Страховитият Александър Солоник покори руската мафия, създаде европейска и потъна в мистерия
Мечтата на Александър Солоник беше да се превърне в руската версия на „Мръсния Хари“. Пред приятели разказвал, че винаги е искал да успее да изчисти улиците на Москва и да работи за по-красиво и близко бъдеще, а не за някаква далечна фантазия, която се обещава за всяка следваща петилетка. Плановете наистина са добри, но нещо по цялата линия се обърква. Александър ще смени отбора и ще се превърне в един от най-смъртоносните поръчкови убийци в бързо западащия СССР.
По време на своята активна кариера, Солоник ще се смята за суперубиецът на Русия и този чин никога няма да бъде връчен на втори участник в тази игра. Как се стига до това звание и как Солоник с този цветен прякор – „македонеца“ ще успее да се издигне до най-свирепите върхове на московската червена мафия?
Много малко е известно за детството на Александър. Той не е особено висок около 1.6 метра, преминава гимназиално образувание и е извикан в армията за отбиването на военна служба. Мнозина твърдят, че по време на съветските времена, Александър е бил зачислен в елитно подразделение на съветските специални сили. Изпратен е в Източен Берлин и трениран в изкуството на шпионажа, внедряването и работата с малки оръжия. Точно в тази линия се смята за експерт и на къси и средни разстояние се смята за отличник на випуска.
Преминава обучение по самбо, а след това изучава и различни контра-разузнавателни мерки за защита на службите. Има твърдения, че е бил трениран в елитно подразделение за извършване на убийства срещу натовски дипломати и други високи кадри от западните сили. Александър преминава цялото обучение и никой не може да бъде категоричен колко точно оперативна дейност е извършил, но познанията му и преквалификацията са повече от ясни. Други източници твърдят, че Александър е заемал длъжността на охранител и бодигард на различни кадри от институциите.
След като перестройката никога не успява да заработи, СССР официално се превръща в Руска федерация. Солоник се прибира обратно у дома и се записва в престижната полицейска академия. Именно там започват опитите на всички черни практики. Солоник никога не успява да завърши и е изгонен. Разочарован, че неговата мечта наистина е пропаднала, Александър си намира работа като гробар. След няколко месеца и 10-часови смени в гробищата в покрайнините на Русия, нещата продължават да се влошават. Партньорката на Александър ще заведе дело срещу него, че я е изнасилвал. Въпреки опитите да се защити, руснакът отива в затвор за 8 месеца. Преди да влезе в затвора, Солоник е поискал от съдията точно пет минути, за да се сбогува с настоящата си партньорка.
Полицията го води в близкото районно управление и преди да започне сбогуването, Солник чупи прозореца на втория етаж и скача през него. Успява да се скрие в близката гора. Извикани са спецназ и са ангажирани други сили за издирването му, но така и не е задържан. Откриват го месеци по-късно в Сибир. Руските служби успяват да го заловят в кабинет за пластична хирургия, където е успял да премахне всички татуировки, както и някои от отличителните си белези по тялото.
Вместо да получи присъдата си от 8 месеца в затвор, той е осъден на седем години в затвор с максимална сигурност, известен още като Сибирски гулаг. Атмосферата е типична за тези заведения – нулеви температури за около 300 дни от годината, студени вечечри и през останалото време се заменя чукане на камъни. Още на втория ден от гостуването на Александър ще стане ясно, че е бил в полицейска академия. Новината бързо се разпространява и преди да се усети, новият гост е нападнат от 12 главореза с лопати. Майсторът по самбо се защитава и до края на битката, проведена напълно необезпокоявано от надзирателите, успява да елиминира всеки един от нападателите си. Някои се разделят със зъби, други лежат с месеци в болницата. Съобщението е прието и никой повече не се опитва да напада или да говори против Солоник.
Престоят в затвора има и нови предложения – той започва да вдига тежести, тича в двора и когато скучае, започва да рита медицинските топки като футболни, обстрелвайки своите близки приятели с лопатите. Оказва се, че Александър не забравя никога опита им и се стреми да напомня всеки ден, но дори и това е изморително. Не е ясно колко време мъжът е престоял в затвора, но един ден успява да отвори една от вентилационните шахти и след ттова да избяга от затвора.
Отново в бягство в Москва, Солоник се запознава с руската организирана престъпност. Избран е за специалист и инструктор, който да обучава останалите главорези. За съжаление нито един от изпратените убийци не успява да си свърши работата и Александър трябва да демонстрира професионализъм. Първите му поръчки са на противници на магията от високите позиции. Извършените убийства през 90-те години ще бъдат с толкова висок професионализъм, че скоро Саша ще има нов прякор „Московската смърт“.
Официалната версия на Руската федерация е, че мафия и организира престъпност не може да съществува, но в същия период се води открита война, която няма как да бъде игнорирано. Солоник е човекът, който не само получава правото да се разхожда свободно по московските улици, но е и човек, който може спокойно да страхува дори официалната власт. Зад гърба му стоят убийствата на някои от най-големите мафиоти и точно това кара дори редовният полицай да внимава, осъзнавайки, че властта е просто една красива илюзия и нито една заплата не може да компенсира рисковете, които ще бъдат поети.
Трябва да посочим, че Солоник работи във време, в което мафията поръчва бронирани луксозни автомобили, живее в жилища с малка армия за охрана и бронирани прозорци. Дори и това не може да опази жертвите на Солоник. През 90-те години използва снайпери и стреля от страховити разстояния, за които повечето експерти ще потвърдят, че не е майсторско изпълнение, а неповторимо такова.
Александър осъзнава, че също се излага на риск и освен факта, че е бивш затворник и се издирва от властта, той успява да си закупи протекция и наема бивши кадри на СпецНаз, които да го пазят. Решението му не е неразумно, докато празнува рождения си ден в елитен московски клуб, убиецът е нападнат.
Нападателите не са преценили охраната, както и самия Солоник. Разразилата се престрелка завършва зле за нападателите и въпреки, че по-късно полицията идва да разследва. Персоналът, охраната на заведението, самите гости, поне тези, които са задържани и дори стриптизьорките, твърдят, че нищо не са видели.
Солоник често е бил заплашван от други групировки, включително и изнудван. Получава нареждане да не се намесва и да изпълнява заповедите, но само месец по-късно, фамилията, дръзнала да говори срещу него и да иска повече, отколкото е необходимо, завършва с тежки инциденти с фатален край. Телата им се откриват из цяла Москва в различно време, разфасовани и избити по принципа на италианската мафия.
Солоник се превръща в един от най-опасните хора в Москва, а и в цяла Русия. Нито един престъпник не може да прави нещо, без да се консултира с него. Наричат го Александър Велики, а прякорът „Македонецът“ идва от руските мафиотски среди, където се водят престрелки с два пистолета.
В края на 90-те години Солоник е готов дори да стане президент и най-вероятно е можел да бъде избран, ако е решил да се кандидатира. Проблемът е, че вече не е необходим и мафията променя своя облик. Арестуван е от едно цяло управление полицаи. Преди да се стигне до насилие, Солоник се съгласява да тръгне доброволно с тях и да се предаде. В последният момент вади своя картечен пистолет и открива огън. Успява да избяга, но полицията го преследва по улиците на Москва.
Разменя се огън и за кратко руската столица започва да прилича на сцена от екшън филм. Гангстерът успява да убие седем полицая, преди да бъде застрелян в корема, докато се опитва да прескочи ограда. Оцелелите полицаи ще потвърдят, че беглецът е бил безпощаден със своето оръжие, при това, докато стреля през рамо и докато тича.
Преди да се стигне до присъда, Солоник лежи 8 месеца в затворническа болница. И там продължава да се занимава с интересни занимания като изучаването на чужди езици. Гангстерът се възстановява и за пореден път успява да избяга. Успява да избяга с помощта на приятели, като единствената следа е, че камерите го снимат как влиза в автомобил. До днес той ще е единственият човек, който успява да избяга от въпросното здание – никой друг не е успял да го направи.
Солоник бяга в Гърция. След няколко кратки месеца ще започне да развива своята престъпна дейност извън Атина и ще използва силите си от Санкт Петербург до Рим. Преминава пластична операция, започва да събира нови хора. Новият бизнес носи приходи от милиони долари, свитата получава коли, къщи и жени. Дори тогавашната мис Русия ще бъде закупена от мафиота.
На 1 февруари 1997 г. полицията в Гърция ще потвърди, че е открила тялото на Солоник в една от многото му вили. До тялото е открит сак пълен с автомати, перуки, подправени документи и муниции. Единствено отпечатъците потвърждават идентичността на един от най-страховитите руски мафиоти.
До днес има много хора, които смятат, че Солоник просто се е постарал да избяга и да се покрие. Не вярват, че откритото тяло е негово, тъй като властта не знае как изглежда. Пластичният хирург, който е правил манипулациите, не е пазил така наречения медицински картон, следователно няма много отговори дали е жив или не.
Истината никога няма да бъде открита, а дали Солоник е жив или не, това остава една от най-големите мистерии.
