Смъртта на Сократ е живот за философията му

През 399 г. пр. Хр. Сократ е екзекутиран за своите учения, тогава мнозина са виждали и разумна причина, но днес има редица философи, които са на много различно мнение. Сократ започва да печели внимание в Атина, говорейки за мъдрост, добродетели и справедливост. Това е нещо, което атиняните са искали да усвоят, но докато ученията на този философ са носили позитиви, днес модерните философи виждат този акт по няколко начина.

В самата основа на ученията на Сократ е била позиционирана и свободата на словото. Повечето атиняни имали правото да говорят свободно, тяхното изкуство, образование и дори литература са се раждали с ограничения и теми, посочващи за какво може да се говори и за какво не може да се говори. Следователно и много философи са търсили пробойни в статуквото.

Сократ не ги е търсил, той е намирал най-логичния начин да ги използва, за да преподава и по този начин да кара младите не просто да се развращават, както е най-често преподавано, но и да проглеждат в диверсиите на основното управление. И точно по тази причина и самата екзекуция се смята като посегателство на свободата на словото, която не трябва да бъде в окови или парфюмирана под формата на друга не толкова истинска истина.

Повечето съвременни учени смятат, че обвиненията към Сократ са дошли директно от управляващите. Младите все още не са имали способността да поемат контрол над Атина, но онези, които са имали власт, предусещали бурите, които се задават за техните деца. Сократ никога не е обичал елитните семейства и онези с повече власт, той е предпочитал радикалните подръжници и хора с по-сериозни идеи за развитие на Атина. Смъртната присъда не се издава лесно в Атина, но освен факта, че Сократ се е смятал повече за вредител, отколкото за възпитател на следващото поколение, практически създава още повече въпроси за управлението.

Смъртното наказание продължава да е обект на изследване, особено след като говорим за държава или управление, което решава да елиминира човек за дадено престъпление. Атиняните не са подозирали, че Сократ ще събуди много повече въпроси, тъй като самият той не е извършил престъпление, което да изисква неговата смърт. Проблемът става политически, законов, морален и ще накара останалите философи да започнат да негодуват. Мнозина смятат, че такова жестоко наказание не може да бъде използвано за толкова леко провинение. И след като Сократ е убит, започват най-различни етични въпроси относно размерът на престъплението и неговото адекватно наказание.

Странно или не, името на философа ще получи и още една титла – мъченик. Това е онзи, който жертва нещо много ценно – в този случай говорим за човешки живот – в името на принципи и идея. Терминът най-често се използва в религията и не е изненада, че повечето християни, дали живота си в името на религията, намират място в различни храмове, но делото на Сократ също намира място, макар и не точно в религията. Спокойно можем да го наречем философски мъченик, особено след като предпочита своето учение пред всяко друго.

По ирония на съдбата ще открием, че Сократ пътува през вековете и продължава да е един от най-влиятелните философи. Особено лесно е да се забележи, че присъства в почти всяко разклонение на философията. Той присъства в етиката, политическата философия и още много други. Системата му за преподаване е използвана и до днес, макар и с леки промени. С други думи можем да кажем, че когато Сократ умира, той е изправен пред трудния избор – да продължи да живее или да остави философията му да продължи напред, както се и случва.