Какво би направил човек, ако намери портфейл на улицата, пълен с пари? Това е един от най-древните и интересни въпроси, които поставят човешката етика на сериозно изпитание. Учените винаги са се опитвали да открият до каква степен доброто ще надделее в подобна дилема и съществували добре познатата човешка почтеност.
Науката отдавна предлага инструменти, с които всяка теория да се тества, но в този случай социолозите решили да направят изследване, използвайки повече от 17 000 портфейла в 355 града в 40 страни. За целта поставено лице се облича като турист и носи в себе си „изгубен портфейл“. В него, освен парите, присъстват редица кредитни карти, визитни картички и списък с продукти за закупуване. Човекът влиза в банка по свой избор и предоставя портфейла на служител и моли да се погрижат за връщането му при собственика.
Социолозите дълго време се чудили дали сумата в портфейла е достатъчно изкушаваща, особено след като намереният портфейл се предава в места като банки, пощенски офиси и кина. Основната хипотеза в изследването е, че колкото повече пари има в един портфейл, толкова по-малко са шансовете човек да го върне обратно, все пак никой не бяга от по-сериозните суми. След провеждането на експеримента, изследователите от университета в Мичиган били изненадани от следния факт – колкото повече пари има, толкова по-високи са шансовете за връщане. В началото резултатите ги изненадвали, защото голяма част от парите се връщали при собственика.
По тази причина преценили, че явно сумата не е достатъчно изкушаваща, следователно я увеличили цели три пъти. И въпреки очакването да се разделят със сумата, изследователите разбирали, че цялото съдържание е непокътнато. Понякога поставяли сума от около 13 долара, а в други, особено в страни като Великобритания, САЩ и Полша, сумите варирали и понякога стойността достигала около 100 долара. Когато дошло време да се намеси и добрата стара статистика, изследванията показали, че около 72% от портфейлите с повече пари са се завърнали, 61% от онези, които съдържали едва 13 долара са били също върнати.
46% от празните също са били предадени в полиция или друга институция. Цялото изследване е публикувано в журнала „Наука“ и доказва, че морала и честността не могат да бъдат продадени или зачеркнати на фона на скромно обогатяване. В повечето случаи предадените предмети действали пряко върху морала на човек. Този акт мотовирал по-сериозно задълбочаване в изследването.
Някои респонденти преживявали евентуалното страдание на истинския собственик и благодарение на това, връщат загубената вещ. Другото обяснение е, че всеки откривател предпочитал да запази положителния си образ за себе си и следователно колкото повече пари имало в един портфейл, толкова по-виновен щял да се чувства този, който реши да прибере парите за себе си. Изненадата е пълна, когато се окаже, че редица икономически модели, прилагани в тази теория не работят. Изследване от този вид може да предложи няколко добри заключение:
1. Очевидно е, че всяко човешко същество се стреми да направи правилното в конкретната ситуация.
2. Проявата на такива белези, при това на толкова глобално ниво показва, че човешките добродетели не бива да се подценяват.