Уилям Сидис – най-умният мъж в историята
|
|
В края на 19 век, цели лодки с еврейски мигранти пристигат на пристанището в Ню Йорк, прогонени по политически и религиозни причини от родната си Русия. Борис и Сара Сидис пристигат по подобен начин и бързо стават известни из цялата страна заради интелектуалните си способности. Борис става пионер в областта на психологията, а съпругата му Сара е една от шепа жени с медицинско образование в САЩ. Освен с интелигентността си семейството е известно и със своята ексцентричност.
След като преминава с лекота през Харвард, Борис става професор по психология там. Той повлиява на области като хипнозата, групова психология и психология на тълпите, а също така е и почитател на странни методи за лечение като например болния просто да лежи на легло два месеца. Голяма част от работата на Борис е експериментална и в известна степен дори авантюристична, във време в което психологията прави забележителен напредък.
Борис Сидис (за съжаление не успяхме да намерим снимка на Сара)
На 1 април 1898 година, семейство Сидис получава чудесна възможност да приложи ексцентричността си, защото на този ден се ражда синът им. Под настойничеството на своите остроумни, но и невротични родители, Уилям Джеймс Сидис ще се развие като човек с удивителни таланти.
Борис и Сара започват образованието на детето само няколко месеца след раждането му, а малкият Уил попива информацията като гъба. Баща му използва дървени кубчета, за да го научи на азбуката, и на 6-месечна възраст той произнася първата си дума, „door“ (от англ. – врата). Само след месец добавя към речника си и „moon“ (от англ. – луна). На 8 месеца той вече се храни сам с лъжица – нещо, което много малко деца усвояват преди първата си годинка.
„Сидис от Харварт – най-младият студент“, статия за Уил във вестник Boston Herald от 1909
Борис и Сара, съвсем нормално, много се гордеят с постиженията на Уил и парадират с него като доказателство за методите им на възпитание. Колко от геният на момчето обаче се дължи на тях и колко на природата все още може да се дебатира.
На 9 Уилям кандидатства в Харвард и въпреки, че взима с лекота изпитите, администрацията заявява, че все още е прекалено „емоционално незрял“ за студентството и по-добре да дойде, когато е на 11. Следващите 2 години той прекарва в Колежа Тафтс в Бостън, където поправя грешки в математически книги, както и в текстовете на Айнщайн, а също така учи и чужди езици. По това време той открива, че може да пресмята деня от седмицата за всяка дата в миналото или бъдещето и пише четири книги. И така, когато става на 11 през 1909, Харвард най-накрая го приема като студент.
В една студена януарска нощ през 1910 стотици професори и студенти по математика се събират, за да видят първата лекция на малкия Уил – темата е тела в четвъртото измерение и се приема много добре.
Докато завърши, на 16 години, Сидис вече е известен човек и заради тази известност става и малко интровертен. На дипломирането си той казва: „Искам да живея перфектния живот. Единственият начин да живееш перфектен живот е в усамотение. Винаги съм мразил тълпите.“ От тогава живее като напълно отрича секса, изкуството, музиката и всичко, което би могло да го разсее от единствената му цел – да събира познание.
Уилям Сидис на дипломирането си от Харвард, 1914 година
За кратко преподава математика в Университета Райс, но напуска, когато вижда, че възрастта и популярността му разсейват студентите. Завръща се в Харвард, за да учи право, но не му харесва и отново напуска. През 1919 Уилям е арестуван на демонстрация, която прераства в бунт. Отървава затвора заради влиянието на родителите си, но те от своя страна го откарват в лятната си вила в Калифорния, където прекарва около година.
В резултат на всичко това Сидис огорчен се връща обратно на изток в опит да избяга от пресата, родителите и талантите си, които вече смята за проклятие.
Той се хваща на редица нископоставени служби като чиновник и счетоводител като всеки път напуска, когато се разбира кой е. „Само при вида на математическа формула усещам физическа болка. Всичко, което искам да правя, е да смятам на калкулатор, но не ме оставят намира.“ Един път Железниците в Масачузетс му дават планове на маршрутите си, надявайки се да направи системата им по-ефективна. Уил се разплаква само при мисълта за изчисления и си тръгва.
Пресата продължава да го преследва с години като се подиграва на нещата, които работи, и на захвърления му потенциал. Една конкретна статия в New Yorker е толкова оскърбителна и пълнен с лични данни, че Сидис съди изданието. През 1944 печели, но победата му не му се отразява добре.
През юли същата година хазяйката му го намира на пода на дома му в Бостън в кома, от която така и не се събужда. Така може би най-интелигентният човек в историята, момчето, което удиви Харвард на 11-годишна възраст, умира като самотен и беден чиновник. По-късно сестра му казва, че психолог, които дава тест за интелигентност на Уил, казва, че IQ-то на брат й е 250-300.
Семейство Сидис, 1914
Коментарите са изключени за Уилям Сидис – най-умният мъж в историята
