Дръвчето бонсай, което оцеля атомната бомба над Хирошима

На 6 август 1945 г., 15 минути след 8:00 сутринта, майсторът на бонсай Масару Ямаки е в дома си, когато парчета стъкло се разпръскват навсякъде покрай него, нарязвайки кожата му, след като мощна експлозия пръсва прозорците на къщата му. Американският бомбардировач B-29, известен още и с името Enola Gay, току-що бе пуснал първата в света атомна бомба, над град Хирошима, на място само на 3 километра от дома на Ямаки.

Бомбата унищожава 90% от града и убива 80 000 японци на място, а в крайна сметка довежда до смъртта на още 100 000 души. Но освен някои леки наранявания, основно заради стъкло, Ямаки и семейството му оцеляват след взрива, както и техните ценни дървета бонсай, които са защитени от високите стени на откритата оранжерия.

В продължение на 25 години едно от тези дръвчета седи близо до входа на Националния музей на Бонсай и Пенджинг в Националния дендрариум на Съединените щати във Вашингтон, но впечатляващата му житейска история остава до голяма степен неизвестна. Когато Ямаки дарява вече 390-годишното дърво бонсай (бял бор), за да стане част от колекция от 53 дръвчета, подарени от Асоциацията Нипон Боснаи в Съединените щати за празник (който чества на 2 години) през 1976 г. – всичко, което всъщност се знае, е само донорът на дървото. Тайната история на растението ще остане скрита чак до 2001 г., когато двама от внуците на Ямаки правят необявено посещение в дендрариума в търсене на дървото, за което са слушали през целия си живот.

С помощта на японски преводач внуците разказаха историята на дядо си и почти магическото оцеляване на дървото. Две години по-късно, Такако Ямаки Тацузаки, дъщерята на Ямаки също посещава музея с надеждата да види дървото на баща си. Музеят и семейството на Ямаки поддържат приятелски отношения и поради тези посещения кураторите знаят ценната стойност на борчето.

„След като преминахме през това, което семейството беше преживяло, дори да дариш едно дръвче беше доста специално, а да дариш именно това, беше още по-специално“, казва Джак Сустик, уредник в музея Бонсай и Пенджинг. Дарението на Ямаки на това дърво, което е в семейството му от поне шест поколения, е символ на приятелските отношения, възникнали между страните в годините след Втората световна война. Висшестоящите лица, които присъстват на церемонията по посвещаването на дървото, включват Джон Д. Ходжсън, посланик в Япония, японският премиер Нобусуке Киши и държавният секретар Хенри Кисинджър, които заявиха, че подаръкът от Япония символизира „грижата, мисълта, вниманието и дългия живот, които очакваме нашите два народа да имат“.

Входът на музея

Днес повече от 300 дървета намират дома си в музея, включително бонсаи, отглеждани в Северна Америка и пенджинг – китайският еквивалент на бонсай.

Има много погрешни схващания за бонсаите, казва Сустик. Това не е специален тип дърво, защото всичко с дървесен ствол може да бъде бонсай. По-скоро това е форма на изкуството, а за майстора на бонсаите „това е начин на живот“, обяснява той.

Бонсайските дървета могат да се култивират от обикновени дървета, събрани направо от дивата природа, както и в много редки случаи – от семена. За тези, които имат малко по-малко търпение или пък не им се занимава чак толкова, те могат и да се купят от оранжерия. Растенията се засаждат в големи контейнери и се подрязват често, за да поддържат така характерния си силует. Понякога, както в случая с борчето на Ямаки, няколко дървета се засаждат заедно, за да се добие по сполучлив външния вид. Въпреки че майсторите на бонсаите поддържат известна степен на художествена свобода, те все още гледат към природата за вдъхновение, пресъздавайки това, което виждат в естествения свят – просто в малък мащаб.

„Това изкуство е брак между градинарството и креативността, но е и уникално, защото винаги расте“, казва Сустик, докато се възхищава на борчето с толкова драматична история. Тъй като тези растения винаги продължават да растат, изискват ежедневно внимание. Сустик дори оприличава грижите за бонсаите с тези за домашен любимец. Но това се дължи на постоянното внимание, че бонсаите като борчето Ямаки живеят извън естествената продължителност на живота на сорта дърветата, който са.

„Това е едно наистина много специално дърво“, казва Сустик.