Какво е температура на мократа крушка и как може да ни убие

Е, вече сме на половината път през 2021 г., така че в съответствие с все една по-притеснителна традиция, Северното полукълбо се топи.

Тъй като арктическият кръг достига температури от близо 50°C, а безпрецедентна гореща вълна причинява стотици смъртни случаи в Канада и Тихия океан в северозападната част на САЩ, хората забелязват една особеност в ефекта на градусите навън – така наречената „температура на мокра крушка“.

Случвало ли ви се е да излезете навън на 30°C и веднага да съжалите моментално, и да се зачудите как, за бога, някой може да понесе лято с 43°C, както е в други градове?

Или може би сте ставали свидетели на годишния ритуал на британците да се оплакват колко непоносима жега е горещата им вълна от 35°C и да се чудите дали „горещо“ всъщност означава нещо различно в Англия, отколкото при нас в България.

Работата е там, че не всяка топлина е еднаква и една и съща температура наистина може да бъде приятна в един град и чисто мъчение в друг. В разговорно изражение може би сте чували хората да говорят за „сухата жега“ и „влажната жега“ и че едната е по-приятна от другата.

Това, което прави разликата, често е влажността: концентрацията на водна пара във въздуха.

Ако сравним това с концентрацията на водна пара, която въздухът потенциално може да съдържа при текущата температура, получаваме относителната влажност. Например, в ден с относителна влажност от 1 процент – най-ниската, регистрирана някога на Земята – въздухът съдържа само 1 процент от водната пара, която потенциално би могъл да съдържа. Но в ден със 100 процента относителна влажност, въздухът е напълно наситен и не може да приема повече вода.

Но това може да бъде голям проблем, защото хората се охлаждат чрез изпотяване: околната топлина изпарява потта от кожата ни и това ни предпазва от излишната горещина. Ако относителната влажност вече е близо 100 процента, въздухът просто не може да поема повече влага. Съответно потта ни не се изпарява толкова лесно и не можем да се охладим. Това прави влажната топлина не просто неприятна, но и опасна.

„Физиологично има момент, когато топлината и влажността ще станат не просто неудобни, но всъщност невъзможни за приспособяване“, казва Колин Реймънд, водещ автор на проучване за силната топлина и влагата през 2020 г., пред Американската асоциация за напредък на науката (AAAS) миналата година. „Тези условия вече се случват и само се влошават.“

И тук се появява температурата на мократа крушка. Вместо просто да погледнете термометъра, за да видите колко е горещо, температурата на мокра крушка се измерва, като първо увиете долната част на термометъра в мокра кърпа (както се вижда на снимката) – от тук и „мокра крушка“. Тъканта действа като вид прокси за човешката кожа: ако водата се изпари, термометърът се охлажда и температурата на мократа крушка ще бъде по-ниска от температурата на въздуха. Но при висока влажност, когато и водата не може да се изпари, това не се случва. По принцип температурата на мократа крушка може да се разглежда като измерване не само колко е горещо, но и колко добре хората могат да очакват да се справят с тази горещина.

Теоретичната човешка граница за температурите на мокрите крушки е 35°C – колкото температурата на човешката кожа. Всяка температура по-горещо от тази и тялото ще започне да прегрява, дори ако му се дават неограничени вода и сянка. За щастие рядко температурите на Земята достигат тези нива – рядко, но не и никога. И депресиращо предсказуемата причина, поради която социалните медии в момента се вдигат от тази доста неясна метеорологична метрика, е, че това „рядко“ явление всъщност става все по-често с течение на времето. Точно така: изменението на климата буквално прави планетата нежизнеспособна.

„Предишни проучвания прогнозират, че това ще се случи след няколко десетилетия, но тези проучвания същевременно показват и, че се случва точно сега“, предупреждава Реймънд в изявление миналата година. „Периодите, в които тези събития продължават, ще се увеличават и областите, които те засягат, ще нарастват в пряка връзка с глобалното затопляне.“