Непал променя постоянно условията за изкачване на Еверест – мерките не работят

С височина от 8848 метра, Еверест е изкушение за всеки един алпинист, но не е тайна, че това също е едно от най-големите гробища, които можем да открием в света. Извисява между границите на Китай и Непал, като често се превръща и в политически дебат. Тази дестинация е известна като едно от най-великите приключения, но идва с цена. Ето защо и през 2017 г. Непал официално добави нови правила, с които забранява на хора с ампутирани крайници, нарушено зрение или солови атлети, да се опитват да покоряват върха.

Причината Непал да заложи на точно тази политика е, че е време да се постави край на всички инциденти, за да се поставят нови рекорди при опит за изкачването на върха. Прокарването на този закон определено дава и още една много важна възможност на шерпите – сигурно работно място, защото по този начин ще трябва да се заплати за придружител, който в много отношения ще достави и жизненоважният кислород в критични моменти.

Обикновено това е закон, който трябва да охлади страстите на огромната група от хора, които използват април и май, за да се опитат да се изкачат. По това време и огромният брой боклуци, които се изоставят в планината или набързо се забравят, започват да тежат на повечето служители. Според различни журналисти и автори, през последното десетилетие Еверест се превръща в една много лоша туристическа дестинация, защото най-неопитните хора се опитват да покорят върха, използвайки грешни познания и ориентири.

Това, че във времето е имало хора, които са изкачили върха с различни ограничения, не означава, че той е детска разходка. Самият Бен Дикинсън споделя, че наистина се е срещал с такива алпинисти и много от тях са били впечатляващи атлети, но никога не са работили сами и са знаели къде отиват. Останалите пристигащи в Непал за една по-сериозна авантюра, са често обречени. В някои по-сериозни изключения, един алпинист може да получи правилен подход, но това в никакъв случай не означава, че Еверест е официално отворен за всеки.

Истината е друга, самият връх може да се достигне по много по-леки маршрути. Професионалистите често избират по-сериозната дестинация, която определено е предизвикателство, но всеки един подготвен човек може да мине по разумните пътища. Проблемът в този случай е, че кислородът започва да се разрежда на определена височина и продължава да намалява с всеки следващ метър. От покоряването на сър Едмунд Хилъри през 1953 г. и Тензинг Норгей, документираните случаи са на повече от 17 675 души и от тях само 8306 успяват да се изкачат.

Около 288 човека с различни физически ограничения изчезват и то само през 2017 г. За статистиката около 29 души са успели да покорят върха и само 15 успяват да се върнат. Между 2009 и 2014 г. двама души умират при опит за изкачване. Истината е, че няма толкова много мераклии, които да тестват тялото си и да докажат, че дори с протеза могат да се изкачат. Проблемът е, че понякога дори след изкачването, именно връщането назад ще се превърне в изпитание.

Ето защо и Непал наистина иска да охлади страстите и да обясни, че макар и туристите да са винаги добре дошли, Еверест просто не е за всеки и никога не е могъл да бъде. Оказва се, че дори опитите за повишаване на таксите – само документите ще струват около 11 000 долара за човек – не дават необходимият резултат. Законодателството наистина мисли най-различни варианти, но без резултат.

Понякога промените се отменят, понякога цените се вдигат, но нищо повече – мераклиите за покоряване на най-високата точка на света все още са повече от много. Все пак има и изключения в големите правила. През 2011 г. Браян Дикинсън – бивш спасител на флотата ще успее да се изкачи до върха самостоятелно. Шерпите го изоставят на 304 метра от целта. Дикинсън се изкачва сам, но в последствие снежната слепота го оставя на място. Алпинистът се спуска надолу от върха, използвайки само паметта си и нищо друго. Успява и неговият подвиг се нарича сляпото изкачване.