Улици на историята: Генерал Стефан Тошев – израснал на фронта и победен без нито една загуба

В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това да мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора. И след кратка виртуална разходка попадаме на ул. „Ген. Стефан Тошев“. Тя е успоредна на ул. „Боянски възход“, която е успоредна на бул „Братя Бъкстон“. Историята на Стефан Тошев започва в Стара Загора. Роден е на 18 декември 1859 г.

Ражда се в семейството на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца Тошо Тошев. Още от ранните си години Стефан започва да опознава изкуството на войната. Неговият баща подпомага Стефан Стамболов за организирането на Старозагорското въстание и снабдява революционерите с оръжие. Анастасия междувременно отива да преподава в девическото училище в Габрово, след като е поканена от градските първенци. Стефан следва стъпките ѝ. Именно там успява да завърши училище през 1876 г. На 17-годишна възраст се завръща в Стара Загора, където успява да види пристигащия генерал Гурко.

Майка му го е научила на руски и той може да говори свободно с войниците. Срещата е кратка и след като на 17 юли в Стара Загора влиза Сюлейман паша и опожарява града, извършвайки нечувани зверства, семейството бяга в Габрово и после намира убежище в Свищов. Заминава за Търново, където допълнително разпалва военните си страсти в руски щаб. Постъпва като доброволец на VIII дружина на Българската опълнение и е назначен като преводач. Завръщането в Стара Загора се случва през 1877 г. заедно с майка си, за съжаление баща му не е успял да доживее завръщането в свободна Стара Загора.

Снимка: By Anonymous – „Голямата война в картини“No23, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9446753

През 1878 г. постъпва в „команда на волноопределяющите“, която по-късно става първото софийско военно училище. Тошев завърша с първия випуск на български военни офицери през 1879 г. и със сигурност развитието му няма да спре до тук. Връща се обратно в Стара Загора, тогава част от Източна Румелия и става част от милицията. Същата година получава чин подпоручик, след като званието прапоршчик е премахнато. Следващата година вече е част от армията на Княжество България и точно това е неговата единствена мечта. През 1885 г. вече е капитан и само седмица след Съединението е вече командри на 2-ра дружина от 3-ти пехотен Бдински полк. При избухването на Сръбско-Българската война е начело на бойните действия в Трънския отряд.

За съжаление Тошев не може да се похвали с първа победа, вместо това трябва да се отбранява срещу многобройния враг. И така отстъплението в началото се превръща във възможност за нападение. Първо взима позицията на височината Мека црев на Сливнишката позиция, а след това напада сръбската на Три уши. Ранен е в двата крака, но не се отказва. Докато сраженията се развиват, Тошев записва всичко и писмата му се превръщат в първата батална мемоарна творба. След войната продължава да управлява пехотни полкове, а през 1887 г. е повишен в майор, следва ранг подполковник – 1891 г. и след това полковник – 1895 г. На 1 януари 1904 г. вече е официално генерал-майор и неговата отговорност е VII пехотна Рилска дивизия.

По време на Балканската война провежда успешни операции в Гечкенли и Селиолу познати още като Лозенградската операция. Самият генерал не се страхува от битката и се сражава редом с войниците си. По време на Междусъюзническата война влиза в директен спор с щаба и вместо да отстъпи към Конявската планина, преценява да остане и нанася жесток удар по настъпващата гръцка армия, която се движи по Струма.

Снимка: By Неизвестен – scanned postcard, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23287306

Повишен е в генерал-лейтенант на 5 август 1913 г. През Първата световна война генерал Стефан Тошев се бори за всеки сантиметър от Добруджанския фронт и е твърдо решен да върне житницата на България. Негов опонент са руско-румънските войници. Освен невероятен стратег, генералът е известен с оратор, който знае как да вдигне своите войници. Превземането на така наречената непревземаема Тутраканска крепост е може би един от най-великите моменти на генерала. След тежко сражение са пленени 40 000 румънски и 450 офицера.

През цялото време всяка победа трябва да се води на два фронта: с противника и с прословутия фон Макензен. Макензен се оказва изключително критичен и безумен пълководец, който трудно успява да повярва, че неговият български колега води война, която той не познава. След поредица от конфликти, Тошев подава оставка с думите „Ние не сме наемници!“. Изпратен е в тила като губернатор на Македонската военна област.

Получава най-високото звание през 1917 г. – генерал на пехотата. През 1919 г. вече преминава в запаса и започва да пише мемоарите си като разказва историята на всички сражения, в които е влизал. Генералът умира от сърдечен удар на 27 октовмри 1924 г. на погребението присъства и цар Борис III. Писмата му се продават и до днес на книжния пазар и разказват историята на славната българска армия и нейните постижения. През целият си живот генарал Стефан Тошев прави и невъзможното за всяка победа.

Негови са и думите:

„Защото историята се повтаря и победения народ, преминал през етапа на нещастията, всякога има повече шансове за повдигане, отколкото победителя, стига градущето да се зида върху опитите от горчивото минало.“

Заглавна снимка: By M. F. u. F. – (1919) Grosser Bilderatlas des Weltkrieges, 3, München, Germany: F. Bruckmann, p. 105, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17611793