Цанко Дюстабанов – габровецът с визия за Османската империя и лидер в Априлското въстание
Габрово е един особено специален град, който може да се гордее със своите възрожденци – преди и след освобождението, тук можем да открием личности, които се стремят не само за свобода, но след това и за запазването ѝ. Пенчо Семов е само един от хората, който може да дари 300 000 златни лева, за да може да закупи лобисти, които да наклонят везните в правилната посока, за да може България да продължи да съществува и да запази границите и хората си, поне до колкото това е възможно, в противен случай ще трябва да си представим съдбата на Германия по същото време.
На 13 май 1844 г. в Габрово проплаква едно дете, което ще направи една много сигурна стъпка към свободата – такава, каквато много други не са успели да постигнат. Неговото име е улица в София, но не само и има причина. До края на живота си, като Цанко не успява да стигне дори Христовата възраст, българският революционер ще направи това, за което много други са можели само да си мечтаят. Цанко има родствени връзки с Васил Априлов по бащина линия. След като завършва Габровското класно училище, учи в Робърт Колеж и е един от големите познавачи на османското право. Не след дълго е поканен за член на Габровския казалийски съд, превел е на български Наполеоновия кодекс от турски и гръцки, за да може да бъде познат на всички.
Около 1875 г. Цанко вече е пленен от идеята за въстание, в Херцеговина се водят много сериозни битки на християните срещу османската власт, Стара Загора вече е обляна в кръв, при това особено жестоко, за да може да се изпрати ясно съобщение, че при желанието да се повторят подобни действия, категорично ще има същото наказание. Изкуството на дипломацията показва, че преди да се посегне към оръжието, трябва да са изчерпани всички възможности за мирно решение на проблема. Самият Цанко знаел, че ако положението не се подобри, неговите съграждани няма да имат пречки да посегнат към оръжието си и да повишат значително агресията. По тази причина сяда и пише писмо до султана, като много от неговите съграждани го подкрепят, говори се за реформи, говори се за по-сериозна свобода и нормално право за живот.
Впрочем Цанко създава цяла програма с реформи и вярва, че ако всичко това се изпълни, няма да се стигне до кръвопролития. Свободата се изковава с оръжие, но точно в този момент има много по-висши идеали като запазването на живота и той го е знае. В предложенията му присъстват идеи като замяна на данъка „бедел“, заплащан от българите за издържането на войската, която трябва да ги защитава, в замяна се предлагало въвеждането на редовна военна служба и за самите тях. Досещате се в каква заплаха ще се превърнат българите, ако имат военните познания и знаят как точно да боравят с инструментите на войната. Да продължи да съществува учебната система за различните етноси, да се признае и българският език като втори официален. Дюстабанов има визията за една Австро-Унгария на Балканите и посочва много ясно, че при въвеждането на тази реформа, нито една велика сила няма да има желание и апетит да се меси в политиката на Османската империя.
Както се досещаме, отговор на всичко това липсва, а и сме достигнали времето, в което същата империя продължава да се влачи с последни сили към своята гибел. Авторитетът на габровеца отваря много врати, той е уважаван от българи и турци в областта. Най-накрая е поканен от революционния комитет да оглави въстанието в Габрово. Поканата е неформална и особено специална, защото всеки е вярвал именно в него. Дюстабанов помислил, усмихнал се и им отговорил:
„Оставили сте ми два пътя. Първият е да отида и да ви предам; тогава ще бъда дважди по-зачитан и трижди по-богат. Вторият – да дойда с вас и да загубя главата си. Идвам с вас.“.
След като вече знаел, че неговата реформа не можела да се случи, той нямал друг избор. Истината е, че когато интелектуалците посегнат към оръжието, когато те вече не виждат друг начин, тогава целият ад се отваря. А Дюстабанов е точно такъв. Владее турски, френски, има познания и в английския език. Той е създател на мъжки пансион в бащината си къща и работил напълно безплатно, за да даде образование на малките. Историята на Априлското въстание е известна на мнозина, а съдбата на Дюстабанов е ясна, по време на сраженията е ранен в лакътя и се опитва да избяга, но е заловен на 16 май 1876 г. и изправен пред съда.
Само месец по-късно е обесен, като никой не подозира в какъв точно мъченик ще се превърне и какво ще означава неговата смърт за всички останали. Има само една подробност, когато се опитате да влезете в спор с човек като него, трябва да бъдете подготвени за един последен интелектуален удар, защото осъденият на смърт имал право на дума, а след като познава толкова добре османското право, той ще го използва срещу самите му създатели, при това като най-висша форма на успех. Пред съда излиза с раздробена ръка, но при единственото свиждане с майка си, вади кост от нея, за да може да бъде погребана и Дюстабанов да има гроб.
За разлика от много други, той е единственият човек, който не е бил изтезаван. Може да се смята, че неговите съдници дори се страхували от него, защото за първи път разбирали, че срещу тях не стои поредният разбойник, а човек с изключителни знания, който разполага с изключителни ораторски възможности. Най-накрая го питат с какъв акъл е тръгнал да се бори с една могъща империя и защо е повел шепа хора в самоубийствена мисия. Дюстабанов отговаря така:
„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във вашите ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието вие ще нападнете и невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел прочее не беше да ви надвием със сила, но да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известни, че ние победихме.
Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старици, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълните, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християни и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука.“
След тези думи, цитира османския закон, който гласи, че трябва да бъде публично обесен, оставяйки съда без право дори да назначи присъда. Дюстабанов се осъжда сам пред погледите на мнозина. Какво може да се очаква от човек, който е дал решенията на същата велика сила? Да стои и да става свидетел на зверствата? Едва ли. На 15 юни 1876 г. Дюстабанов не иска причастие и молитва от свещеник, раздава всичките си пари, които е имал в себе си на вдовици и бедни, не се притеснява да се качи на бесилката, прави го с най-голямо удоволствие, сякаш е изпълнил своята единствена мисия.
Самият мъченик поискал да бъде обесен в Търново, за да бъде по-празнично за душманите. Освен това трябва да признаем, че това е човек с визия и идея, която да спести толкова много животи, може би ще забележим колко пъти ще се повтори неговата идея за задържането на мира в последствие, но съдбата на българинът е ясна, излишно е да казваме, че той се е превърнал в мъченик, който не може да бъде забравен и неговото място е сред всички останали, борещи се в това свещено дело.
Снимки: Wikipedia
