Главният изпълнителен директор на COP29, Елнур Солтанов бе заснет да обсъжда възможностите за инвестиции в нефтените и газовите дейности на Азербайджан с активист, който се представя за инвеститор.
Видеото, за което съобщава Би Би Си, удря допълнително по и без това ниските очаквания на много хора, че на международната конференция за климата ще бъдат взети решения за смислени действия срещу климатичната криза.
Солтанов е заместник-министър на енергетиката на Азербайджан, чиято икономика е силно зависима от износа на изкопаеми горива. Страната е домакин на тазгодишната Конференция на ООН по изменението на климата, която е известна още като Конференция на страните по РКООНИК – или по-просто COP29. Тя ще започне на 11 ноември и ще приключи на 22 ноември в Баку, столицата на Азербайджан.
Кадрите и документите, които описват подробно акта, са записани и споделени от правозащитната организация Global Witness. Докато Солтанов е смятал, че разговаря с истинска инвестиционна фирма за изкопаеми горива, са били направени коментари, свързани с намерението на Азербайджан да разшири дейността си в областта на нефта и газа на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR). Солтанов е член на управителния съвет на SOCAR.
„Той изтъква „газовите находища, които предстои да бъдат разработени“, „тръбопроводната инфраструктура“ на държавата и търговското звено на SOCAR, което „търгува с нефт и газ, по целия свят, включително в Азия“. COP е отворена за бизнес“, съобщава Global Witness.
Това е само едно от противоречията, свързани с COP29. Антикорупционни нестопански организации критикуват провеждането на конференцията в авторитарна държава с широко разпространена документирана корупция – например някои партньори на конференцията са фирми, свързани със семейството на азербайджанския владетел Илхам Алиев.
Това дори не е първият случай, в който конференцията за климата е подложена на критики, защото изглежда, че се подчинява на интересите на компаниите и държавите, използващи изкопаеми горива. Конференцията COP28, която се проведе в Дубай, Обединените арабски емирства, беше подложена на подобни критики заради участието на компании за изкопаеми горива.
Организацията на обединените нации призовава за решителни и незабавни действия, като изтъква многобройните екстремни метеорологични явления, които се случиха тази година в целия свят; ураганите, опустошили югоизточната част на САЩ, като Хелене и Милтън; супертайфунът в Югоизточна Азия; смъртоносните наводнения в Испания, Непал, Китай, цяла Европа и в Западна и Централна Африка (включително в Сахара); горските пожари в Арктика, Португалия, Чили и цяла Южна Америка.
„Хората, техният поминък и природата, от която зависят, са в реална опасност от последиците от изменението на климата. Ако не се предприемат действия, това е репетиция на бъдещето, което ни очаква, защото светът просто няма оправдание да не се заеме сериозно с адаптирането към изменението на климата сега“, заяви в изявление Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда.
Една от важните последици от климатичната криза е, че рядко срещаните преди екстремни явления са много по-чести – бурите, които се случват веднъж на столетие, могат да се появят два пъти в рамките на няколко седмици, както в Италия през 2023 г. За да се избегнат най-катастрофалните последици от кризата, средното глобално повишение на температурата трябва да се задържи под 1,5 °C над индустриалните нива.
„Климатичната криза е тук. Не можем да отлагаме защитата. Трябва да се адаптираме – сега“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.