Лиза Джерардини: Моделът за иконичната картина на Леонардо

Лиза Джерардини е родена на 15 юни 1479 г. във Флоренция. Днес Флоренция е в Италия, но по онова време тя е собствена република, а регионът се ръководи от съвет, наречен Синьория.

Най-голямата от седем деца, Лиза принадлежи към някога влиятелна флорентинска фамилия, чието влияние започва да намалява още преди нейното раждане, но въпреки това семейството е сравнително заможно и притежава много земя.

На 5 март 1495 г., когато е на 15 години, тя е омъжена за 29-годишния Франческо дел Джокондо. Дел Джокондо е търговец на коприна и двойката води скромен, но удобен живот във Флоренция, като богатството и положението на съпруга постепенно нарастват. Към 1503 г. двамата вече успяват да се преместят в по-голям дом на улица „Виа дела Стуфа“ във Флоренция.

Между 1496 и 1507 г. Лиза Джерардини има 6 деца: Пиеро, Пиера, Камила, Мариета, Андреа и Джокондо. За съжаление Пиера и Джокондо умират като малки, а Камила доживява само до 19-годишна възраст.

Въпреки трагедиите родителите се радват на нарастващия успех на бизнеса, който вече включва не само коприна, но и търговия със захар, кожи и други продукти. Нарастващото влияние на Франческо във Флоренция в крайна сметка достига кулминацията си през 1513 г., когато става част от Синьорията.

„Той се занимава активно с политика и има влиятелни съюзници както в републиканската администрация, така и сред Медичите, в допълнение към мрежа от агенти и контакти в цяла Европа. Създава солидна бизнес династия и покровителства изкуствата“, обяснява фондация „Мона Лиза“ в статия за двойката.

Разбира се, двойката е запомнена най-вече с картината, за която се твърди, че е поръчана по същото време, когато се преместват в по-големия дом на Виа дела Стуфа. Според сведенията дел Джокондо иска да създаде портрет на съпругата си за този дом – затова се обръща към Леонардо да Винчи.

Създаването на Мона Лиза

В края на XV и началото на XVI в. Флоренция е потопена в Ренесанса – период на културно, социално и художествено възраждане. Сред забележителните художници от това време са Рафаел, Микеланджело и, разбира се, Леонардо да Винчи.

Като членове на висшата средна класа на републиката, Лиза Герардини и съпругът ѝ вероятно се наслаждават на процъфтяващата художествена сцена.

Смята се, че дел Джокондо моли Леонардо да създаде портрет на съпругата му около 1503 г., вероятно за да отпразнува раждането на новото бебе на двойката, преместването им в по-голям дом или финансовия им успех.

По онова време да Винчи е в период на затишие откъм ангажименти, така че вероятно с удоволствие е приел молбата. Картината започва да се рисува, когато Джерардини е на около 24 години. Да Винчи изобразява своя модел като модерна, достойна и уважавана съпруга.

За съжаление, нови задължения на художника, евентуални наранявания на ръката и отлагането му забавят завършването на „Мона Лиза“, като проектът седи незавършен в продължение на години. Той така и не предава творбата на Джерардини и преди смъртта си я отнася със себе си във Франция. Възможно е да Винчи да е работил по картината чак до 1517 г., две години преди да загине. Днес мнозина смятат, че той все още е имал работа по нея.

В крайна сметка истинската Лиза никога не вижда визията на да Винчи за нейния образ. Но, както знаем, портретът ще завладее света на изкуството за векове напред.

Животът на Лиза Джерардини след Да Винчи

Съществуват и някои доказателства, че Джерардини едва успява да избегне личен скандал, тъй като се твърди, че двама мъже от влиятелната фамилия Медичи се опитват да я „изкушат“, но в крайна сметка тя отхвърля и двамата.

Към 1537 г. здравето на Франческо дел Джокондо се влошава и той подготвя завещанието си, така че съпругата и децата му да бъдат осигурени след като умре – което се случва през 1538 г.

След смъртта на дел Джокондо Джерардини също се разболява. Нейната собствена смърт е донякъде загадъчна, като някои историци определят дата през 1542 г., а други – през 1551 г. Така или иначе, на погребението ѝ присъства голяма тълпа и тя вероятно е погребана в църквата „Сант’Орсола“ във Флоренция.

Що се отнася до Мона Лиза, картината никога не попада в ръцете на семейство дел Джокондо. След смъртта на Леонардо да Винчи през 1519 г. в Амбоаз, Франция, произведението е придобито от френския крал Франциск I и е част от кралската колекция до Френската революция, когато попада в ръцете на бунтовници. След това е изложена в Лувъра в Париж през 1797 г.

Макар че Мона Лиза е изнасяна от популярния музей в определени моменти, особено в периоди на война, тя иначе е постоянно изложена и е там и до днес, а безброй зрители се възхищават на загадъчната ѝ усмивка и мистериозния фон зад нея, който включва сложни детайли като планини, пътища и дори мост в далечината.

Оттогава много изследователи се питат дали тя наистина изобразява Джерардини. Някои ренесансови сведения сочат, че това е така, като например това на художника Джорджо Вазари, който пише: „Лионардо се ангажира да нарисува за Франческо дел Джокондо портрета на Мона Лиза, неговата съпруга, и 4 години по-късно го остави несъвършен, като тази творба сега се намира при крал Франциск Френски във Фонтенбло.“

През 2005 г. германски учен открива 500-годишна бележка от Агостино Веспучи, познат на Леонардо. Веспучи казва, че да Винчи е работил върху портрета на Лиза Джерардини, което привидно потвърждава, че тя е обект на Мона Лиза. Въпреки това без друг потвърден портрет на Джерардини е невъзможно да се потвърди нейният външен вид и дали той съответства на фигурата от Мона.

Принцеса Изабела Неаполитанска

Някои изказват теорията, че „истинската“ Мона Лиза е била: майката на да Винчи Катерина, принцеса Изабела Неаполитанска, испанската благородничка Костанца д’Авалос, куртизанка или чиракът и предполагаем любовник на да Винчи – Салаи. Други дори предполагат, че това е автопортрет на самия Леонардо.

През 2010 г. изследователи от Националния комитет за популяризиране на историческото и културното наследство се заемат с предизвикателството да ексхумират (предполагаемите) останки на Джерардини, за да реконструират чрез 3D моделиране лицето ѝ с надеждата да определят дали тя е истинската Мона Лиза. Но екипът се затруднява да намери образци, които да са годни за изследване, и в крайна сметка проектът не стига до категорични заключения.

И така, дали Лиза Джерардини наистина е фигурата, увековечена в портрета на Мона Лиза – емблематичен шедьовър, който привлича десетки хиляди посетители в Лувъра всеки ден? Въз основа на историческите доказателства това изглежда повече от вероятно. Но мистерията – подобно усмивката на Мона Лиза – остава част от нейното очарование.