Какво е „зелено промиване“ и защо трябва да ви интересува?

Винаги, когато има голяма конференция за изменението на климата, в англоезичните медии се появява един термин, който, макар и трудно преводим, може да се счита за важен: Greenwashing.

На английски „green“ означава „зелено“, a „washing“ – „измиване“. С лека модификация и имайки предвид смисъла му ще го преведем като „зелено промиване“. Ако имате по-добро предложение – кажете ни.

Но по същество:

Какво представлява зелено промиване ?

Greenwashing е практика, в която се използват медийни кампании, PR акции и отвличане на вниманието, за да се заблуди обществеността, че продуктите, целите и политиките на една организация са по-екологични, отколкото всъщност са.

Затова използвахме „промиване“ – защото прилича на нашето „промиване на мозъци“.

Терминът на практика е обвинение, което може да бъде хвърлено към всеки и всичко, прокарващо каквото и да е екологично послание, но най-често се използва за описание на действията на големи корпорации и правителства.

Смята се, че терминът е въведен за първи път в есе, написано през 1986 г. от еколога Джей Уестървелд. Тогава той е отседнал в хотел, в чийто стаи има една от онези картички, на които пише нещо от рода на „Помогнете за спасяването на планетата“, последвано от обяснение колко вода и електричество се използват за пране след посетителите. Картичката продължава с думите, че ако искате да спасите планетата и да не перете кърпата си, оставете я на закачалката й, в противен случай я хвърлете на пода.

След бърз престой в хотела, Уестървелд осъзнава, че изобщо не става дума за опазване на околната среда, а за спестяване на пари на корпорацията, като не й се налага да пере толкова много.

Нещо, което може би и вие сте си помисляли…

От правителствата до гигантите за бързо хранене, зеленото промиване е навсякъде

Един от най-явните опити за такъв подход в новата ни история е скандалът с емисиите на Volkswagen. Някъде през септември 2015 г. бе разкрито, че някои модели автомобили с дизелови двигатели на автомобилния гигант, продавани в САЩ, са били оборудвани със скрито устройство, което може да разпознае, когато са тествани за въглеродни емисии. Неговата цел е била да изпомпва по-малко емисии, когато колата се тества в сравнение с по принцип, когато действително се кара по пътя. В същото време Volkswagen провежда огромна маркетингова кампания, в която изтъква ниски емисии на своите автомобили.

Наистина много кофти…

Това е доста явно целенасочено избягване на истината и компанията в крайна сметка е заловена и наказана за измамата. Но някои други корпоративни кампании зелени промивания са много по-фини.

През 2019 г. McDonald’s стартира голяма кампания за преминаване към хартиени сламки поради нарастващата обществена осведоменост за замърсяването с пластмаса и проблема, който то представлява за морския живот. Имаше само един проблем: новите хартиени сламки не можеха да се рециклират, докато старите им пластмасови сламки можеха.

„Въпреки че самите материали могат да се рециклират, дебелината на самите сламки затруднява обработката им от нашите доставчици на разтвори за отпадъци, които също ни помагат да рециклираме хартиените ни чаши“, казва тогава говорител на McDonald’s. Той добавя, че се търси решение на този проблем.

Обвиненията в зелено промиване обаче са най-често срещани, когато става въпрос за неща като емисиите парникови газове и обещания за „нетна нула“.

Някои компании за изкопаеми горива – включително най-голямата в САЩ, ExxonMobil – обещават да намалят своите нетни емисии парникови газове до нула до 2050 г., което е почти толкова нелепо, колкото звучи. Редица от тези петролни и газови компании, които обещават нулева печалба все още планират нови големи сондажи, които тласкат света отвъд целите, определени от Парижкото споразумение от 2015 г.

Техните обещания често звучат страхотно, но нямат нищо общо с действителността.

Някои световните сили също могат да бъдат обвинени в зелено промиване – особено когато става въпрос за обещанията им да станат „по-зелени“. Всъщност по-голямата част от света може да бъде обвинена в зелено промиване до известна степен, но една лесна мишена е Саудитска Арабия, която обеща да премине към нула емисии до 2060 г.

Страната обаче няма почти никакъв план как да се откажат от изкопаемите горива. Икономиката и енергийните нужди на страната все още са силно зависими от износа на петрол и по същия начин светът разчита на тяхното предлагане. Към юли 2022 г. публичната петролна компания в страната Saudi Aramco – най-големият производител на петрол в света – изпомпва 12 милиона барела на ден.

COP27

Срещата на върха за климата COP27 в Египет започна на 6 ноември 2022 г. и обвиненията в зелено промиване вече се появиха преди началото й.

В Лондон в седмиците преди COP27, екологичният активист Грета Тунберг каза, че е песимист по отношение на предстоящата среща на върха за климата, като изтъкна, че това е трибуна за „хората с власт“ да упражняват „екологично промиване, лъжи и измами“. (Не че Грета е цвете за мирисане…)

Критиките срещу COP27 също нарастват, защото един от основните спонсори е Coca-Cola, най-лошият корпоративен замърсител с пластмаса в света. Не поддържа особено добър фасин за събитие, което има за цел да оправи екологичните проблеми на планетата.

Спонсорството толкова разгневи активистите, че над 200 00 души подписаха петиция, която призовава COP27 да се откаже от гиганта за производство на напитки като техен спонсор.

„Пластмасата задушава нашата планета и година след година една компания води групата замърсители – Coca-Cola. Тя харчи милиони долари за екологизиране на марката си, което ни кара да вярваме, че решават проблема. Но зад кулисите тя има дълга история на лобиране за забавяне и отменяне на разпоредби, които биха предотвратили замърсяването“, се казва в петицията.

COP27 обаче се опитва да се справи и с широко разпространения проблем със зеленото промиване. Организацията на обединените нации скоро публикува доклад относно „Ангажиментите за нетно нулеви емисии за бизнеса, финансовите институции, градовете и регионите“. По същество това е опит за подобряване на почтеността и прозрачността при калкулиране и спазване на екологични ангажименти. Според авторите на доклада една страна или компания не трябва просто да казват, че отиват към нула емисии – те трябва да го докажат.

„Проблемът е, че критериите и показателите за тези ангажименти за нетно нулеви емисии имат различни нива на строгост и вратички, достатъчно широки, за да мине дизелов камион“, казва в изявление генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

„Трябва да имаме нулева толерантност към нетно нулевото зелено промиване“, добавя той.

Как точно ще бъде постигнато това обаче все още не е обявено, но е видно, че много хора сега се стремят да управляват този вездесъщ проблем.