Забравената жената, която помогна на Енгелс да създаде комунизма

„Ако имах доход от 5000 франка“, признава веднъж Енгелс на Маркс, „нямаше да правя нищо друго, освен да работя и да се забавлявам с жени, докато не стана на парчета.“ Именно този Енгелс пристигна в Англия през декември 1842 г. – изпратен там, за да помогне да управлява фабрика, която е собственост на богатия му баща, защото семейството му е отчаяно да защити младия си радикал от пруската полиция. И точно този Енгелс, за голяма тревога от неговите познати, среща, хлътва и почти две десетилетия тайно живее с ирландка на име Мери Бърнс.

Влиянието на Бърнс върху Енгелс – и следователно върху комунизма и върху историята на света през миналия век – отдавна е силно подценено. Тя се появява в най-добрия случай мимолетно в книги, посветени на философа, и в почти нито една за социализма. И тъй като е неграмотна ирландка от работническа класа, както и жена, тя също оставя слаба следа в историята като цяло. И все пак е възможно, четейки писанията на Енгелс, да се усети, че тя оказва значително влияние върху няколко основни творби на своя любовник.

Сестрата на Мери Бърнс – Лизи – с която Енгелс излиза след смъртта на Мери

Манчестър се оказва лош избор за изгнание за млад мъж, чиито леви убеждения са такава грижа за семейството му. Това е най-мощният и ужасен от всички продукти на индустриалната революция на Великобритания: мащабен експеримент в неограничен капитализъм в десетилетие, в което има прилив на пролетарии и икономически либерализъм. Правителството и бизнесът се кълнат в свободната търговия, докато имат изключително лошо отношение към работниците. Обикновено те работят по 14 часа на ден, шест дни в седмицата и докато много от тях приветстват идеята за фиксирана заетост, неквалифицираните работници рядко се радват на голяма сигурност на работното място. А условията на живот в по-бедните квартали на града са ужасяващи.

Малцина от съвременниците на Енгелс знаят за тайния му живот, още по-малко са наясно с Мери Бърнс. В резултат на това почти всичко, което знаем за характера на Бърнс, идва от оцелялата кореспонденция на Енгелс и шепа улики, ексхумирани от местните архиви.

Маркс и Енгелс

Че връзката на Енгелс с Мери е имала сексуален елемент, може да се предположи от една неясна фраза на Маркс. Когато чува, че Енгелс е придобил интерес към физиологията, философът пита: „Учиш ли… върху Мери?“ Енгелс не вярва в брака – а кореспонденцията му разкрива редица връзки – но той и Бърнс остават двойка почти 20 години.

Не се знае със сигурност нищо за участието на Мария в политическия живот на Енгелс, но може да се предположи много. Енгелс описва гетото в Манчестър, известно като Малката Ирландия, с толкова графични детайли, че той трябва да го е познал. Мери като ирландско момиче с голямо семейство най-вероятно му помага. Ако е сам, чужденец от средната класа, е съмнително, че би останал жив в гетото, със сигурност не и с дрехите на гърба си.

Познанството му със сестрите Бърнс също излага Енгелс на някои от по-негативните аспекти на британския империализъм от този период. Въпреки че са родени в Англия, родителите на Мери са имигранти от Типерари, в южната част на Ирландия. Баща й, Майкъл, работи като перач на платове, но приключва дните си в мизерна бедност. Това, заедно с Големия глад, който обхваща Ирландия между 1845 и 1850 г. оставя милион или повече ирландски мъже, жени и деца да гладуват до смърт в сърцето на най-богатата империя в света и прави сестрите Бърнс пламенни националисти. Мери се присъединява към Енгелс на кратка обиколка из Ирландия през 1856 г., по време на която виждат около 2/3 от опустошената страна.

Благодарение на данните от преброяването на Манчестър и архивите от този период, както и на старателната работа на местните трудови историци, е възможно да се проследи движението на Енгелс и сестрите Бърнс под различни псевдоними. Енгелс се представя под името Фредерик Бордман, Фредерик Ман Бърнс и Фредерик Джордж Ман и казва, че е книжар или пътуващ търговец. Той отсъства от Англия от 1844 г. до самия край на 1849 г., но Бърнс очевидно поддържа връзка с него през революционните 1848-9. След завръщането си в Манчестър Енгелс и Мери се установяват заедно в къщи в скромно предградие. Лизи изглежда им е нещо като икономка, макар че подробности за условията на живот на групата са много трудни за намиране. Енгелс нарежда почти всички лични писма, които е писал през този период, да бъдат унищожени след смъртта му.

Фридрих Енгелс

Но в смъртта на Мери Бърнс, а не в живота, е съсредоточен фокусът на учените и това е защото тя съвпада с пропадането на отношенията между Енгелс и Маркс – единственото регистрирано за четири десетилетия близко приятелство на Фридрих Енгелс. Най-ранните признаци на раздора датират още от престоя им в Белгия между 1845 и 1848 г., когато двамата мъже пишат Комунистическия манифест. Мери заминава да живее в Брюксел – необичайно приключение в онези дни за някой от нейния пол и класа. Джени Маркс (съпругата на Карл) има няколко познати сред жените от работническата класа и несъмнено е шокирана, когато Енгелс представя любовницата си като модел за жената на бъдещето. Бърнс пък смята Джени за „много арогантна“ и саркастично отбеляза, че „самата аз, когато се сблъскам с този абстрактен модел, изглежда наистина отблъскващ в собствените ми очи“.

На този фон Енгелс пише на Маркс, за да му каже за смъртта на Мери. „Снощи тя си легна рано“ – пише той – „и когато в полунощ Лизи се качи горе, тя вече беше умряла. Съвсем внезапно. Сърдечно заболяване или инсулт. Научих новината тази сутрин, в понеделник вечерта тя все още беше доста добре. Не мога да ти кажа как се чувствам. Горкото момиче ме обичаше от все сърце.“

Маркс съчувства – за кратко. „Изключително трудно е за теб, който си делял дом с Мери, освободен и далечен за всякаква човешка мъка, толкова често, колкото ти е угодно.“ Но останалата част от съобщението е дълъг разказ за неволите на Маркс, завършващ с молба за пари. „Всички мои приятели“, отговаря Енгелс с гняв, „ми показаха в този момент, което ме удари дълбоко, повече съчувствие и приятелство от вас.“

Маркс отново му пише, извинявайки се, като изказва съболезнования и обвинява за първото си писмо съпругата си, която иска пари. „Това, което ме подлуди особено“, пише той, „е мисълта, че не ви съобщавам адекватно нашето истинско положение.“ Майк Гейн, наред с други писатели, подозира, че Маркс възразява срещу любовта на Енгелс към жена от работническата класа не на основата на класа, а защото отношенията са били буржоазни и следователно са нарушили принципите на комунизма. Каквато и да е причината за спора, Енгелс изглежда се е радва, когато той приключва.