Кога ще настъпи краят на света и какви са евентуалните сценарии
Според някои учени, светът е започнал да съществува преди повече от 4 милиарда години. По това време се смята, че Земята е била постоянно бомбардирана от метеорити, но животът е продължил. Природните катаклизми не могат да ни изненадат по никакъв начин, свикнали сме да виждаме избухването на вулкани, бързата промяна на климата, като в началото на цивилизацията, това се е случвало много пъти. Въпреки всичко предизвикателства на природата, хората винаги откриват начин да се адаптират.
От време на време се повтаря целият цикъл, като някога тези катаклизми са давали и възможност за раждането на нови видове. Мнозина често обичат да разглеждат някои интересни сценарии, в които животът приключва завинаги. Какво трябва да се случи, за да може да изчезнем? Оказва се, че докато човекът продължава да бъде изключително уязвим на всичко, което вирее във въздуха на микроскопично ниво и може самостоятелно да сложи край на съществуването си, стерилизирането на цялата планета е малко по-сложен процес и няма да стане толкова лесно. При проверка на учените ще открием няколко сценария, които могат да постигнат точно това и да сложат край на живота на планетата. Точно тези не могат да се върнат никога повече.
Около 66 милиона години назад, астероид с размерите на голям град се стоварва в Мексиканския залив. Антрополозите потвърждават, че това е бил краят на динозаврите, както и някои други специални видове на планетата. Нашите прародители по това време не са се развили до необходимата степен, за да трябва да оцеляват, но това събитие е от особено значение за човека. Без този астероид, динозаврите са можели да продължат своя живот, оставяйки всички останали бозайници далече в сенките. Ето защо и професорите често се шегуват, че човекът е винаги на печелившата страна на някои от най-важните случайни събития, които винаги променят начина ни на живот. Един астероид ще успее да елиминира познатия ни живот, но не трябва да забравяме, че подобни събития няма да се случат скоро. Все пак днес разполагаме с достатъчно космически станции, които да засекат подобни феномени, насочени именно към планетата ни.
Според изчисленията на NASA огромни астероиди удрят планетата ни по веднъж на 100 милиона години, но по-малките астероиди продължават да бомбардират атмосферата по всяко време. Има следи, че праисторическите хора може да са ставали жертва на космическата агресия. Тази тематика става изключително интересна за някои изследователи и точно по тази причина се правят симулации в списание Nature през 2017 г. и ни показва, че ако има астероид-гигант, той ще може да се наблюдава с невъоръжено око в един определен момент. Да приемем, че науката не може да намери решение, най-лошият сценарий е, че същият ще се е запалил в атмосферата и след това ще се разбие в Световния океан, повишавайки температурата на водата до степен на изпаряване. Според проучванията на астролозите, в момента в слънчевата система има само два астероида, които могат да постигнат това – Палас и Веста. Някога неразвитата цивилизация е била ударена от планетоид на име Тея, като се смята и за един от много тежките космически нападения, който статистически няма да се повтори в близко и далечно бъдеще.
След като астероидите са оставили нашата крехка планета да се движи свободно, то какви са другите варианти? преди повече от 2.5 милиарда години е настъпил периода на оксидация и белите ни дробове са получили един от най-добрите възможни ресурси за задвижването на нашия организъм. Дори и да не искаме да го признаваме, в момента сме силно уязвими и зависими от кислорода, а както забелязваме, дори най-дребните промени започват да се отразяват на качеството на живот. Събитието в този случай е появата на цианобактериите, които носят отговорност за създаването на атмосферата. Всяко едно действие идва с противодействие и така преди повече от 450 милиона година започва късният Ордовик период, а с него и масовата смърт на най-различни видове. По това време се отчита намаляването на кислородните нива, като този процес продължава няколко милиона години.
В екстремният сценарий на това събитие, редица животни и организми умират, докато по-голямата част от видовете остават в океана. Растителността на повърхността започва бавно да се забелязва и в края на въпросният период следва покриването с ледници. Това е и официалното глобално охлаждане, с което се завършва изтребването, поне за втори път, на познатия живот. Малко след този период има второ повишаване на кислорода. Това се доказва с взимането на проби от морското дъно, събрани от различни точки на света. Допуска се, че същите ледници са променили основните слоеве на океаните, като правят самата структура на слоевете уникална по рода си и с едно особено качество – позволяват концентрирането на кислород.
Никой обаче не може да каже каква е причината за спада на кислорода в началото на периода, така че не очаквайте да намерите красноречиви доказателства по темата. По това време около 80% от живота загива, следователно имаме един добър сценарий за край на света. След като веднъж това се е случило, какви са шансовете да се повтори? За съжаление ще трябва да признаем, че не са никак малки. Някои изследователи са на мнение, че дори и на този етап, благодарение на климатичните промени, кислородът не само се редуцира, но и става негоден за употреба в следствие на замърсяването, следователно в момента не само премахваме някои от морските видове, но и се подготвяме за началото на края. Разбира се, това ще отнеме време, но поне се стараем в тази посока.
В случай, че не сте доволни от тези предложения и смятате, че животът на планетата ще свърши по един много драматичен начин, тогава нека предложим и още един вариант. Нека обърнем внимание на така наречените гама лъчи и активното им облъчване на планетата. В този момент, учените не са открили нито един друг агресивен вариант на енергия в космоса. Тя се отделя при някои експлозии, най-вече така наречените супернова. За голяма радост, все още такива не са се случвали в близост до планетата, за да усетим влиянието им, но NASA редовно обръща внимание на същите в някои по-далечни галактики. Ако нещо такова се случи в млечния път, както се смята, че се е случвало в далечното минало, можем да бъдем сигурни, че това ще означава край на живота, при това за милиони години напред.
Вече знаем какво се случва при най-малките озонови дупки и как се променя климатът и животът на планетата. Да не говорим, че в този период заболелите от меланома се повишават значително. Ако си представим теоретично, че озоновият слой бъде унищожен, можем само да се надяваме, че животът на Марс е вариант за пренасянето на цялата цивилизация. Тази екологична катастрофа може да наруши хранителната верига и да унищожи редица екземпляри, които по един или друг начин контролират околната среда. Все пак не е трудно да видим какво постигат китайците, когато тръгват на война с врабчетата. Гама лъчите ще ударят първо най-високите слоеве на океана, където живеят индивидите, отговорни за кислорода на планетата. Освен това същите могат да разрушават атмосферния кислород и водород.
При този процес ще имаме само и единствено въглероден диоксид, като същият произвеждаме всеки ден, не само от автомобилите си, но и от самите нас. Издигането му като пелерина ще блокира слънчевите лъчи, като финалната присъда ще бъде затъмняването на слънцето и активирането на следващата ледена епоха. Оцеляването ще бъде един много жесток период, а още по-страшното е, че няма никакво противодействие.
След като Нострадамус е предсказал, че краят на света ще дойде с изгасването на слънцето, можем да се притесняваме до известна степен, защото на този етап се смята, че то засилва своята мощност. Според изследователи от различни издания, нашият кислороден фон не е постоянен и рано или късно ще стигнем до момента, в който отново нивата ще паднат. Това обаче може да се случи след близо 1 милиард години.
До тогава можем да бъдем сигурни, че слънцето ще изиграе най-голяма роля, особено след като ще продължи да грее с по-висока сила. Една теория е, че въглеродният диоксид ще се разпадне, като в този момент всички растения, които оперират с фотосинтеза ще умрат, а след нея и човечеството ще загине. Една добра новина е, че целият процес по разпад на въглеродния диоксид ще отнеме още 10 000 години, което означава, че ще имаме време да решим какво ще правим с фауната на планетата.
