Андреас Везалий – авторът на модерната медицина, роден в грешното време сред грешните хора
Андреас Везалий е роден в брюкселско семейство, което отдавна се занимава с медицина или поне се опитва да разгадае по-сериозните тайни на природата. Семейството му предава знанията от поколение на поколение и още в детството се разпалва искрата на истинската чиста любов към природата и живия свят. След като се научава да чете, малкият Везалий започва да чете всяка книга по биология, анатомия и медицина. Лека полека започва да прави дисекции на всички примерни животни в книгите, а с това открива и още един добре прикрит талант. Влечението към науката дава отражение и невероятни успехи.
На 20-годишна възраст Андреас можел да чете лекции на младежите, при това на латински и също така разпознава оригиналния гръцки език, опознавайки всички направени изследвания до момента. Имайки предвид, че бъдещият брабантски анатом и лекар се ражда през 1514 г. можем спокойно да заключим, че в този момент медицината наистина прохожда.
Нещо повече, записките на Гален и Аристотел влизали в директен конфликт с това, което Андреас откривал всеки ден. За времето си, гръцките анатоми наистина били повече от съвършени, но за жалост не можели да бъдат актуални в тази епоха. Църквата също не гледала с добро око на дисекцията, което мотивирало ученият да влиза тайно в моргите, да краде трупове и да ги носи в университета, където да се прави дисекция.
Тези практики скоро започнали да се проучват в обществото и довели до следващата по-драстична промяна – смяната на адресната регистрация. През 1537 г. ученият се мести в Падуа, Италия и получава своята докторска степен. Назначен е за хирург и пррофесор в градския университет на възраст от едва 23 години. Една от тайните за успеха е пазенето на сериозен архив с най-различни записки относно всяко направено изследване. За периода 1541-1543 г. Андреас работи с колегите си върху пренаписването на медицинските текстове на Гален. Всяка следваща страница подсказва, че медицината има нужда от нов освежаващ подход, с който да се достигне до истината.
Той е първият адекватен лекар, който заявява, че традицията трябва да бъде изгонена изцяло от тази наука, за да може прогресът да настъпи. Андреас прави това, което Кеплер и Коперник се опитватда наложат през вековете – да докажат, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното. Разбира се, науката не може да приеме толкова лесно подобни тежки твърдения, при това без необходимите доказателства. Следвайки този пример, ученият решава, че е време да внесе светлина в анатомията и да я запознае с модерния свят и нуждите на модерния човек. Ето защо започва да пише нова анатомия, която в последствие ще се превърне в основата на модерната наука, която познаваме и днес.
През 1543 г. публикува първия си научен труд, тогава е още на 29 години, но заглавието De humani Corpis Fabrica – Структура на човешкото тяло е повече от съвършен и революционен труд. До този момент никой не подозирал какво точно представлява човешкото тяло. Материалът бил от 663 страници и съдържал повече от 300 дървени фрески, с които да се изобразяват тайните на човешкото тяло. Голяма част от фреските са изработени именно от белгиеца. По-важното е, че в тези страници най-накрая има научно обяснение, връзка и доказателство за наличеито на всяка част от тялото, обвързана с начина ѝ на работа, както и точната позиция.
Всяка страница пък е опит, записан в личните бележки на учения. Написването на подобен материал има сериозен импакт върху медицината в цяла Европа. Необходими са няколко века, преди да стане ясно какво точно завещава Андреас Везалий на света. За първи път в историята откриваме начина на работа на сърцете, говори се за сърдечни камери, описва се начина на операция на кръвоносни съдове, уретрата, черния дроб, мозъкът, говори се за съвършенната костна система и структура, а всяка глава е подредена така, че да покаже как един орган се позиционира спрямо друг. Науката обаче е известна с едно много съвършено качество.
В опита си да запази старите знания и сигурните методи, макар и повечето да не работят, тя ще отхвърли всяко ново и логично решение, особено ако изпреварва задължително своето време. Авторът не получава слава, а врагове, при това много от всеки възможен научен кръг. Някои от колегите му се опитват да обяснят труда на Гален и да докажат, че гръцкият анатом просто не е дописал, че анатомията се променя във времето. Обиден на реакцията на обществото, Андреас напуска Италия и започва работа при Чарлз V като медицински консултант. Предизвикателството далеч не е по-леко от писането на неговия научен труд.
Белгиецът се озовава в медицинско отделение с испано-говорящи лекари, които все още вярват в старите идеи. И ако Италия с удоволствие приемала провеждането на експерименти, Инквизицията гледала много по-строго на чудатия неизвестен, способен да говори врели-некипели по всяко време на денонощието. Има и още една причина, поради която Андреас не е особено обичан – той често отричал църквата и поставял каноните под сериозен въпрос. Въпреки това, през 1555 г. издава второто издание на научния си труд, допълвайки го с още повече фрески и описания. Често социологията използва една красива поговорка за обществото гласяща:
„За да опознаем света на нормалните, трябва да го погледнем през призмата на лудите.“
През 1562 г. ставаме свидетели точно на такъв акт. Синът на краля пада тежко и започва да страда от мозъчно сътресение и сериозна травма. Везалий препоръчва да се направи операция на мозъка, която изисква отварянето на черепа. Единственият проблем е, че неговата диагноза е отхвърлена по съвет на останалите му колеги. Минават доста тежки седмици и страдание, което не може да се облекчи с нито един традиционен метод. Към края на живота си, кралският съд най-накрая разрешава на Андреас да направи операцията.
След дълги часове работа, осъзнавайки риска от грешка, който най-вероятно ще коства неговата собствена глава, наблюдавайки как пациента се влошава и вече е стигнал до момента на парализа, хирургът прави една от най-добрите мозъчни операции за този период. Макар и да доказва своята правота, както и умения, ученият не спира да наказва колегите си за своята некомпетентност. В неговата природа е закодирано да не мълчи пред глупостта, а имайки предвид знанията му и езиците, на които може да говори, Андреас не прощавал на нито един глупак. Евентуално това и още куп други неприятности за пореден път го принуждават да напусне страната, в коят о практикува.
Следващата спирка е Йерусалим. Когато успява да стигне до свещения град, тялото му е понесло много тежки удари от дългото пътуване. Когато тръгва да се връща през 1564 г. вече е платил цената за своя труд, както и за нервите, които харчил безмилостно за смислени и безсмислени спорове. 50-годишният лекар умира на остров Закинтос в Гърция, след като корабът за пътя наобратно корабокрушира. Макар и мнозина да се пресмиват, бъдещите поколения лекари и учени като Мигел Сервет и сър Уилям Харви започват да разглеждат обстойно завещанието от XVI век и продължават пътя на Везалий.
Личната трагедия на основоположника на анатомията е животът в двете крайности. Белгийският гений бил ненадминат в научната си среда и можел точно и ясно да докаже и обясни абсолютно всичко, но от друга страна е принуден да работи постоянно във враждебна среда, да приема всекидневните нападки, че е луд и вманиачен. Ето защо се издига защитна стена, с чиято помощ всеки може да бъде държан на безопасна дистанция. За жалост с нея успява да отблъсне дори и добронамерените. Очевидно това е цената за изкореняването на традиционната медицина от Европа, а подобно постижение на 30-годишна възраст идва с огромна цена, както забелязваме по-късно.
Грехът на Европа е и най-голямото наказание за колективната глупост. Оригиналните дървени фрески, които ученият пази като очите си, са безследно изчезнали след смъртта му. Необходими са няколко века, преди да бъдат съвсем „случайно“ открити в библиотеката на университета в Мюнхен през 1893 г. Човечеството има кратко време да им се порадва, защото през Втората Световна война следват тежки бомбардировки, които унищожават абсолютно всички архиви. Тук идва един друг особен казус, ако един човек може да направи всичко това с чистата вяра за по-добро човечество, какво правят всички останали?
Нещо повече, Андреас Везалий е бил противник на абсолютно всички в своето време, но се оказва, че нито религията, нито обществото може да му помогне, неговият единствен пристан се оказва науката, която не го разочарова, но взима най-скъпата цена – годините от живота му. Цената за бесмъртието се плаща със смелост. Тя е необходима, за да може науката да се изправи срещу всяка традиция и всяко вълнуващо вярване, дошло от грешните практики през вековете. Именно това са очевидните условия за оставането в историята и превръщането в легенда, на чиято основа днес се крепи модерната медицина, позволявайки манипулациите на тялото, за които неговите предшественици и колеги дори не са подозирали.
