Съветската любов към пренаписаната история продължава да е любима практика и до днес
Историята е един от най-великите инструменти на пропагандата. Тя се пише от победителите, тя е втората религия, която ни подсказва как точно трябва да живеем и къде е нашето място. Благодарение на нея изграждаме представата си за света и възпитаваме ненавист и омраза към редица други народи, раси и прослойки. Като бонус ще открием, че тя се повтаря.
Живеем във време, в което отново се говори за лунната колонизация, отново се намираме на прага на потенциален глобален конфликт и сякаш това вече е много познато – имаме едни и същи фактори, но с различна подредба. Испанският вирус избухва към края на Първата Световна война, а след това бавно говорим за несигурен мир, който ще се закрепи до началото на Втората Световна война.
Виждаме една от най-жестоките войни, която заразява света и бързо заличава всичко човешко. Освен това и до днес чуваме най-различни легенди, като много историци продължават да твърдят, че е време да се спре събирането на устни показания от очевидци – много такива се оказват неверни и това е твърдение директора на Яд Вашем мемориала на Холокоста. Нека не забравяме и един от най-големите позори на Израел – делото на Иван Грозни от Треблинка. Побеснели от злоба, еврейските оцелели много искат да осъдят един от последните нацисти, но преписват дела, които не са негови. След този случай тонът се смекчава.
Именно директорът твърди, че след войната е имало много хора, които са се опитвали да разказват всякакви ужаси, за да получат най-различни помощи. Мнозина говорят за Йосиф Менгеле, но това, което нито един мозъчен хирург няма да признае е, че именно неговите изследвания се прилагат и до днес. Да, извършвал е човешки експерименти, но е имал и времето да записва всяко едно откритие, за да може днес да има развитие в медицината. Никой не може да постави на една везна престъпленията и откритията, но приемаме, че е злодей.
Промяната на историята в полза на победителя е стара практика. Калигула, Нерон и още много други ще се радват на успехи, които никога не са постигнали. Имаме цял народен фолклор, който прави чудеса в рамките на цели пет века и ни позволява да се запазим и да продължим напред, позволява ни да продължим напред, като голяма роля изиграва и религията. Можем да бъдем много щастливи, че Османската империя не усвоява методите, които се прилагат векове по-късно. За някои историци, патриотизмът може да покварява историята, но в дългосрочен план точно той успява да се наложи като перфектният инструмент за манипулация.
Следователно имаме две точки – една на държавния апарат и една на историците. Самият Джордж Оруел ще сподели, че цялата история е прокопана с лъжи и има възможност да види всичко това по време на гражданската война в Испания. Ако отидете в библиотеката и просто вземете 5 учебника по история в рамките на 10 години и ще откриете, че разликите са повече от жестоки. И кой е един от най-големите майстори в това начинание – г-н Ленин. В рамките на 7 години той ще успее да вземе властта, да поквари цяла една нация и бързо да се превърне в пророк, който може да спаси света.
Привличайки най-различни хора около себе си, Ленин ще остави наследството си на Сталин, макар и често да се твърди, че дори преди това Йосиф е работил в посоката за бетониране на позицията. Още през 1918 г. започват екзекуциите, оставят цяла Украйна в ръцете на глад и мизерия, правят етническо прочистване и на тяхната сметка ще бъдат записани повече от 20 милиона души.
Само за една година Сталин ще арестува около 7 милиона души, защото са врагове на народа. В днешно време самата дума „народ“ може да се превърне в опасна, както и забелязваме. В пика на този процес, Йосиф ще подписва около 1500 смъртни присъди на ден. Постигането на диктатурата изисква няколко елемента – страх, срам, гняв и тишина. Заразете едно общество с точно това и вече сте спечелили пълната власт – никой няма да се опита да я отнеме – всеки ще е готов да подари душата си, за да не се налага да влиза в ада, който вече действа.
Неудобните изчезват, озовават се в затвори, застават пред отрядите за разстрел и се опитват да се борят с нещо, което не могат да постигнат. Някъде преди Втората Световна война ще видим, че историците на Сталин ще започнат своята най-тежка игра и ще променят историята в своя полза.
Ще се разкриват като свещен народ, който е призван да управлява света и това ще бъде единствената гледна точка. Критичното мислене е враг, който не може да вирее. Ако някога се чудите откъде идва вдъхновението на Оруел за „1984“ е напълно достатъчно да проверите как изглежда света през призмата на СССР.
Важното е, че там се намира „Големият брат“, който може да постави ръка на миналото, на настоящето, на бъдещето и не може да се критикува. Той владее всичко от живота до смъртта. Сталин се опитва да стане поет, да бъде творец и архитект на една нация и бързо да премахва отговорността и правото на трезва мисъл. Не случайно след разпада на СССР едно цяло поколение, което не знае какво да прави – сякаш пускаме вълк във ферма. И практиката остава една и съща.
Сталин умира през 1953 г. и идва Никита Хрушчов, който веднага ще отхвърли всички вярвания и идеологии на Сталин. Новият лъв ще удоши старият, за да няма как да има противници. Историята се пренаписва отново и всичко се повтаря, върти се като обречен кръг, който не може да съществува много – икономическите фактори не позволяват това. Сталин е съден дори в училище, защото новата сводка е, че трябва да бъде забравен и намразен. Смяната на портрета идва с нужда от нови лагери и нови затвори.
Дори синът на Сталин – прославена пияница и враг, бързо ще бъде изпратен в затвора. Историята е затворена и единственото разрешено е цитирането на Ленин, той продължава да е белият ангел. Хрушчов напуска през 1964 г. и идва Брежнев и всяка една стъпка напред е вече стъпка назад. Докато всички се надяват на глътка въздух, танковете достигат до Прага, за да напомнят, че свободата не е за всеки.
Горбачов остава единствено и само с правото да докара потъващия кораб до пристанище и след това да се спаси бързо. СССР спира да съществува и Борис Елцин ще трябва да носи титлата на първия руски президент, облечен в скъсана демокрация. Неговата Руска федерация ще съществува само 8 години. За да се защити спечеленото, Украйна и Естония не могат да пишат собствена история или да казват през какво са минали – това все още е престъпление. Мнозина смятат, че демокрацията ще им даде правото да разкажат истината.
Дмитри Волкогонов ще разкаже как майка му умира в лагер през Втората Световна война, баща му е застрелян по време на чистките на Сталин. Той остава сирак през 1945 г. и има свободата да се запише в армията, където след 40 години може да бъде полковник – генерал и сега трябва да защитава Елцин и да бъде ръководител на департамента за психологическа пропаганда. Именно достъпа до различни архиви ще му позволи да разкаже истината и да покаже Сталин, който все още никой не е виждал – човекът, който притежаваше държава.
Елцин също не успява да се наложи, следователно е необходим друг кадър – бивш агент на немското Щази, който според редица източници, с няколко атентата през 1999 г. върху собствената си страна, успява да спечели властта и да се бетонира в управлението. Скоро историята ще се промени отново. Сталин не е нападнал Полша, а просто я защитавал от Германия, като се опитвал да предпази народа от разбитото правителство. Интересно е от какво е защитавал полските офицери по време на Катинското клане.
Сталин трябва да се излъска отново и неговият облик да разбие всички илюзии за престъпления, за зло. Неговата основна роля сега е да бъде божеството, слънцето и идеалът, към който да се стреми всеки руски гражданин или поданик – избирате вие. Управлението на Владимир Путин от гледна точка на историята изглежда точно така – носталгия по историята, носталгия по националността и разбира се, страдание по падането на един изгубен режим, без значение колко отровен е бил.
Не си мислете, че към настоящия момент има някакви особени разлики. Отново има огромна бездна между богати и бедни, някои могат да си позволят най-скъпите яхти на света, позиционирани по турските крайбрежия, могат да си позволят частни самолети и лимузини, докато официално брутният вътрешен продукт на една от най-големите държави в света е едва 1 трилион. Историята, този отровен нож с две остриета остава само и единствено в ръцете на руския първи и отново се променя.
Отново напомняме какво казва Гьоринг, преди да умре с отрова – нито една държава не желае война, докато не бъде заплашена, докато не се разкаже една фалшива история и след като само фашистите могат да бъдат отворената рана, то веднага ще се извадят от скрина, за да покажат поредната заплаха. Според проведените референдуми, поръчани лично от Путин, целият руски народ страда за разпадането на СССР и иска обратно територии като Крим и Източна Украйна.
Имайки предвид машинациите за издигането на власт, започваме силно да се съмняваме не само в свободата на словото, но и във всяка друга. Какво обаче е още една лъжа в царството на измислицата? Все пак говорим за поколения израснали с митовете на Октомврийската революция, първият 5 годишен план, а след това и ТКЗС-то, победата на перистройките, огромните успехи на съветската култура, технология и наука – впрочем благодарение на тях се гладува дълго време, но това са факти, които не могат да виреят в новата история.
Разбира се, престъпленията на Сталин не са отхвърлени, присъстват в някои случаи, но освен това се сравняват с тези на САЩ и чичо Джо там. Историческата политика работи в тази посока – ние не сме ангели, но те са дяволи. Затова винаги имаме отговор с друго събитие, подменяме го и показваме по-лошото. Ето защо през 2015 г. се отваря музеят на Гулаг в Москва, но никога не се разравят гробовете, никога не се показва и официалният брой убити.
Не може да се дълбае повече и през 2008 г. ФСБ атакува различните организации, които се опитват да открият истината за репресиите на Сталин. Взети са повече от 50 000 имена на жертви и досиета, както и други документи, които показват черната страна на божеството от една друга история.
Михаил Супрун е изпратен в арткически гулаг, защото изследва немски военнопленници по време на Втората Световна война. Няма присъда, няма съд, няма дори обвинения. Контролът над историята продължава да се налага, особено ако има неудобни факти. Критика има, но тя също е контролирана и вече няма значение. Новият лидер позволява на кучетата да лаят и да се избиват за хвърлен кокал – нищо повече, те нямат влияние.
И нека не забравяме, че в Русия има цели градове, които празнуват победата над Нацистка Германия, сякаш е било вчера. Елня продължава да облича децата си в униформи, учи ги да стрелят с автомати, показва им какво отношение трябва да имат към героите на Великата отечествена война и още много други. В такива градове, времето е спряло и е просто впечатляващо да се виждат обвинения в шпионство, в чуждо влияние и още много други.
