shareit

Тежестта на короната: Октавиан Август – първият император на Римската империя

| от Десислава Михайлова |

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи. 

Думата „император“ произлиза от латинския глагол „imperare“, който в буквален превод означава „да управлявам“. В ранния период на Римската държава тази титла се използва за върховните главнокомандващи по време на война. През III в. пр. Хр. страната започва да се разширява извън Апенинския полуостров. Републиката, както тогава е известна, дава право на самоуправление на отделните градове и провинции, но всички те са подчинени на Римския сенат. По време на Гражданските войни (49-30 г. пр. Хр.) императорите все по-често съвместяват военни и политически функции. Краят на този конфликт бележи началото на т.нар Pax Romana (Римския свят), който се простира над обширни територии и управлява множество различни народи. Владетелят се нуждае от ново начало, нов ранг, който да легитимира този нов ред в държавата и затова приема титлата „император“, която оттук нататък ще носят и неговите наследници. Неформално Римската република вече не е просто държава, а империя.  Човекът, който успява да постигне това остава в историята като първият римски император.

Той е пра-племенник на Гай Юлий Цезар, като диктаторът още приживе го осиновява като свой законен наследник. Съвременниците му го описват като „необичайно красив“. Имал е светли очи, леко къдрава, златиста коса, сключени вежди и ситни, раздалечени зъби. Бил е среден на ръст (ок. 170 см.) и носил сандали на леко повдигната платформа, за да изглежда по-висок. По време на неговото управление държавата достига едни от най-значителните си териториални разширения и включва в себе си Египет, Далмация, Панония (земите от дн. Западна Унгария до Босна и Херцеговина), Норик (територията между горното течение на р. Драва и Дунав), Реция (териториите на дн. Северна Италия, Южна Германия и Швейцария), части от Африка и земите на дн. Испания. Истинското му име е Гай Октавиан, но остава в историята с двете си присвоени имена, които впоследствие се превръщат сами по себе си в титли – „Цезар“, тъй като иска да представя себе си като „божествения син на Юлий“ и „Август“, което в буквален превод означава „велики“.

Гай Октавиан се ражда на 23 септември 63 г. пр. Хр. в къща, намираща се в близост до Форума в Рим. Той произхожда от Октавиите – стар и доста заможен род на конници, които получават статус на патриции при управлението на Гай Юлий Цезар. Причината от една страна се крие във влиянието на рода сред военните, а от друга – във факта, че майката на Октавиан – Атия е племенница на Цезар. Детството на момчето не е от най-щастливите. Първите си години той прекарва в родния град на баща си – Велетри, но на този провинциален рай е сложен край, тъй баща му внезапно умира, когато Октавиан е едва на 4 години. Майка му не се отдава на дълъг траур и много скоро се омъжва за управителя на Сирия – Луций Марций Филип. Според запазените сведения вторият баща няма никакъв интерес към момчето, нито пък родната му майка и грижите за Октавиан поема баба му – Юлия, сестрата на Цезар. През юношеските си години Гай започва да развива все по-активна политическа кариера. Още 16-годишен е избран за понтифекс (свещеник), а на следващата година ръководи Олимпийските игри в Елада. 

Октавиан силно желае да гони и военна кариера, но майка му не е на същото мнение и в началото се противопоставя на избора на сина си. Той обаче не е от хората, които лесно могат да бъдат разубедени от нещо. Седемнайсетгодишният младеж решава, че ще последва Юлий Цезар в кампанията му в Испания. Корабът, на който пътува, претърпява корабокрушение и младият мъж заедно с неколцина оцелели се оказва изхвърлен на брега, на вражеска територия. Въпреки това те успяват да се промъкнат незабелязани от опонентите си и да достигнат благополучно до лагера на Цезар. Едва тогава прочутият пълководец за първи път се заинтригува от своя пра племенник и го взима под крилото си. Когато се завръщат в Рим, Цезар прави поправка в завещанието си в полза на Гай Октавиан, посочвайки го като единствен свой пряк наследник. Неговото желание остава на съхранение при весталките ( б.а. – жрици на богинята Веста, прочути със своята непорочност и неподкупност). Така следващите години за Октавиан са изпълнени с постоянно обучение, вкл. военна служба в гр. Аполония, Илирия (дн. Южна Албания). Именно докато е там той получава една неочаквана новина, която променя живота му завинаги. 

През 44 г. пр. Хр. Гай Юлий е убит от съзаклятници, които го намушкват над 20 пъти. По това време Октавиан е едва на 19 години, но влиза в управлението като част от т. нар Втори триумвират ( б.а. – споразумение между трима управляващи, в което те си разделят територията на държавата на три части, но взимат общи решения) – той, Марк Антоний, дясната ръка на Цезар и Марк Емилий Лепид, римски патриций и доверен съюзник на покойния владетел. Марк Антоний получава Изтока, Лепид – Африка, а Октавиан – Запада. Първата задача пред тримата мъже е да се разправят с предателите, отговорни за смъртта на Гай Юлий, като някои хроникьори посочват, че именно Октавиан най-силно желае кървава саморазправа с виновниците, тъй като е бил привързан към пра-вуйчо си. През 42 г. пр. Хр. триумвиратът печели решаваща битка при Филипи срещу убийците Брут и Касий, които се самоубиват, за да избегнат наказание. 

С изчезването на общия враг, съвсем естествено започва конфликт между самите участници в триумвирата. Лепид е първата жертва. Октавиан с лекота подкупва войниците му и ги печели на своя страна, изхвърляйки патриция от политическата сцена. Отношенията между Октавиан и Марк Антоний обаче са по-различни, защото двамата изпитват непоносимост един към друг на чисто лична основа. Началникът на Изтока дори е разпространявал неверни слухове за непристойни сексуални взаимоотношения между Гай Октавиан и Цезар, които са довели до включването му в завещанието на покойника. Макар и млад и с неголям опит, още в тези първи години си проличава будния ум на Октавиан. Той знае за връзката между Марк Антоний и Клеопатра, царицата на Египет, но иска от генерала той да се ожени за сестра му – малката Октавия. Когато това не се случва, Октавиан възприема отказа като претекст да започне открит конфликт с Марк Антоний. През 31 г. пр. Хр., военноморските сили на Октавиан, водени от адмирал Марк Випсаний Агрипа приклещват и унищожава корабите на Марк Антоний в битката при Акциум, като последният едва оцелява. Виждайки се победени и обкръжени, любовниците Антоний и Клеопатра се самоубиват. За да може да унищожи в зародиш всякакви опити за оспорване на властта си, Октавиан убива сина на Цезар от Клеопатра – Цезарион (на 17 г.) и най-големия син на Марк Антоний – Марк Антоний Антил (също на 17 г.).  

(Toulouse) Buste d'Auguste couronné de chêne - Musée Saint-Raymond Ra 57

В историографията има спор дали управлението на Октавиан започва от 31 г. пр. Хр., когато побеждава Марк Антоний или от 27 г. пр. Хр., когато получава титлата „Август“ от римския сенат. Причината е, че Октавиан „разиграва“ една игра със Сената. Първоначално той се прави, че не иска да управлява и всичките му действия са били само в полза на държавата. Накрая излиза, че Сенатът го моли да поеме управлението на Рим, предлагайки му титлата „велики“. От този момент той нарича себе си и „принцепс“ (първи гражданин), тъй като иска да го възприемат като близък до народа. В чест на новия владетел осмият месец от годината, получава неговото име – август. През 19 г. пр. Хр. идва и паметния миг, в който в ръцете на Октавиан е предоставена върховната власт над всички провинции в Римската държава и от този момент той се нарича „император“, задавайки не само титлата, но и цялостния модел на управление на своите приемници. 

Октавиан се радва на популярност сред войниците. Те са спечелени от непринуденото му поведение и са възхитени от стратегическите му качества. От 30 г. пр. Хр. до 16 г. сл. Хр. Римската империя е в почти постоянни военни конфликти. Той успешно реализира своите смели планове за разширение в Африка, преминава триумфално през Испания, но е спрян по време на кампанията в Германия. Резултатът е консолидиране на територия, простираща се от Сирия на изток до Атлантическия океан на запад и от р. Рейн на север, до пустинята Сахара на юг. Единственият непреодолим враг се оказват германските племена, но в онези години Октавиан е вече в напреднала възраст и здравето му е силно разклатено.

Управлението на Октавиан с право се приема за златен век в историята на Римската държава. Това е време на икономически, културен и стопански подем. Октавиан е покровител на множество творци, редом със своя приятел и съмишленик Гай Меценат, от чието име произлиза термина за патрон на изкуствата и културата. Един от хората, които се облагодетелстват от културната политика на Октавиан е прочутият Вергилий, автор на „Енеида“. В нея, Вергилий нарочно въвежда легендата, според която Юлиите, родът на Цезар и на осиновения от него Октавиан, произлиза пряко от последния троянски герой Еней. 

Императорът не само завършва строителните идеи започнати от времето на Цезар, но реализира своите собствени виждания за урбанизацията на страната. Разбира се както и при други владетели в неговите възпоменателни надписи се срещат и някои преувеличени факти, като например този, че само за една година изгражда 82 храма. Въпреки тази недостоверна информация, наистина по негово време се осъществяват мащабни строежи като знаков пример са известните Римски бани. Императорът извършва множество вътрешни и законодателни реформи. По негово време се сформират полицейски и пожарникарски отряди, също така се организира постоянна армия, състояща се от 28 легиона или над 170 000 войници. Част от реформите му са насочени конкретно към римското семейство. Изневярата е обявена за незаконна, предоставят се парични обезщетения за семейства с три и повече деца, а на бездетните семейства се налага данък. Съблюдаването на тези закони е стриктно следвани от самия Август, който наказва собствените си дъщеря и правнучка за нарушаването им.

Личният живот на императора не е така бляскав, както обществения. Октавиан се жени три пъти. Първият му брак е много кратък, с доведената дъщеря на Марк Антоний – Клодия Пулхра, но съюзът остава неконсумиран и следва развод. Втората му съпруга – Скрибония е сестра на консула Луций Скрибоний Либон.  Тя е по-възрастна от съпруга си с шест години и бракът им е кратък и нещастен. Той се развежда с нея в деня в който тя ражда единственото му биологично дете – Юлия Старша. Веднага след раждането си момичето е взето от биологичната си майка и е изпратена при своята мащеха. Третата съпруга на Октавиан е изключително спорна личност. Според сведенията Октавиан се влюбва в Ливия Друзила от пръв поглед. Когато се развежда със Скрибония, Ливия е омъжена за друг и е бременна в шестия месец с второто им дете. Три дни след раждането му, тя става третата съпруга на Октавиан. Тя има двама сина от предходния си брак – Тиберий и Нерон Клавдий Друз. Ливия е една от най-могъщите жени в цялата история на Рим. Нейните политически интриги оплитат цялото семейство и се смята, че лично тя е отговорна за смъртта на не един и двама от фамилията, чрез любимия й метод – отравяне.  Според историка Тацит тя е отговорна за смъртта на племенника на Август – Марцел и на синовете на Юлия Старша, които са още деца, причината е проста – да разчисти пътя на собствените си наследници. 

Първите знаци за началото на края на управлението на Октавиан започват още през 23 г. пр. Хр., когато здравето на императора започва силно да се влошава. Тъй като няма свой собствени синове възниква спор, кой ще го наследи. На челно място в надпреварата са синовете на единствената му дъщеря Лидия Старша, но те умират млади при мистериозни обстоятелства. Доведеният му син Нерон Клавдий Друз също умира млад, след като пада от кон по време на кампания по поречието на р. Елба. Така изборът пада върху Тиберий като единствен негов възможен наследник. Въпреки влошеното си здравословно състояние, Октавиан успява плавно да  предаде властта на доведения си син. Има теория, че към края на живота си страда толкова много, че съпругата му Ливия, отравя неговите смокини, за да може да ускори часът на смъртта му, който настъпва на 19 август 14 г. сл. Хр. Смята се, че последните му думи са: „Добре ли си изиграх ролята?“. 

Октавиан управлява Римската държава повече от 40 години. Някои негови съвременници смятат, че е бил безскрупулен в преследване на властта и в разчистването на пътя си до престола, други са впечатлени повече от годините му на управление, които се характеризират със стабилен политически живот, просперитет и власт, основана на закона. Неговата личност буди интереса и на поколенията след него и вдъхновява писатели и кинотворци. Октавиан си остава един от най-великите владетели на Рим, както и „бащата на Италия“, тъй като точно по негово време полуостровът започва да се нарича така. 

 
 
Коментарите са изключени за Тежестта на короната: Октавиан Август – първият император на Римската империя

Повече информация Виж всички