Опасни високи температури – кога достигаме лимита на човешкото тяло

Ако сте обърнали внимание на термометъра през последния месец, то най-вероятно е, защото наистина искате да разберете с колко точно градуса горите в открити пространства. Жегите започнаха да поставят рекорди в Европа, Азия и дори Северна Америка, докато милиони хора усетиха, че се разделят прогресивно със своите телесни флуиди, което през този период от годината се смята за нещо нормално.

Прословутата Долина на смъртта отчете температури от 53.3 градуса по Целзий, докато на 16 юли тази година вече се говори за един от най-горещите дни и дори поставя рекорд. Някои територии успяха да задържат високи температури цели 19 последователни дни с температура от 43.3 градуса по Целзий и най-ниската температура през нощта достигаше до 32.2 градуса по Целзий. Глобално, Земята просто се постара да ни покаже, че може да се стопли и да ни зарадва, макар и логично да имаше протестиращи за тази идея.

И тук идва най-важният въпрос: кога точно е редно да признаем, че температурите стават опасни за нормалните активности на открито?

Отговорът не се крие в точното число на живака, макар и мнозина да смятат точно това. До някаква степен трябва да обърнем внимание и на влажността в атмосферата, както и да се замислим за влиянието и на двете върху човешкото тяло. Логично е, че високите стойности и на двете могат да поставят човек пред особено голям риск.

И така, без значение дали искаме да го признаем или не, човешкото тяло има своите ограничения и когато температурите са високи, придружени с особено висока влажност, положението излиза извън контрол. Проучване от 2010 г. доказва, че температура от 35 градуса по Целзий с влажност от 100% практически е точката, в която преминаваме нашия личен праг. При по-висока температура и дори 50% влажност ще имаме трудности да се охлаждаме чрез пот. Има само един проблем, лабораторните експерименти показват нещо съвсем различно.

Лабораторията Нол кани млади хора, за да измери техния температурен праг. Всеки участник трябва да погълне малко хапче, което да измери температурата на тялото. След това е поставен в специална капсула, където може да се движи, където могат да симулират своята дневна активност. Обръща се внимание на движенията под душак, готвене и хранене. Изследователите бавно повишават температурата и влажността, правейки този експеримент повече от сто пъти и наблюдават базовата температура на човешкото тяло и как тя започва да се повишава.

Комбинацията от двата фактора показва до къде точно е лимитът на човек и какъв е неговият критичен праг. Всяка температура под този праг е такава, в която тялото може да поддържа нормална температура за по-дълги периоди от време. Всичко над нея води до риск от проблеми със сърцето, особено ако човек е изложен за по-дълго на подобни натоварвания. Когато тялото прегрее, сърцето трябва да работи повече, за да изтласка кръвта до кожата и да позволи по-лесно охлаждане – не говорим за реално изхвърляне на кръв, а за нормален биологичен процес.

При преминаване на прага, най-често е необходимо бързо и агресивно охлаждане, както и медицинска помощ. Изследването сред млади и здрави мъже и жени показва, че техният лимит е много по-нисък от теоретичните 35 градуса по Целзий, най-често се оказва, че нормалната температура е около 31 градуса по Целзий и около 50% влажност. Прагът най-често е 38 градуса по Целзий и около 60% влажност.

Настоящите температури достигат точно такива критични температури. В Близкия изток, където бяха отчетени температури около 33.7 градуса по Целзий, както в Индия и Пакистан, нивата наистина са изключително високи и опасни през последните няколко години. Нека не забравяме, че високите и екстремни температури могат да помогнат за изразходването на потта от човешкото тяло, а именно тя е от особено значение, когато става въпрос за охлаждане. Все пак, не трябва да забравяте, че подобно състояние може да се достигне и с по-ниски температури и влажност, особено ако се стресира сърцето, както и други системи от човешкото тяло.

Оказва се, че сърцето повишава пулса си много по-рано, отколкото при достигането на екстремните условия. И дори и да достигаме лимита на човешкото си тяло, това не означава, че веднага ще бъдем обект на точно този проблем. Приемете, че хората в най-голяма заплаха са именно онези, които са на по-сериозна възраст и страдат от хронични заболявания.

Учените избират млади хора за своите тестове по една особена причина – те са много по-толерантни на жега, спрямо по-възрастните хора. Ако един човек консумира лекарства, той също е под особен риск. Хората на възраст от 65 години най-често са между 80-90% от пострадалите в жегите.

Най-добрият начин за защита е с консумирането на повече течности и търсенето на по-хладни зони за охлаждане. Това важи под сила дори и за по-високите температури. Някои от големите градове започнаха да създават прохладни зони, за да помогнат на хората, които се излагат на особено високи температури. За съжаление има хора, които отказват да включват климатиците си, защото не искат да натоварват сметката си за ток, но това много често е грешно решение.

Постарайте се да консумирате течности, понякога дори и ако не изпитвате нужда, просто следете температурите и не пропускайте да се хидратирате. Най-добрата препоръка е да използвате чиста вода, без никакви подсладители, поради простата причина, че нашето тяло работи най-добре именно с нея.