Великите любовни истории: Ив Монтан и Симон Синьоре – ключът към успешния брак (не) е да се правиш на сляп, когато е необходимо
Нищо не може да застане помежду им. Дори холивудската богиня Мерилин Монро! Защото тези, които висшата сила е събрала, дори най-сексапилната жена на света не може да раздели. Тази митична френска двойка притежават всичко, което се иска, за да бъдат звезди от световна величина – талант, харизма и онзи фактор Х, който обединява другите два елемента в стоманеноздрава спойка – любовта към изкуството и един към друг. В годината, в която честваме 100-годишнината от рождението на Ив Монтан и Симон Синьоре, предоставяме на вниманието ви историята на техния вълнуващ и изпълнен с турбуленции съвместен живот.
Преди да станат Ив&Симон
Ив Монтан се появява на този свят през 1921 г. с още една буква в името – Иво. Ражда се в италианското градче Монсумано Тере в семейството на производител на метли и убеден комунист и на домакиня и заклета католичка. За да избягат от суровия фашистки режим в страната, семейството емигрира във Франция през 1923 г. и се установява в Марсилия.Там и преминава детството и юношеството на Ив. Дебютът му в шоубизнеса е като певец в мюзикхолове, но когато през 44-а се запознава с Едит Пиаф и тя го кани да стане част от творческия й антураж, а по-късно и неин любовник, животът и кариерата му се обръщат на 180 градуса.
Няма как човек да гледа снимки от младите години на Симон и да не си помисли, че има нещо арийско в лицето й. И няма да сбърка в предположението си, понеже актрисата се ражда през същата тази 1921-а година във Висбаден, Германия. Тя е най-голямото дете на семейство Каминкер, които, заради работата на бащата като преводач в тогавашната Лига на нациите, се мести в Париж. Растейки в крайно аристократична атмосфера в Париж, още от малка тя изучава английски, немски и латински. Завършва средното си образование във времето на нацистката окупация на страната и, за да подпомага финансово семейството си, започва работа като машинописка във вестника а колабористки уклон “Нови времена”.
В тези смутни и несигурни времена Симон редовно се среща с други млади и напористи интелектуалци като нея в емблематичното Café de Fleur и, окуражавана най-вече от любовника си Даниел Гелан, решава да се отдаде на актьорската кариера, която отдавана й е на сърце. Първият филм, който привлича интереса на публиката и критиците към актрисата с изразителни черти и сладострастно изражение, е “Въртележката” (1950), който е забранен за кратко време в САЩ заради неморални сцени.
Un coup de foudre
Или “ударен от гръм” – така французите наричат любовта от пръв поглед. Точно такъв гръм разтърсва от петите до ушите Ив и Симон, когато се срещат за първи път през лятото на 1949 г. в Сен Пол де Ванс. Въпреки, че по онова време е омъжена за режисьора Ив Алегре, на Симон й е невъзможно да устои на чара на 28-годишния певец. Той пък вече се е разделил с Едит Пиаф и е тръгнал по свой път. А той е повече от обещаващ, особено след като вече е изпял безсмъртния шансон “Есенни листа” във филма с негово участие “Вратите на нощта” (1946). Симон не е жена, която е свикнала да се вслушва в гласа на разума пред този на сърцето. Затова с увереност се впуска в новата връзка, въпреки че цената, която ще плати за това свое решение, е много висока – раздяла с тригодишната й дъщеря Катрин.
На политическия фронт
Ив и Симон се женят през 1951 г. Въпреки обаче многото опити да увеличат броя на членовете на семейството, все не успяват. След два спонтанни аборта двойката се примирява, че няма да има свои деца. Заслепена от любов към съпруга си, Симон сякаш забравя за дъщеря си и Катрин. По-късно последната с горчивина ще си спомня: “Майка ми съчувстваше на всички отчаяни хора по света, но невинаги забелязваше, когато на мен самата ми беше тъжно, въпреки че бях само на ръка разстояние. “
Ив Монтан обича жена си, но по отношение на другите жени ангелът му е много слаб и често се случва да прегрешава. Симон знае за изневерите му, но толкова го обича, че пренебрегва болката в кървящото сърце и предпочита да се прави на две и половина. Тя не може да си представи живота без него и не само в личен план. Двамата са рамо до рамо и на друг фронт – политическия. По онова време съпрузите са силни поддръжници на Комунистическата партия. Въпреки че остават видимо пасивни по време на войната, те не престават да се ангажират с каузи и борби, близки до политическите им идеи. Но всичко приключва с турнето на Ив Монтан из страните от Източния блок през 1956 г. Изправени за първи път лице в лице със суровата действителност и ставайки преки свидетели на изпитанията, на които са подложени гражданите на Съветския Съюз, съпрузите скоростно изоставят дон-кихотовските си представи за социализма и се дистанцират от партията, на която до този момент са симпатизирали.
Код за опасност “Мерилин”
В края на декември 1959 г. двойката напуска Париж в посока меката на кино-индустрията, Лос Анджелис, където Монтан ще снима първия си холивудски филм. Ролята му в Let’s Make Love е на милиардер, който, за да спечели вниманието и любовта на актрисата Аманда, става част от театрална група, превъплъщавайки се в собствения си окарикатурен образ. И, хора, познайте кой играе Аманда! Единствената, неповторимата, божествената Мерилин Монро!
Бунгалото на френското семейство в Бевърли Хилс е в съседство с това на Монро и съпруга й Артър Милър. Скоро двете жени стават приятелки и семействата все по-често се събират на общи вечери. След няколко седмици обаче Симон трябва да се върне във Франция, за да снима филм, безразсъдно оставяйки съпруга си в опасна близост до прочутата изкусителка. Бракът между Монро и Милър от доста време не върви. И каквато си е влюбчива, актрисата залита по френския плейбой. В началото двамата любовници се опитват да са дискретни, но когато връзката им лъсва на първите страници, на Ив Монтан му просветва, че май този път сериозно е сгазил лука. Очевидно Мерилин е влюбена до уши в него, обаче той няма намерение да напуска съпругата си заради поредното увлечение, пък било то и с най-желаната в света жена.
“Няма какво да говорим – просто не искам да живея без Симон, защото тя е изключителна жена,“ признава прелюбодеецът. Попитана за коментар, Синьоре, с присъщите си сдържаност, сарказъм и великодушие, отговаря: “А вие да познавате много мъже, които биха устояли на Мерилин?”
Краят на един труден живот
Симон винаги се е придържала към една здравословна философия по отношение изневерите на Ив, които самата тя обобщава така: “Ключът към добрия брак не е да си сляп, а да се правиш на такъв, когато се налага.” Въпреки че е успяла да се приспособи към двойнствения живот на Монтан, с годините й става все по-тежко да следва собствената си философия. Все по-често търси утеха и и смисъл в писането и алкохола. Лицето й на филмовите плакати в парижкото метро изглежда много по-старо от лицето на 61-годишна жена, на каквато възраст е тя, когато излиза последният филм с нейно участие – “Северна звезда (1982). Разболява се от рак на панкреаса, който започва необратимо да разяжда тялото й. Постепенно Симон губи зрението си и остава прикована на легло. Смъртта идва като избавление от телесните и душевни мъки. Симон Синьоре издъхва на 30 септември 1985 г. Погребана е в парижкото гробище “Пер Лашез”.
Когато скандалът те преследва… дори след смъртта
Две години след смъртта на Синьоре 67-годишният Монатан се жени за Карол Амиел. През 1988 г. се ражда синът им и единствено дете на актьора, Валентин. И когато всички си мислят, че непоправимият плейбой най-после се е кротнал, избухва скандал, в който е замесено неговото име. Една от бившите му любовници излиза пред пресата с новината, че има дете от Монтан и по съдебен път изисква да получи ДНК проба от него, за да го докаже. Монтан отказва да даде проба, обаче жената не мирясва и продължава да търси справедливост за себе си и детето дори след смъртта му през 1991 г. Инфактът го покосява на снимачната площадка, минути, след като е заснел последния кадър на филма “IP5: The Island of Pachyderms”. Ироничен факт е, че последната роля на Монтан е на възрастен мъж, който умира от инфаркт. Погребан е до първата си съпруга, с която прекарва 36 години от живота си.
През 2004 г. Катрин Алегре, дъщерята на Синьоре, издава автобиография, в която обвинява пастрока си, че в детството й е блудствал с нея в продължение на много години. Въпреки това обаче тя твърди, че успяла да му прости и да се помири с него в последните години от живота му.
