Не знаете нищо за Гранд Каньон
Гранд Каньон е една от най-разпознаваемите забележителности на САЩ.
Но въпреки това – освен как изглежда – най-известното произведение на река Колорадо не е известно с много други неща?
Затова ето няколко факта за Големия каньон, който Конгресът обявява за национален парк на 26 февруари 1919 г.
Река Кали Гандаки
Гранд Каньон не е най-дълбокият каньон в света…
Нека изясним това погрешно схващане още в самото начало: може и да е най-известният каньон, но не е най-дълбокият.
А да се постигне съгласие относно начина на измерване на дълбочината на проломите всъщност е изненадващо трудна задача, но в зависимост кого питате, това отличие се пада или на перуанския каньон Котахуаси, който е дълбок над 3300 метра, или на непалския пролом Кали Гандаки (2520 метра). От друга страна, Гранд Каньон е дълбок само около километър и половина.
Той не е и най-дълбокият каньон дори в САЩ
Каньонът Хелс е издълбан от река Снейк по границата на Орегон и Айдахо и е с над половин километър по-дълбок от Големия каньон.
Трудно е да се определи възрастта му
Подобно на измерването на дълбочината, определянето на възрастта на каньона не е толкова лесно, колкото си мислим. Доскоро се смяташе, че е на 6 милиона години, но се оказа, че отговорът може да не е толкова категоричен. През последното десетилетие в научните среди се разразиха спорове за това колко точно свещи трябва да има на тортата за рождения ден на геоложкото чудо – защото някои анализи на минералите му доведоха до заключението, че възрастта му може да е повече от 70 милиона години.
Какво прави отговора на този на пръв поглед прост въпрос толкова труден? Възможно е Големият каньон да не е бил издълбан наведнъж от река Колорадо. Вместо това една хипотеза предполага, че може да се е образувал на етапи с течение на времето, като части от него датират отпреди 70 милиона години, но свързаният каньон, който познаваме днес, се е появил едва през последните 6 милиона години.
Хопите смятат, че е врата към задгробния живот
Големият каньон има голямо духовно значение за индианското племе, което отдавна обитава региона. Членовете му вярват, че след смъртта си ще преминат на запад през сипапуни или „мястото на появата“ – купол от минерални залежи, който се намира нагоре по течението от сливането на реките Колорадо и Малката Колорадо в каньона – по пътя си към задгробния живот.
Температурите в горната и долната му част варират значително
При преминаване от върха на Северния ръб на Големия каньон, който се намира на около 2400 метра над морското равнище, до дъното му на 1500 метра надолу, човек може да изпита температурни колебания от над 12 градуса. Летните горещини в дълбините на дефилето могат да надхвърлят 38 градуса, а зимните минимуми на върха могат да паднат до -15.
Първите европейци виждат Големия каньон през 1540 г.
След като приютява индиански групи в продължение на хиляди години, Гранд Каньон посреща първия си европейски посетител през 16 век. Подпомаган от местните хопи, испанският конкистадор Гарсия Лопес де Карденас провежда проучване на местността през 1540 г., като дори изпраща трима войници да изследват дълбините на каньона. Походът им обаче не продължава дълго: войниците са победени от жажда, вероятно защото хопите умишлено пазят ценната за тях река Колорадо от пътешествениците.
Следващите посетители от Европа не бързат да се връщат там
След като този първоначален контакт не разкрива големи богатства в района, испанците не изпитват особена спешност да се върнат. Европейците правят второто си посещение едва през 1776 г., когато испанските свещеници Франсиско Атанасио Домингес и Силвестре Велес де Ескаланте попадат на каньона, докато се опитват да намерят път от Санта Фе до в Монтерей, Калифорния, където са на католическа мисия. През същата година друг испански мисионер, Франсиско Гарсес, също посещава каньона по време на неуспешния си опит да обърне местните хавасупаи към християнството.
Изследователите от европейски произход стигат до дъното на Големия каньон чак през 1869 г.
През 1869 г., 7 години след като губи дясната си ръка по време на битката при Шайло в Американската гражданска война, Джон Уесли Пауъл тръгва с 9 души на хиляда километри по река Колорадо и нейните притоци и през Големия каньон. Само 6 човека от екипа завършват експедицията, но Пауъл отива отново през 1871 г. с подкрепата на Конгреса и екип от 11 души, включващ този път и учени. По време на това пътуване са изготвени първите карти на река Колорадо.
Теди Рузвелт е използвал вратичка в закона, за да защити Гранд Каньон
На Рузвелт му е било необходимо само едно посещение през 1903 г., преди да реши, че тази забележителност трябва да бъде защитена. За съжаление, не е в неговите правомощия да определи даден район за национален парк без одобрението на Конгреса. За да заобиколи това, защото предвижда, че Конгресът няма да му съдейства, Рузвелт избра дългия път: през 1893 г. президентът Бенджамин Харисън създава горски резерват в района, така че Рузвелт успява да добави значително по-голяма защита през 1906 г., като използва президентска прокламация, за да определи района като резерват за дивеч „Гранд Каньон“; после, две години по-късно, той обявява района за национален паметник. Така каньонът вече е защитен, но дори тогава Рузвелт не може да получи зелена светлина за създаването на Националния парк „Гранд каньон“. Официалното одобрение идва едва през 1919 г.
През 1909 г. Големият Каньон е обект на голяма измама
На 5 април 1909 г. вестник Аризона Газет описва подробно откритията на двама археолози, които твърдят, че са намерили следи от древнoтибетска или древноегипетска цивилизация в мрежа от подземни тунели в Гранд каньон. Историята за древни артефакти като медни и златни урни и мумифицирани тела, открити от двама изследователи на Смитсоновия институт, предизвиква доста вълнение… но бързо се разплита. Смитсониън отрича да знае за тези хора, а последвалите търсения не успяват да открият „почти недостъпната пещера“, която дуото твърди, че е открило. Въпреки тази липса на доказателства, убеждението, че Смитсониън действително е открил и след това прикрил тази чудна пещера, остава упорито сред любителите на конспиративни теории.
