Нощни събирачи на почва – професията, която не искате да имате

Добиването на нощна почва е една от професиите, които изчезват с урбанизацията и индустриализацията на света. Най-вероятно трябва да сте благодарни за подобни изобретения, поради простата причина, че с тях има чист кислород, поне колкото е възможно.

Какво точно е нощна почва и защо мнозина не биха я харесали? Във времето, когато канализацията липсва, повечето полиси са използвали специалния момент да изхвърлят помията от дома си през прозорците, но когато стане тъмно.

Говорим за онази биологична маса, която всеки човек отделя. Преди създаването на тоалетната, най-често се използват килери, ями, септични контейнери и други. След като въпросната маса не достига до никъде, тя започва да се трупа и рано или късно, собствениците на жилища са принудени да ги изпразнят, тогава се призовават едни тесни специалисти, наречени събирачи на нощна почва.

Практиката изисква от специалистите да покрият въпросното съдържание с пепел или почва, преди да я прекарат през града, а след като това не е най-приятното занимание, мнозина работят през нощта. И тук идва интелигентната част от историята, въпросното съдържание може да се смята за една от най-добрите естествени био маси. Самата дейност не е толкова добре платена и често се налага да се носят контейнери или стари плетени кошове на гръб.

Закупуването на каруца може да се случи след 1-2 години и това също отнема време. Странно или не, докато градът не харесва особено тези хора, защото често не са особено лицеприятни и носят със себе си една запомняща се есенция, фермерите са на съвсем другия полюс – обожават ги.

Благодарение на тези хора, зоните, в които няма много плодородна почва, могат да продължат да работят и да я подсилват с подобно съдържание. Логично е, че в началото има технологично време за абсорбиране на естествената тор, но абонаментът за няколко години напред дава резултати.

Самите специалисти не живеят много дълго, особено след като се пренася маса – развъдник за най-различни болести, особено онези, които могат да прескачат от човек на човек. С времето идват и препоръки, които изискват новата канализация, която далеч не е съвършена, да изпраща своите отпадъци директно в цветните градини, но не и във фермите, особено след като има съмнение за натравянето на реколтата.

Нуждата от колекционери на нощна почва се проследяват още в Древна Атина, когато целият резервоар на полиса се пълни за доста дълго време. Изисква се и малко опит, както и инженерна мисъл, за да бъде насочен в близките реки, а след това да се превърне и в почва.

Притеснителната история е, че преди Сингапур да бъде освободен и признат за независим, тази професия продължава да съществува до 60-те години на миналия век. Странно е, че повечето хора помнят трагедията и я описват като времето на колониалния живот, когато поробителите са правили всичко за просперитета на страната. Подобни техники се разглеждат и в Китай, като се твърди, че Япония и Китай са имали тази техника много по-рано. Най-странното е, че цената на кофа нощна почва е била на цената на кофа с мед.

В Япония правят цял бизнес, използвайки система за събиране и създаване на търговия с фермерите. Хората, живеещи в малки апартаменти, печелят достатъчно от този бизнес и дори могат да покриват своите сметки. Историята показва, че още през IX век се описват специалните процедури за изпразването на тоалетни. Едва през Втората Световна война ще стане ясно, че японците са на път да се откажат от тази идея. След окупацията на САЩ, едно от полезните действия е, че се изгражда добра канализация и все по-малко хора използват тази практика.

Различни страни в Мексико и Централна Америка използват същия метод. Ацтеките са известни със своите изкуствени острови от кал и човешка маса, в които отглеждат реколта по седем пъти в година. Те са развивали този бизнес преди 1100 г. пр. Н. е. и са обработвали малки полета с размери около 30 метра на 2.5 метра. За да се маркира зоната и да няма неприятни изненади, фермерите поставят по едно малко дръвче във всеки ъгъл. Испанците приключват тази практика.

Англичаните започват изнасянето на фекална маса в средновековието и ги продават на фермери като допълнителна почва. Задачата на служителите е обвързвана с изпразването на септични ями, както и килери. Ако няма купувачи, въпросните артикули трябва да се изнасят извън града. Преди построяването на канализация, кварталите имат от 1 до 12 събирачи на почва. През 1875 г. се приема нов закон, който изисква от всеки дом да има външна тоалетна, която да позволява достъп на събирачите в нощните часове.

Очаква се, че повечето страни трябва да бъдат модернизирани и да разполагат с канализация, но не всички са стигнали до тази висота – обърнете внимание на Индия. Там събирачите се смятат за недосегаеми и възможно най-уважаваните професии. Със закон, повечето такива практики са забранени, но това не означава, че са прекратени напълно. В страната работят около 676 хиляди души през 2003 г. и събират човешка био маса за облагородяване на почвата. По думите на такива работнически съюзи, броят към последните години е от близо 1.3 милиона души.

Странно или не, ползите от въпросните човешки отпадъци е висока. В момента продължава да се използва, макар и по доста по-модерен начин. Пречиствателните станции се занимават с филтриране на водата и след това използват по-сериозни площадки, които след изсушаване да предоставят на всеки фермер въпросната маса, представяйки я като малко по-безопасна. Това е професия, която не искате да практикувате, макар и до днес все още да се срещат занаятчии.