Манията за отличници и откриването на млади таланти, започва от най-ранна възраст. Откриването на гении или така наречени „надарени“ деца, може да се смята за особена радост в едно семейство, но откъде тръгва цялото търсене? Другият важен въпрос е: как да сме сигурни, че нашето дете е такова и отговаря на тези изисквания? Какво трябва да се направи, за да се използва пълният им потенциал? Още Платон ще разказва за децата, които са „родени от злато“ и могат да преценят ясно и точно бъдещето на държавите.
През XVIII век започват да се раждат и най-различни псевдо теории за развитието и идентифицирането на такива деца. Някои се фокусират върху размерите на главата и изражението на лицето. Въпреки тези методи, много често се оказва, че избраните деца не само нямат възможност да блестят със своя интелект, но и сякаш никога не са искали. В началото на XX век вече е ясно, че всички искат да открият решение на социалните проблеми, военните катаклизми и още много други. Манията се прокрадва при лекарите, политиците и дори самите родители. Наследниците трябва да се превърнат в спасители на бъдещето, но именно последните често ще се борят за точно обратното – да останат деца.
По същото време се появява IQ тестът, който ще измерва потенциала на деца и възрастни, за да остане един съвършен стандарт. Първият изобретател е Алфред Бинет – френски психолог. Заедно с неговия колега Теодор Симон ще трябва да открият начин за идентифициране на децата, които имат по-голяма нужда от помощ в училище. Тестът Бинет-Симон започва да включва най-различни проверки. Двамата ще инвестират време за следене на ранните стадии на олигофрения, като обръщат внимание на движението на очите и фокуса им, докато се чете текст. До 8-годишна възраст ще се следят и други двигателни способности, като посочване на очи, уши, нос и други предмети. Децата трябва да броят предмети на една снимка и да посочат кой точно липсва на друга.
Симон и Бинет полагат основата, а някои от техните тестове продължават да се използват и до днес. Американците също не чакат много и през 1916 г. психоложката Лета Холингуорт ще започне изследване на 12 деца с висок коефициент на интелигентност – използвайки метода на французите. Нейните деца са с по 180 точки при нормалните 100 на човек.
Друг мераклия за разшифроването на таланта в детското съзнание е Люис Терман, който обаче рекрутира интелигентни деца в Калифорния. Терман вече е работил с възрастни и то по време на Първата Световна война, за да може да посочи и по-доброто разпределение. Неговият опит включва около 1500 души, родени между 1900 и 1925 г. Изследването стартира през 1928 г. и продължава да дава информация до 1986 г. – около 30 години след смъртта на изследователя. Никой не следи за полов баланс или раса – разпределението не е особено точно – 856 момчета и 672 момичета.
Някои от тези хора са още живи и често към тях се обръщат с името „Термити“ – от фамилията на изследователя. За Холиуорт, децата могат да се различават значително и не само с интелект – някои ще са буйни, други ще са затворени в себе си или ще предпочитат да бъдат сами. Терман също е на това мнение – той признава, че неговите обекти включват най-различен характер. Калифорниецът ще започне да изследва различните роли за повишаването на интелекта и отношенията у дома, докато неговата колежка ще обръща повече внимание на околната среда и как тя се отразява на методите за обучаване. Люис е поканен в организацията Битърменска човешка фондация, която през 1929 г. вече има толкова много белези, че мнозина могат да простят и предложенията за стерилизация на хора.
Техният успех е, че в следващите години ще помогнат на около 20 000 пациента от лудниците да преминат през химическа кастрация – лудостта обаче не се предлага по полов път. За подобни организации, това е ключът към запазване на по-доброто общество, без да се позволява деградацията в следващите години. Терман дори ще дава пример за негови възпитаници, за които е доказал, че са с висок интелект. По негови думи, те са станали директори, изследователи в лаборатория, едно от неговите деца е гений в психиатричната медицина и участва в конгреса в Нюрнберг през 1945 и 1946 г. Мъжът не говори за момичета, които е изследвал по-рано – там няма толкова успешна преценка, повечето не са успели да направят кариера, а следват модела на добрата домакиня.
Ето защо и за тях казва, че са успели да направят най-доброто, на което една жена е способна – да се размножат. Съжаляваме, това са твърденията на Терман – отказваме да ги подкрепим. През следващите няколко десетилетия ще има и други поддръжници за детски ум срещу бедите на бъдещето. Медицината ще започне да търси метод за идентифициране с помощта на химията на човешкото тяло. Обръщат внимание на метаболизма, проверяват и кой от бъдещите лидери на света ще може да спи за един час през нощта. Робърт Греъм – известен американски бизнесмен и филантроп – също ще започне да търси малки гении. Преди да се усети, неговите милиони отиват за най-различни научни прищевки и никакви резултати.
До 90-те години на миналия век се използва и ЯМР за изследване на мозъка. Ще се правят сравнения между два мозъка в търсене на генома на гения и как той влияе върху ДНК-то. И както се досещате, когато една страна започне да търси чудото, друга веднага ще намери начин да продава повече. Компанията за мляко Horlicks ще предлага малцово мляко, което можело да подобри съня и възстановяването на интелигентните деца. А те, поне според рекламата, искали да имат една добра напитка преди лягане – по-късно ще прибегнат до уискито в големи дози. През 2010 г. по инициатива на самите родители ще се появи и предаване с името Child Genius – показват специални детски диети от смлени плодове, витамини за подсилване на менюто и тестове. Грехът на телевизията е, че е обрала много деца от правото им на нормален живот.
Манията за вундеркиндчета обладава целия свят. В Китай и САЩ ще се появят малки старт-ъп компании за предлагането на перспективни родители. При IQ тест ще предложат своето ДНК за създаването на следващия Айнщайн. Компаниите дори се занимават с търсенето на други белези, събирането на дата и дори с изчисление на техния бъдещ интелектуален капацитет. И точно тук ще се намеси една висша наука. За съжаление медицината и психологията ще останат категорични, че ако се търси геният и интелекта, то трябва да се върнем назад в историята, а именно към Бинет и Симон – те са на мнение, че техният метод няма как да бъде перфектен, но това се пропуска по някаква причина.
Психологът Кирил Бърт ще бъде на мнение, че всички тестове са начало на изследването, а не трябва да се смятат за завършено изследване. Други психолози ще подкрепят критика, но почитателите на теста ще го подобрят значително и ще продължат да го използват, както за наемането на хора, така и за търсенето на по-тесни специалисти в дадена сфера. В някои моменти същият тест ще работи за разпределение на деца в определени училища. Тестването на хора, търсенето на интелект или разпределението на критерии ще се смята за дискриминация, но много години по-късно.
На изток слоганът е „От всеки, според възможностите“, ала не трябва да забравяме, че търсенето на детето чудо, новият месия и всички други титли, с които идва мозъкът за милиони, се практикува и от другата страна на завесата. Политиците също търсят деца, които да превръщат в лидери, някои най-вероятно са успешен експеримент, други ще имат честта да останат в историята като едни от най-големите диктатори и зад себе да са погребали достатъчно хора.
По време на Студената война се правят толкова много изследвания, че за обикновения наблюдател картината ще напомня много на параноя. След изстрелването на сателита Спутник през 1957 г. ще има и огромно напрежение в САЩ. Космическата ръкавица е хвърлена на американците, а те просто няма как да отговорят.
Останали без технологичните и научни умения, за да напуснат планетата, повечето хора в Белия дом ще погледнат към децата. В отговор на това, Националния департамент за образование ще включи една програма за интервенция с талантливи деца – актът ще бъде защитен като дейност на министерството на отбраната. Американците смятат, че инвестирането в духовните наследници на Нютон е отговорност от ранга на национална сигурност. След 10 години ще се появи и списание „Талантливи деца“ и темите ще са предимно за нуждата на света от повече ум и инвестиране на таланта в наука, в развитие и в търсенето на мозъчната сила, която може да решава математически проблеми.
През 1984 г. New York Times ще покаже статия, в която ще показва как най-умните деца в САЩ могат да седнат и да обсъждат последиците от Ядрената война, при това докато пият мляко и хапват сладки. Великобритания също не изостава от тази мисия, все пак през 1957 г. в изданието The Times ще се говори за притесненията на децата относно бъдещето на страната и на света генерално.
През 1969 г. Лорд Карингтон ще настоява да се използва таланта на всички 60 000 деца, защото именно те ще изпълнят мисията си на острова и ще успеят да спасят света. Те са някаква магическа форма на Капитан Америка. Решението тук ще е да се изведат такива младежи от нормалното училище и да се обучават отделно с много по-добри учители. По това време не трябва да забравяме, че много от дипломираните експерти, които днес говорят за Брекзит и справяне с пандемия, са възпитаници на тази програма – видяхме какво се случи.
Други интересни аномалии са, че по време на Студената война се издигат слогани като:
„Престъпление е да се погубва таланта на децата – нашите бъдещи лидери!“
„За светлото бъдеще, открийте будното дете днес!“
През 1975 г. се прави световен комитет на децата – гении. Присъстват възрастни представители на 53 държави, които ще се включат в издирването на бъдещите месии. Изпращат се специалисти в Хърватска, Словения, Индия и Турция. Откритите умове няма да се местят в САЩ, а ще останат да помагат на Третия свят. След падането на СССР през 1991 г. ще бъде повторен първия опит и с покана за всички страни от Източния блок. Така започват и тревогите, че обучените деца напускат страните и се местят някъде другаде, където могат да получат по-добри условия. Daily Express ще напише материал и ще заяви открито как страната е бедна на полезни ресурси и може да използва единствено силата на мозъка, който се ражда там.
В един момент и на децата им писва от претенциите на света – те искат да получат своето право да живеят безгрижно. Училищен инспектор прави рапорт на такъв клас и ще установи, че единственият, който се забавлява през деня, е преподавателят. Да не говорим, че повечето малчугани се показват пред ефир и чуват как родителите им ще продължават да питат кога ще стане чудото и тяхното отроче ще открие решение за болести като рак или ХИВ? При тестването IQ-то, един от най-страшните моменти за учениците е идването на директора, придружаван от няколко специалисти, за да заяви, че от днес десетина деца няма да учат в същия клас, а ще отидат при класа на специалните и напредналите.
Това не само се превръща в обиден прякор, но започва да се отразява и на психиката. Забавната страна е, че на световния комитет през 1987 г. ще има писмо от такова момче, което умолява лидерите да спрат да ги тормозят – очакванията били нереално завишени и никой нямало да реши проблемите им. При запитването на някои деца с какво искат да се занимават, те ще са категорични в търсенето на кариера в правото и политиката. Макар и да няма много полза за обществото, децата на науката искат да си отмъстят и да гледат себе си.
Дорън Блейк е един от пострадалите. Неговата майка е отишла до банката със сперма, където проби са дали наградените с Нобелова награда. Тестовете на Дорън се оказват перфектни, той има IQ от 180 и докато е малък ще бъде по плакатите за донорство на сперма – златното бъдеще. В детството си ще пише детски книжки и ще демонстрира сериозен талант, но след това ще изчезне. В едно предаване ще сподели, че всички тестове са най-голямата глупост, която човечеството е успяло да извърши, а и образователната система не е била толкова добра. Блейк трябвало да превърне водата във вино, но такова чудо е патент на Библията.
Различните организации за правата на човек ще подскажат, че едно дете трябва само да се заяви, в противен случай неговият талант не само се пропилява, но и се унищожава. Никой не знае колко точно време е било необходимо за това заключение, но е ясно, че новият Айнщайн още не е тук или може би е Мъск, а защо не и Гейтс? Много от тях не са открити в тази програма, тогава какво следва? Ето така се прекараха два века до златното заключение: насила хубост не става!