Как едно езеро уби 1800 души наведнъж – и как може да се случи отново

Вечерта на 21 август 1986 г. е като всяка друга нощ около Ниос, дълбоко кратерно езеро високо по склоновете на планинската верига Масив дю Мбам в северозападен Камерун. Някои жители на местните села се скупчват около огньовете си за готвене, за да се насладят на вечерята. Много други, уморени от натоварения ден на пазара, вече спят pod тревниte покриви na колибите си .

Около 21:30 тези, които остават будни, чуват странен тътен, който идва от посоката на езерото Ниос. След минути близо 1800 души ще бъдат мъртви.

Тази нощ езерото Ниос изхвърля водна струя на височина над 100 метра, освобождавайки заедно с нея въглероден диоксид, който се е събирал в него от години. Облакът от газ се издигна в небето, преди да се спусне над хълмовете и да се насочи към нищо неподозиращите селяни – с дебелина 50 метра и скорост между 20 и 50 километра в час, има малък шанс човек да му се изплъзне. Докато преминава покрай колибите, горещият облак от въглероден диоксид измества въздуха и задушава почти всеки, с когото влезе в контакт, преди накрая да се разсее.

Езерото Ниос (парадоксално) е известно от местните като „доброто“ езеро заради чистата си питейна вода. Но в онази нощ през 1986 г. то е отговорно за едно от най-смъртоносните природни бедствия в историята на Африка.

Езерото Ниос, малко повече от седмица след изригването; 29 август 1986 г.

Катастрофа

Най-близкото село до езерото – също носещо името Ниос – е и най-тежко засегнато. Човек, който пътува до там с мотоциклета си на следващия ден, го открива осеяно с телата на хора и животни. Той не успява да намери нито един жив човек.

Когато пристига обратно в своето селото Ум на около 7 километра, намира първите оцелели, които тъкмо са пристигнали. По-късно те си спомнят как са се задушавали от въздуха, преди да припаднат като някои от тях остават в безсъзнание цели два дни, а след като се събуждат, откриват смразяващата гледка как цялото им семейство е починало.

Когато мълвата за бедствието се разнася, учени се стичат в Камерун, за да се опитат да разберат какво се е случило. Тестовете на водата скоро разкриват, че езерото има необичайно високи нива на въглероден диоксид – толкова високи, че когато учените се опитват да извадят водните проби на повърхността, налягането от газа спуква контейнерите. Те предполагат, че въглеродният диоксид се е натрупал на дъното на езерото Ниос, докато нещо не го е освободило. При това освобождение газът е излиза в атмосферата при рядко природно явление, наречено лимническо изригване.

През следващите месеци изследователи-химици установяват, че нивата на въглероден диоксид в езерото Ниос нарастват с тревожна скорост. Трябва да се направи нещо, за да се предотврати още едно бедствие.

Геолози от Камерунското министерство на мините, водата и енергетиката предлагат да се инсталира тръбна система в езерото, която да позволи контролирано освобождаване на въглероден диоксид от дъното му нагоре през повърхността. Първоначално с малки тръби с диаметър на градински маркуч, учените започват да тестват идеята през 1990 г., като през следващите години ги заменят постепенно с по-големи и по-големи тръби. Междувременно всички селяни в радиус от 25 километра от езерото са евакуирани. Селата им са унищожени, за да им попречат да се върнат.

Въпреки че тръбите предоставят временно решение, все още в езерото се събират 5500 тона въглероден диоксид всяка година от магмената камера дълбоко под вулканичната линия, на върха на която се намира кратерното езеро. В крайна сметка през 2001 г. е осигурено финансиране за инсталиране на първата постоянна тръба, последвана от още две допълнителни тръби през 2011 г. Отнема пет години, докато въглеродният диоксид достигне достатъчно безопасни нива, за да се върнат селяните и да възстановят своите общности – три десетилетия след бедствието, което отнема толкова много от техните приятели и семейства.

* * *

Какво предизвиква лимническото изригване на езерото Ниос остава неизвестно. Може да е било нещо съвсем малко като камък, паднал във водата, или дори силен порив на вятъра. След като учените развиват някои подозрения, те започват да търсят и дуги случаи на подобни изригвания. И не им отне много време да намерят.

Само 2 години по-рано в езерото Монун, на 100 километра от езерото Ниос, селяни наблизо чуват силен бумтеж. В следващите часове мистериозно загиват 37 души. Тогава странното явление не привлича особено внимание – но в светлината на бедствието в Ниос това е доказателство, че проблемът е по-голям от очакваното.

Сега учените смятат, че само три езера в света натрупват такива смъртоносни нива на въглероден диоксид в дълбините си – Ниос, Монун и езерото Киву на границата на Конго и Руанда. Докато Ниос и Монун са обявени за безопасни, същото не може да се каже за Киву. В долините около него живеят 2 милиона души, а то е 1700 пъти по-голямо и два пъти по-дълбоко от Ниос. Въпреки че Руанда използва метан от Киву като източник на енергия, все още не са направени мащабни усилия за пълното му обезгазяване. Докато това се случи, историята заплашва да се повтори, тъй като под повърхността опасността тихо бълбука.