shareit

Великите любовни истории: Ерих-Мария Ремарк, Марлене Дитрих и Полет Годар: Три живота, преплетени  като в роман

| от Мая Вуковска |

Не знам как сте с четенето – то отдавна вече не е любимо занимание на никого, а за подрастващите пък е направо толкова ужасно задължение, сравнимо само с това да си изяждат спанака към пържолата. Аз обаче съм фен. Заедно с червилото, носните кърпички, ключовете, телефона и другите дреболии, постоянно мъкна и някоя книга (от хартия!) в чантата си.

За да съм честна, не съм чела наскоро по метрото някой от романите на днешния ни герой, но това не значи, че за мен Ерих-Мария Ремарк не е един от най-великите писатели, ходили някога по тази земя. Един от най-ярките представители на литературата на “загубеното поколение”, литературното наследство на Ремарк предлага богато разнообразие от теми и сюжети: той обича да наблюдава, да преживява и после да описва преживяното.

Романът, който му донася световна слава е “На Западния фронт нищо ново” (1929).  В него се разказва за грозната страна на Първата световна война през погледа на деветнайсетгодишен немски войник. Само до края на годината на издаването му, романът е преведен на 26 езика, филмиран в Щатите, а авторът му е предложен за Нобелова награда.

В родната Германия обаче книгата не е посрещната с особено въодушевление, а националистическите кръгове обвиняват Ремарк в литературно предателство към немската армия. Непукист и неконформист, какъвто винаги е бил, Ремарк написва продължение, “Обратният път”, с което окончателно си изкопава гроба. Ядосаните му сънародници му отнемат немското гражданство и го обричат на живот в изгнание до смъртта му през 1970 г.

Струва си човек да препрочита Ремарк през различни периоди от живота си, защото така открива все нови, и нови неща между редовете, излезли изпод ръката на този забележителен мъж и… любител на жените. Две от тях оставят особено голям отпечатък в сърцето, творчеството и въобще в живота му.

Фаталната жена на всички времена

За иконата от златната ера на Холивуд, Марлене Дитрих, се знае, че е успяла да доведе до лудост не един и двама мъже… а също и жени. От някои превъзнасяна за ангел, от други презирана като чудовище, Дитрих нехае за чуждото мнение – живее,  както си иска, облича се, както си иска, и прави любов с когото си иска.

През 1938 г. в дългия й списък с любовници от двата пола попада не кой и да е, а тогавашната литературна сензация, Ерих-Мария Ремарк. 37-годишната тогава Дитрих вече се е женила веднъж, за помощник-режисьора Рудолф Зибер, от когото ражда единственото си дете, Мария Рива. Де факто бракът им трае пет години, но де юре двамата никога не се развеждат.

Въпреки че много от нейните любовници я умоляват да прекрати този фарс, тя така и склонява да подпише бракоразводните документи – макар и да не живеят заедно, продължава да счита Зибер за много близък и не желае да променя това по какъвто и да е начин.

 Ремарк също се води официално семеен по онова време. Заради скандали и изневери и от двете страни той се развежда с първата си жена, Илзе, през 1925 г. Но понеже през 1933-а двамата заедно бягат в Швейцария, се налага да се оженят отново, макар и само фиктивно, за да избегнат екстрадацията на Илзе обратно в недрожелюбна Германия.

Но да се върнем към година 1938-а, по време на филмовия фестивал във Венеция, актрисата се запознава с автора на станалата сензация книга “На Западния фронт нищо ново”. Дитрих вече е прочела романа и в представите й човекът, който е написал толкова дълбок и мрачен текст, трябва да е поне 50-годишен. Затова и е изненадана от младоликия вид на писателя, станал изгнаник не по собствена воля. Самата тя споделя неговите политически възгледи.

Веднъж вече е отхвърлила безапелационно предложението на Гьобелс да прави филми за и в Третия Райх, а освен това създава фонд в сътрудничество с други немци, прогонени от фашисткия режим, който да подпомага безопасното изтегляне на евреите от Германия.

“Заварката” между двамата съотечественици става на другия ден след запознанството, когато, разхождайки се по плажа, Ремарк вижда новата си позната с томче на Рилке в ръце. А когато Марлене започва да рецитира наизуст стиховете на поета, Ремарк е напълно завладян от тази жена. Все пак не всеки ден човек среща холивудска актриса, която да е запалена по литературата! В следващите няколко дни те сякаш не могат да се наситят на взаимната си компания – разхождат се и разговарят с часове.

Още тогава Марлене решава да се отдаде на новата си страст. Фактът, че Ремарк е импотентен, изобщо не я притеснява, защото това, което я омагьосва в него, е красивият му ум.  Цялото следващо лятото на следващата година актрисата прекарва заедно със семейството си и писателя в Антиб.

Триумфалната арка

Не, не тази в Париж. За полубиографичния роман, в който Ремарк описва любовта си с Дитрих, става въпрос. В романа, излязъл през 1945-а година, главният герой, доктор Равик, който е един от многото бежанци от нацистка Германия, пребивава в Париж без документи и се препитава като извършва нелегални операции. Равик се влюбва в изпадналата в отчаяние и житейска криза певица и актиса Жоан. Двамата се впускат в бурна романтична история с трагична развръзка.

Великият френски актьор и един от многобройните любовници на звездата , Жан Габен, веднъж се казва по неин адрес: “Тази кобилка е трудна да се обязди.” И има право. Марлене е толкова свободолюбива и самодостатъчна, че дори много по-късно появилият се термин “феминистка” е тесен, за да се вмести в него. Това Ремарк разбира по трудния начин. Колкото повече се опитва да я задържи, толкова повече тя се съпротивлява.

Той я ревнува от всички, дори от колегата Ърнест Хемингуей, на чиято компания тя се наслаждава за известно време. Изразява болката и разочарованието си посредством думите на героя, с когото се идентифицира в “Арката”, Равик. Марлене обаче изобщо не харесва своята героиня в романа и се оплаква на съпруга си Зибер, че, с цел да представи себе си в добра светлина, Ремарх е обрисувал нея в лоши краски и че тя е много по-интересна личност в сравнение с Жоан.

Бурната и нестабилна връзка между Ремарк и Дитрих окончателно приключва през 1953 г. Писателят прави сложна маневра в опита си да я склони за пореден път да се разведе и да се омъжи за него: казва й, че иска да е свободен, за да може да се ожени за водещата звезда на студиото “Парамаунт Пикчърс” Полет Годар. При тая новина Марлене само се изсмива – от самолет е видно, че Годар е златотърсачка и напира да стане госпожа Ремарк само заради впечатляващата му колекция от произведения на изкуството.

Значи няма да се омъжиш за мен, пита за последен път Ерих-Мария. В никакъв случай, отговаря за последен път Марлене.

Противоположностите се привличат

Той е страстен любител на автомоболи и сериозен колекционер на постимпресионалистично изкуство. Тя обича да се кипри с дрехи и бижута от парижки бутици. Той е меланхоличен и самовглъбен. Тя е фриволна и весела.  На пръв поглед двамата са толкова различни, че повече не бива. Но всъщност тези, които са запознати с биграфиите им, знаят, се си приличат много повече, отколкото е видно. И двамата са известни, много талантливи, страшно красиви и крайно материалистични. Освен това списъкът им с любовни завоевания е еднакво дълъг като Годар дори бие с два брака Ремарк: била е женена три пъти – за Едгар Джеймс, Чарли Чаплин и Бърджис Мередит.

Актрисата и писателят се запознават в началото на 50-те и няколко години са само дружки. Ремарк дори посвещава “Време да се живее и време да се мре” на добрата си приятелка Полет. След като Марлене Дитрих го отрязва, той решава да спази “заканата” си и да се ожени за Полет. Така че когато през 1957-а за втори път се развежда с Илзе, още на другата година се жени за нея.

По това време и двамата вече са към петдесетте, но докато застаряваща звезда все още е ослепително красива, разгулният, плейбойски живот доста е посмачкал Ремарк. Полет, за да покаже лоялност към новия си съпруг, прекъсва актьорската си кариера и се премества при него в Швейцария.

В края на 60-те здравето на писателя вече е страшно разклатено, но Годар е неотстъпно до него през всичките му страдания и рехабилитации след преживени инсулт и инфаркт. Смъртта настъпва на 25 септември 1970 г. в болница в Локарно. Ремарк е погребан в гробище край езерото Маджоре в Швейцария – идеалният последен пристан за един велик писател “без паспорт.”

Полет Годар надживява съпруга си с 20 години. Издъхва на 79-годишна възраст в швейцарския си дом. Гробът й е до тези на майка й и последния обичан мъж.

 
 
Коментарите са изключени за Великите любовни истории: Ерих-Мария Ремарк, Марлене Дитрих и Полет Годар: Три живота, преплетени  като в роман

Повече информация Виж всички