъчно привлекателно, за да мотивира ценния кадър да инвестира вниманието си в него.
И след като липсват цели, Бъз започва да консумира повече алкохол, някои дни дори не става от леглото, оставя брака и семейните отношения на далечен заден план, понякога се възползва от услугите на други жени и като цяло остава много назад в историята. През 1971 г. Олдрин осъзнава, че нещо не е наред. Получава позиция за тестов пилот в Калифорния. За първи път има правото да бъде на този пост и до този момент никога не е имал дори честта да се качи в прототип на самолет. Радостта е краткотрайна и бързо отстъпва на депресията и отчаянието.
Новото изживяване е наличието на болки в гърба и врата. Изпратен е в специална болница в Сан Антонио, където да се направят по-сериозни прегледи. Освен рентгеновите снимки, Бъз решава да направи и един сеанс с хирурга, за да обясни как се чувства през последните две години. Тайната се разкрива много ясно. През целият си живот Бъз се опитвал да угоди на баща си и да получи неговото признание.
Тежестта на короната идва и от факта, че почти цялото му семейство страда от различни психологични заболявания, които в последствие водят до самоубийство – така си отива майка му, а преди това и баба му е намерила същото решение. Добавя и факта, че всяка вечер компания в мизерията прави и бутилка уиски, която пилотът не оставял, докато не погледне сухото дъно. Макар и да преминава терапия, пилотът разбива няколко самолета и накрая всички чакат сам да си подаде оставката – прави го. Осъзнавайки, че скоро ще остане завинаги забравен, решава да разкаже своята версия на L.A. Times. Спокойно разказва всичко, което е казал и на психолога си.
Мнозина очакват да бъде завинаги заличен от историята, все пак рядко се позволява на героите от двете страни на завесата да получат възможност да бъдат слаби и да показват своята природа. Не следват някакви особени санкции, Бъз получава редица писма от почитатели, които дават кураж и го подкрепят в голямата беда. Издателска къща Random House предлага да напише автобиографията му, защото средствата от полетите в космоса вече са приключили. Резултатът е книгата „Завръщане към Земята“.
Следват някои скандали със съпругата, която трябва да прочете за изневерите, а малко след напускането на болницата, в която лежи, за да лекува нерви, Бъз се развежда. Баща му умира през 1974 г. Единственото място, където пилотът се чувства добре е обратно в Омаха, където може да разговаря свободно за своите психологични проблеми. За съжаление се оказва, че проблемите с алкохола само се засилват, той често закъснява за срещите, в които трябва да говори за вредата от депресията и най-накрая и психолозите са готови да вдигнат ръце от него.
През 1975 г. започва още една битка за борбата срещу алкохола. Неговата нова приятелка Бевърли се опитва да намери правилното място и след 28 дена, Бъз най-накрая вижда къде точно се намира и започва стабилен път към възстановяването си. За пореден път е звезда, след като през пролетта на следващата година се прави телевизионна адаптация на книгата му. Отново е звездата на деня, но този път говори за алкохолизма и щетите от него.
До края на годината отново ще започне да пие и отново ще се разведе. Отново попаднал във великата бездна на проблемите, Бъз се завръща на единственото място, където го разбират – анонимните алкохолици. Там приятел от групата му помага да стане дилър на Cadillac в Бевърли Хилс. За съжаление бившият космически пътешественик имал още един проблем – бил прекалено честен, за да лъже хората и накрая прекарвал времето си в раздаването на автографи, вместо в продаването на автомобили. Първият арест идва, когато се напива и влиза с взлом при бившата си приятелка.
През 1978 г. решава, че това е краят на алкохола, срамува се от себе си и този път наистина спира. Ще има още много приключения по пътя си, но веднъж щом спира и този последен порок, отново намира път към космическите програми, започва да пише, този път самостоятелно и продължава да бъде символ на останалите почитатели космоса.
