Легендата за изгубения град Ел Дорадо
Едва ли има човек, който да не е чувал за мистичния Ел Дорадо. Испанците са използвали този термин, за да обозначат така наречения „Златен човек“. или „Златен крал“. Така се оприличавал вожда на племето Муиска или Чибча. Разказва се, че испанците първи забелязали племето и някои странни ритуали, като покриването на вожда със златен прашец и потапянето му в езерото Гуатавита. И като всяко впечатляващо предание, много скоро легендата започва да се променя и фокуса се измества от човека към града, а после и към царството, за да завърши цялата идея с империя.
Легендата за града се ражда някъде в началото на XVI век и разказва за град Маноа, който се намира на езерото Париме в Южна Америка. Във времето няма авантюрист, който да не се е опитал да открие златото му. Мнозина са правили експедиции в Колумбия, Венецуала, Северна Бразилия и други и до края на XIX век всички са категорични, че твърдението е невъзможна за доказване. Историята е добре позната на една много добра практика – всяка легенда се украсява допълнително и колкото повече се повтаря, толкова по-бързо ще спечели вниманието. Първите архивни документации са от Хуан Родригез Фрийли.
Той разказва как в града Муиска се провежда въпросния ритуал и водачът влиза в езерото, за да отмие златото от себе си, но освен това хвърля и различни златни предмети, скъпоценни камъни и други скъпи аксесоари във водоема. Това е първата история, но много скоро ще се разказва за изоставен призрачен град, изработен от злато, а по улиците са захвърлени различни златни предмети, които никой не събирал.
Снимка: By Pedro Szekely from Los Angeles, USA – Pedro Szekely, Gold Museum, Bogota, from flickr, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74528973
Представянето на Южна Америка като изключително семпла колония, която не оценява изобщо своите ресурси, но същевременно ги използва за различни украшения, побърква всеки авантюрист в следващите два века. Започват да излизат най-различни карти и всяка показва различна дестинация. Особено внимание получава езерото Париме, което би трябвало да пази тайната на златния град, ала такъв липсвал и едва Александър фон Хумболдт успява да разбие тази мистика, след като прави сериозни маневри. Самото име получава друго внимание и се използва за местата, където човек може да забогатее много бързо.
Когато става ясно, че в Калифорния има злато, изведнъж мината получава името Ел Дорадо. Освен това компании като Кадилак бързо кръщават „Ел Дорадо“ един от техните луксозни автомобили, за да демонстрират какво наистина се случва. Проблемът на двата континента – Северна и Южна Америка – идва с факта, че там начинът на живот наистина е бил значително по-различен от европейския. Последните думи на този вожд го доказват:
В цялото издирване се включва дори немското семейство Велсер, което е известно със своя банков произход. Изкушени от легендите за златни градове, дори те тръгват да търсят златото. Съответно Амброзиус Ехингер повежда първата експедиция през юли 1529 г. Някои авантюристи и изследователи търсели по-скоро всички възможни ресурси, които могат да използват, покрай златото добавяли различни артефакти, канела, скъпоценни камъни и всичко, което може да има впечатляваща стойност в Европа. И колкото повече изследвания се правели, толкова повече легенди излизали.
През 1531 г. се чува легенда, че кралството се намира от лявата страна на коритото на река Ориноко. Разбира се, никой не намерил нищо. Между 1531 и 1538 г. немският конквистадор Николаус Федерманн и Гьорг фон Спейер претърсват ниските точки на Венецуала, обикалят колумбийското плато и още редица други зони, но постоянно удрят на камък. През 1541 г. Филип фон Хутен тръгва със 150 конника от Коро и достига бреговете на Венецуела. Преследването на тази легенда се отплаща значително скъпо.
Конквистадорите трябва постоянно да се борят срещу местното население, тежкият климът и редица болести. Когато Филип пресича Рио Бермежо, вече разполага със скромна група от 40 души. Междувременно племето Омагуас не им прощава и накрая се връщат шепа хора. През 1546 г. решава, че вече няма смисъл да се лута в дивото и тръгва обратно към Коро, но за жалост достига само Ел Токуйо, където е екзекутиран от испанските власти.
Снимка: By Jodocus Hondius – Geheugen.nl, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3191638
И докато мнозина очакват легендата да приключи точно тук, през 1535 г. Себастиян де Беналказар провежда разпит на местен индианец, който моли за помощ от името на племето, заявявайки, че неговото кралство е едно от най-богатите – Кундинамарка и там също владетелят се къпел в злато. Проблемът за бедният индианец е, че не знаел как въпросната империя вече е завзета. Освен това се смята, че става въпрос за Арма – царство, където златните орнаменти били често срещани, но земята вече била завладяна от Педро Циеза де Леон.
През 1536 г. Гонзало Диаз де Пинеда се спуска на изток към Кито и открива канелови дървета, това е най-доброто, на което попада. През 1536 г. испанският конквистадор Гонзало Джеминез де Кусада и неговата армия от 800 души тръгват по нов маршрут от Перу и достигат Андите. Там за първи път попадат на Муиска. Съкровището им бързо е конфискувано – приблизително за година. В саваната на Богота, Гонзало чува постоянно истории за заловени местни жители, споделящи една и съща легенда – храм за почитането на слънцето, пълен със злато и скъпоценни камъни.
Прекарва още една година в претърсването на местността и отново не открива нищо. През 1540 г. Гонзало Пизарио става губернатор на провинцията Кито и започва да се блазни от легендите за богатата долина, пълна с канелени дървета и злато. Подкарва армия от 340 войника и още 1500 местни жителя и започва сериозното издирване. Голяма част от войниците измират по пътя, а някои продължават чак до Атлантическия океан, за да осъзнаят, че не са открили нищо.
Снимка: By Unknown author – http://www.liverpoolmuseums.org.uk/collections/research/trinidad/images/trinidad-stamp-lake-asphalt-discovery.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53179504
Поне попадат на река Амазонка и я кръщават така в чест на жените-войни, които ги нападнали по време на тяхното пътуване. От всички истории трябва да отбележим вълнуващите премеждия на Уолтър Рали. За голяма беда се оказва, чe разговорите му с Хуан Мартинез започват с вълшебните истории за Ел Дорадо. Рали постоянно слуша как Хуан е бил заловен от племето и с превръзка е въведен в града.
Имал е няколко разговора с местните и можел да се наслади на красивия златен град. Когато било време да се върне, бил пуснат на свобода, но джунглата успяла да го обърка толкова много, че на финала не можел да открие града, а и нямал физическите ресурси. Рали обаче ги имал и много скоро сформирал нова експедиция за издирването на града. Другата по-важни мисия е, че трябва да се установи английското присъствие в континента и до някаква степен да се затрудно влиянието на испанците.
През 1596 г. изпраща един от лейтенантите си – Лорън Кемъс, за да събере малко повече информация за зоната около река Ориноко. Лейтенантът създава доста подробна карта около амерандските племена и според него, златният град Ел Дорадо се намира в Маноа. Макар и градът никога да не е открит, Рали продължава да вярва, защото по бреговете на реката открива достатъчно злато, за да може да полудее от тази мания.
Понеже възрастта напредва и годината е вече 1617, той решава да остане на остров Тринидат, но изпраща своите лейтенанти да продължат издирването, вярвайки, че е на метри от целта си. Междувременно Кемъс се самоубива, а при завръщането си в Англия, Рали е обезглавен от крал Джеймс, защото не успял да се въздържи от конфликт с испанците. И така достигаме до модерните времена, в които отново се говори за тази легенда.
Снимка: By Hessel Gerritsz – Geheugen van Nederland, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3758151
През 1977 г. бразилските геолози Герт Волтже и Фредерико Гуимарес откриват пресъхнало езеро. Според изчисленията, въпросното е с диаметър от 400 километра и се намира в Северна Бразилия. След земетресението през 1690 г. е започнало да се източва до един момент, в който изчезва окончателно. Когато въпросното езеро пресъхва, местните наистина са открили много злато и са продължили да захранват историята.
И до днес легендата продължава да съществува, но липсват каквито и да е доказателства за мистичен златен град, който е потънал в джунглата и никога повече не е открит. Да не говорим, че с модерна технология като днешната, мнозина могат да потвърдят дали наистина това е легенда или просто местните племена са намерили най-добрият начин да се разправят с новите завоеватели, които били толкова захласнати по легендата.
Заглавна снимка: By Hieronymus Köler – Kolorierte Zeichnung von Hieronymus Köler d. Ä. (um 1560), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=268512
