shareit

Ян Шишен – китайският бог на войната и майстор на революцията с едно ново оръжие на ден

| от |

В света има силни и слаби, но Джон Колт успял да изравни силите, поне такава е легендата. Съществува и още една красива мисъл:

„Въоръжените сили са гърбът на справедливостта.“

Китайският военноначалник Ян Шишен има поглед над изкуството на войната и в продължение на десетилетия ще бъде един от най-добрите пълководци. Управлява провинция Шанхи, сражава се за и срещу други свои бойни другари, не обича изобщо националисти и комунисти, а особено място в сърцето си ще пази за японците.

Ян има много специална идеология за войната и я спазва по-добре от християнин-пости. Той споделя, че взима най-добрите качества на военната дисциплина, национализма, анархизма, демокрацията, капитализма, комунизма, индивидуализма и империализма, добавя и утопизма за цвят, а резултатът е наистина интригуващ.

Обещава, че ще превърне провинцията си в истински модерен полис, не споделя много планове и започва да използва фондовете на местните за създаването на Тайин Арсенал – военна фабрика, с която да въоръжи всички и след това да помогне на страната си да се превърне в независима и сигурна точка на света.

Преди да приемете, че това е някакъв странен китайски субект, трябва да знаете, че Ян е прекарал доста време във военните училища в Япония. Там е станал свидетел на бързата модернизация и индустриализация, която все още се бави в Китай. Бедността и корупцията в родината му ще продължат да работят с пълна сила.

Ян се завръща с много сериозни планове и настоящият режим ще го посочи като един от най-опитните за създаването на нова армия. Правителството дори не подозира, че бъдещият философ има много по-сериозни планове – той пристига в Китай, за да се отърве от всички кръвопийци. След като фабриката заработва и започва да въоръжава местните, Ян провежда тайни военни тренировки на местните, за да е сигурен, че ще се защитават при нужда. През 1911 г. ще успее да прогони манчунските войници и да се обяви за военен губернатор, както и за цар на град Тайиан.

През следващата година започва разширяването на фабриката и преименуването ѝ в „Машинно бюро Шанхи“. Производството на малки оръжия се повишава значително. Преди да има достатъчно за всички, съседният губернатор Юн Шикай ще се опита да спре плановете на своя колега.

Многочислената армия на противника бързо успява да пречупи крехката опозиция, но Ян ще има добрата дипломация и ще поиска да бъде възстановен на поста си, за да произвежда оръжие и за двете провинции. Никой не подозира, че докато новият владетел смята, че ще стане богат и независим, Шишен прокарва тайно планове за свалянето му от власт.

Юн никога не вижда преврата и умира в леглото си през 1917 г. Шишен поема попечителството и на втората провинция, като продължава да предоставя дребно и средно оръжие. Първоначалните планове са били ориентирани към защита, но скоро станало ясно, че това няма да е достатъчно. Китаецът търси някои чуждестранни инвеститори, които да подобрят техниката и да повишат предимствата му на фронта.

До 1920 г. в провинцията ще пристигат най-различни тежки машини от Германия. Новите китайски инженери ще се връщат от САЩ, където са успели да получат диплома и право да работят в машинното бюро.

При такава конкуренция е логично, че всеки почитател на Марс ще се озове в малката модерна провинция. Ян е щастлив, че е един от малкото производители на артилерийски снаряди, копирани безцеремонно от немските модели. Конкурентите използват евтини материали и качеството е плачевно, но Ян не прави компромиси. Сертификатът за качество също не закъснява.

През 20-те години на миналия век, китайците вече разполагат с клонинг на автомат Томпсън и го продават на жп патрулите, които трябва да се защитават от постоянните набези на банди в провинцията. Новото оръжие е великолепно, но патроните .45 ACP не могат да бъдат открити толкова лесно и доставките закъсняват.

Най-популярният пистолет в Китай е C-96 – известен още като дръжката на метлата. Тежък и много издръжлив пистолет в ръцете на опитния стрелец. Той стреля с 7.63 мм патрони. При правилна модификация може да се превърне и в карабина, а това дава предимства на стрелеца за определена далекобойност.

Заявката за картечници пистолети е голяма, следователно Ян отваря втори завод за производство на муниции – Тайиан в съседната провинция. Именно там започват да се произвеждат муниции за нов пистолет – Shanxi Type 17 с пълнител за 45 мм патрони. Твърди се, че са произведени около 8500 от този вид. Така се балансира доставката на муниции за картечния пистолет и за полу-автоматичния.

Богът на войната осъзнава, че оръжието може да крепи баланса, но също така забелязва, че с него няма какво да се пази. Плановете за гражданска индустриализацията започват именно от Шанхи и включват публично образование за момчета и момичета, реформа на местната стоманена индустрия, подпомагане на земеделието и други. Идеите се приемат радушно и мнозина започват да наричат своя лидер – местния губернатор. Зад добрите идеи ще се крият много преговори и стратегии.

Докато армията му не е готова, той отказва да влиза в директни конфликти или да преследва по-сериозно разрастване. Когато Националистическата армия тръгва на Северна експедиция през 1927 г. Той с радост предоставя оръжие и муниции за кампанията, особено след като националистите смятат да се разправят с друг военоначалник – Жан Жуолин.

Войниците на Ян ще имат ключова роля за превземането на Пекин и победата на националистите. За първи път може да се говори за стабилно китайско централно правителство, но дори този сън вирее кратко. Япония успява да премахне китайския министър Жанг. Новата гражданска война ще изисква повече оръжие и още повече войници. Тук Ян ще се сражава на страната на християнския генерал Фенг Яшианг, за да спре всички напъни за създаването на ново и алтернативно правителство.

Победите на фронта привличат вниманието на западните медии. Само седмица след тежките сражения, Ян ще се появи на корицата на списание „Time“ със заглавие „Следващият президент на Китай“.

Революцията се проваля и Ян губи ценни позиции. През 1930 г. е изпратен в изгнание в провинция Далян под командването на японската армия. По-важното е, че неговите фабрики продължават да работят. През 30-те години на миналия век, двете използват човешките сили на 15 хиляди души.

Докато Ян е далече от бойните действия, неговата армия работи с пълна сила и копира японската военна пушка Arisaka Type 38. Преди Япония да се усети, американските разузнавачи ще им подскажат, че заводите вече са произвели около 100 000 копия и най-вероятно са по-добри дори от оригинала. В хода на сраженията ще стане много трудно за японските войници дори да разпознават китайската версия, след като разликите са минимални.

По време на изгнанието си, Ян започва да комуникира с японските власти. Никой не знае, че тайно кореспондира и със сина на Жанг. Двамата вярват, че Япония подготвя инвазия. С малко повече совалки и по-топли отношения към Япония, Ян успява да се върне обратно в Шанхи и да продължи да произвежда оръжие.

През септември 1931 г. японските войници правят инвазия в Манджурия и унищожават армията на Жанг Младши. Студентите в Шанхай протестират срещу политиката на лидера Чианг, който заявява, че не иска да се конфронтира с японците. На 18 декември 1931 г. полицията се намесва в протестите и открива стрелба. Ян ще се окаже последна инстанция и прокудените ще започнат да пристигат в провинцията.

С тяхна помощ успява да получи отново короната и да възстанови престижа си. Бойният арсенал също е върнат, а сега има нова задача – повишаването на продукцията. Неговото оръжие се предоставя напълно безплатно на партизаните в Манджурия. Натискът на въоръжените сили ще принуди Чанг да се помири още веднъж. През 1934 г. ще обяви Ян за официален лидер и също така ще го назначи за водеща сила срещу новите комунистически организации.

С нови почести и признания, лидерът продължава да извива своята идеология и да модифицира влиянието си в правителството. Успява да си доставя чуждестранна преса и намира правилните контакти за печеленото на внимание в света. Наблюдавайки растежа на САЩ, Ян предлага на Китай да последва същите стъпки.

През 1936 г. монголският принц Де ще поведе войниците си, преминали японски тренировки, в атака срещу китайците. Целта са териториите на Ян, където се ражда един от най-ценните бойни артефакти. Съпротивата е безмилостна, но сигналът е ясен – Китай трябва да очаква неизбежната японска инвазия. За да има повече позиции, лидерът ще потърси помощта на комунистическите сили и ще позволи на Жоу Енлай да изгради своя тайна база в Шанхи.

Жанг и Жоу ще успеят да отвлекат марионетния министър Чанг, който по-късно ще трябва да приеме мира с комунистите. Ян никога не присъства директно в тези събития и не разкрива по никакъв начин плановете си за отвличане. Благодарение на силните връзки с всички групи, бързо успява да се договори за мир и ориентиране към общия враг – Япония.

През 1937 г. Япония официално започва инвазията си. Натиска на север от Манджурия и удря Шанхай по море. Силите на Ян трябва да се изправят срещу монголския принц за втори път, отново се оказва, че нападателите не са научили нищо. Японската редовна армия е по-костелив орех. Силите на оръжейния производител често бягат, но Ян намира решение и екзекутира страхливците.

Хората започват да намаляват драстично и Ян се обръща към Жу Де и неговата 8-ма регионална армия. Обединените сили достигат до Пингхинггуан и нанасят най-жестокото поражение в историята на Япония. Осъзнавайки обидата, японските генерали умишлено насочват силите си в конфликтната точка и изтласкват китайците до Тайюан. Хората на Ян правят геройски напъни, за да отблъснат нападателите, но накрая са принудени да отстъпят. Една от фабриките на китайския оръжеен магнат остава в територията на Япония.

Другата продължава да работи и вече знае как да създава леки картечници. Ян настоява и за още една промяна – да работят с японския калибър муниции. Оказва се, че така успява да продава муниции на абсолютно всички – изравнените сили ще доведат до плашеща статистика.

Японските учени ще потвърдят, че трите най-големи битки в Северен Китай, където е позициониран Ян, са довели до загубата на над половината японски войници. Дори Мао ще е принуден да признае, че Ян е една упорита съпротива и може да се разглежда като силен китайски син. Комунистите охлаждат връзката по още една причина – трудно е да се премахне такъв любимец. Домакинът също не ги харесва. Тяхното обсебване на селяните му подсказва, че скоро няма да има нито фабрика, нито подчинени, нито армия.

Малката провинция ще обяви война на комунисти, японци и партизани. Армията на Ян се мести в планините и започва да изгражда нови фабрики. Ресурсите са много по-малки, но метал за скрап има достатъчно. Вместо да се произвеждат по 100-200 пушки на ден, отдадените свободни китайци произвеждат по хиляда.

Историята продължава да се развива цветно и през 1940 г. генерал Рюйкичи Танака става ръководител на първа японска армия. Той се познава с Ян по време на изгнанието и предлага на своя стар приятел обединение срещу комунистите. Ян заявява, че ще се справи сам, стига Япония да напусне провинцията. При изпълнението на тези условия, той няма да напада японски войници. През 1943 г. и двамата ще подпишат формално примирие.

През 1945 г. след падането на Япония, нашият герой се завръща обратно в своите територии и продължава да произвежда оръжие. Най-важно е да си върне безценния арсенал. Япония е успяла да обере всички ценни елементи и машини, но това не го притеснява.

Открива някои от най-добрите японски инженери, останали в Китай с надеждата, че ще избягат от трибунал, зачислява ги на работа и започва да строи синдикалната си малка империя. Японският офицер Хосаку Имамура ще доведе при него американски посланици, Япония ще приеме идеята за търговия. Започва да произвежда дори железопътни елементи за островната държава, но неофициално отново събира армия за битка с комунистите и копира нови американски оръжия.

През 1948 г. вече ще има пълен боен арсенал за една голяма армия. За съжаление няма силите да се справи с комунистите, които вербуват все повече местни. Самолети ще ударят неговите фабрики за пореден път, поразени са и запасите с муниции. През следващата година ще дойдат американски самолети, които да доставят експлозиви и патрони с надеждата, че Ян ще може да унищожи своите фабрики, когато дойде времето.

Комунистите превземат Тайин, японският офицер Имамура извършва сепуко, а Ян бяга на юг. Успява да влезе в Тайван с останалите китайски националисти. Отказва се от войната и се обръща към литературата и развитието на своята нова идеология. Китайският бог на войната умира през 1960 г.

Арсеналът и фабриките продължават да се използват и до днес. Въпреки огромното желание на американците да видят край на военната индустрия, Ян няма желанието да унищожи нищо изградено от самия него. Фабриките помагат за комунистическата революция, срещу която същите оръжия някога са се борили.  

 
 
Коментарите са изключени за Ян Шишен – китайският бог на войната и майстор на революцията с едно ново оръжие на ден

Повече информация Виж всички