Ройс Уилямс успява да свали 4-ти МиГ-15 близо до Северна Корея – най-дълго пазената тайна в историята на авиацията
На 18 ноември 1952 г. лейтенант Ройс Уилямс се намира на самолетоносача Орискани и чака разрешение за излитане. Времето не може да се смята за приятелско, но мисията си е мисия. Климатът по това време в Северна Корея е агресивно, а някъде от другата страна на Владивосток и руснаците изпитват същите затруднения. Уилямс има задача да направи своя боен въздушен патрул, за да защитава самолетоносача. Мисията ще промени своя статут много бързо и рутинният патрул ще прерасне в близка среща със 7 МиГ-15 изтребителя.
Уилямс ще влезе в битката за живота си, а неговият Grumman F9F-5 Panther ще се справи блестящо. Години по-късно Ройс ще разказва, че тази среща е изисквала от него да бъде съвършен – една грешка можела да коства живота му. По негови думи, в този неравностоен бой, Уилямс успява да свали 4 от своите нападатели, но след като САЩ официално не желае да се намесва или дори да показва военно присъствие на авиация, Уилям дълго време пази своята слава в тайна. Повече от четири десетилетия не разказва какво се е случило. Разкритието става едва на 97-годишна възраст, когато вече е преминал през три войни.
В същият ден на сражението, американецът получава сребърна звезда за смелост, но няма официална церемония, както и вписване на този военен трофей. Американският конгрес дори се опитва да повиши тази почест в медал за храброст, но отново, ако такъв бъде даден, разкритието на САЩ ще е факт. Едва тази година през януари, Уилямс е поканен на официална церемония, за да получи железен кръст от флотата.
Ройс Уилямс признава, че никога не е имал амбицията да става летец или дори да се сражава във войни. Роден е през 1925 г. в Южна Дакота и тогава е бил ефрейтор в гвардията на Минесота. След бомбардировките на Япония в Пърл Харбър през 1941 г. е логично да го забележим в редиците на доброволците. Записвайки се във флотата, той лети на Grumman F6F Hellcats и след това пилотира F4U Corsair. Вторият самолет се използва за лов на подводници, макар и тогава да няма нито една успешна военна мисия – подводници просто няма. След края на Втората Световна война не се очакват конфликти и Ройс дори мислил да се пенсионира, когато избухва конфликта в Корея. По това време американци и руснаци вече тестват възможностите на реактивните двигатели и се опитват да постигнат нови висоти в авиацията. Уилямс вече се обучава на F9F-5 Panther и има познания за възможностите на руските изтребители.
Американското творение е и едно от първите, които могат да се използват на самолетоносач. Прототипът е сравнително лек, а силата на двигателите Rolls-Royce са напълно достатъчни, за да има безопасно излитане и кацане. Първите поръчки са направени през 1949 г. и с въвеждането им във въоръжение, американците са добавили нова задвижваща сила Pratt & Whitney J48 с водна инжекция. Това реално е двигател на Rolls-Royce, произвеждан от САЩ по лиценз. Изтребителят има 20 мм оръдия и носи ракети и бомби за наземни ели. И докато американските пантери остават в сянката на F-86 Sabre, пантерата прави повече от 78 хиляди бойни мисии над небето в Корея.
Единственият недостатък, както много по-късно всички американски пилоти ще споделят, е скоростта. Изтребителят трудно може да достигне скорост от 1000 км/ч и срещу руския МиГ-15 се забелязва веднага разликата. Вторият може бързо да ускорява с около 160 км/ч повече и да прави американците за смях. Въоръжението също е проблем, защото руснаците са успели да съберат три оръдия – две 27 мм на крилата и едно 37 мм на носа.
Единственият проблем е, че централното изисква много време за промени и подобрения, преди да стане годно за употреба. Северна Корея получава хиляди руски изтребители по време на война и до днес ги използват за тренировки. Повечето пилоти са китайци и от време на време идват и руснаци, които да помагат в хода на войната. Руснаците летят от китайска база в Манджурия. В този момент самолетоносача Орискани се намира близо до съветска територия и не веднъж има близки срещи, както и във въпросния ден.
Във въпросният ден започва да вали и сняг върху самолетоносача, но мисиите вървят по план. Пуснати са три самолета, от тях един се връща с механични проблеми, следван от второто крило. В този момент Уилямс е оставен да лети сам. Атмосферните условия изискват да се изтигне на няколко хиляди метра височина, пробивайки облаците. Веднъж над проблемното време, Уилямс забелязва няколко нарушителя на въздушното пространство. Те летят на двойки и след като го забелязват, започват агресивно спускане.
Преди началото на мисията, Уилямс си спомня, че е очаквал проблеми по време на тази мисия, но не и на среща с руските изтребители. Неговото мнение е, че същите изтребители идват директно от Владивосток. Руснаците бързат да покажат зъби и стрелят първи, за да подскажат, че ще има битка. Уилямс превключва на оръжия, пуска един контролен откос и се подготвя за сражение. През цялото време не е оптимист, особено след като руските самолети стават повече. Цялото сражение продължава около 35 минути в един от най-смъртоносните танци с цели 7 доброжелателя.
Технологичните качества на пантерата не могат да дадат предимство и ако не е внимателен, руснаците няма да простят. От друга страна е ясно, че всяка руска грешка трябва да се наказва и инкасира. Първият му шанс идва още в началото на битката, когато 4 мига се спускат с висока скорост към него, произведените изстрели го пропускат, а Уилямс бърза да се издигне и да се обърне зад формацията. Логичното се случва, руснаците го изпреварват и един от тях попада в мерника. Къси откоси успяват да попаднат по тялото на един от изтребители, той започва да пуши и да се спуска бързо към земната повърхност.
Руснаците искат да накажат тази грешка и започват преследване, Уилямс прави серия от сериозни маневри, товарейки въздушната рамка на своя изтребител. Високата скорост на руснаците ги увлича и вместо да преследват пантерата, успяват да я изпреварят, което отново е позитив за Уилямс. Започва стрелба по един от избързалите съветски пилоти, докато другите бързат да се качат на още 500 метра височина над битката. При опит на втория руснак да избяга, откосите засягат резервоара и небето се осветява от огнено кълбо.
Второто крило на сваления руснак е имал възможност да се спусне и лети директно към пантерата активирайки всички оръдия. Уилямс по-късно признава, че има някои точни изстрели, но не остава длъжен и също открива огън. Стрелбата е агресивна, но руснакът спира да стреля. Пантерата прекратява огъня и забелязва, че най-вероятно руснакът е мъртъв в своята кабина, след като дори не се опитва да маневрира. Най-вероятно неговият самолет се забива в океана.
Останалите руснаци са високо във въздуха и очакват правилния момент да се спуснат. Последните три МиГ-а се спускат, опитвайки се да притиснат Уилямс. Един от всички МиГ-ове отново не съобразява скоростта и изпреварва американеца, подлагайки се на тепсия. Няколко откоса са достатъчни, но парчета от МиГ-а започват да летят около него, което го кара отново да прави въздушни акробатики.
В този момент пристига и втори американски пилот на име Роуландс, който стреля толкова агресивно, че скоро остава без муниции. В създадената суматоха, Уилямс си пробва късмета от разстояние и още един МиГ пуска своята пушеща диря. Мунициите са на привършване и вече не е възможно да се довърши битката. Осъзнали предимството си, руските пилоти се спускат и откриват огън. Лявото крило на Уилямс е ударено от 37 мм оръдие.
Самолетът губи контрол и принуждава американецът да се скрие отново в бурята, като по този начин се спасява. Роуландс разказва, че е изгубил своя колега в бурята и няма никаква представа дали дори може да стигне до самолетоносача. Единствено ледените води на океана ще откажат асът да катапултира. Уилямс дори не подозира, че това ще е последният път, когато руснаци ще се изправят срещу американци във въздушна битка.
Това не е била последната му мисъл, към този момент е форсирал машината си до краен предел, за да може да стигне до самолетоносача. Никой не е получил сигнала му и вместо да бъде посрещнат като герой, той е обстрелван с приятелски огън. По радиото е казал, че ще кацне с около 320 км/ч, а не с допуснатите 150 км/ч. Екипажът не получава съобщението и ситуацията се влошава.
Въпреки неприятното посрещане, Уилямс успява да се позиционира и по-късно става ясно, че самолетът му има около 263 дупки от куршуми. Крилото е почти раздробено и е цяло чудо, че пантерата е издържала на целия натиск. Механиците ще запишат, че този самолет е повреден отвъд степен на ремонтиране. Логичното е, че ще бъде изхвърлен във водата. Минават няколко десетилетия, преди да разбере, че в последният момент има промени и неговият боен другар е ремонтиран и дори върнат във Виетнам на мисия.
Уилямс признава, че е един от най-големите щастливци, защото винаги имал 50% шанс да победи.
Историята не се разпространява, защото победата срещу съветски изтребители може да бъде повод за война, следователно нищо не се е случвало. Нещо повече, американците са подслушвали руските честоти и точно една такава информация отново ще повдигне въпроси за сигурността на СССР, засилвайки параноята и създавайки поводи за ответен удар. Нарежданията са ясни – тайната трябва да се пази завинаги.
Единствено Дуайт Айзенхауър ще чуе за този подвиг. Пристигайки в Южна Корея на 2 декември 1952 г. е получил възможност да се запознае с американските асове. Официално се твърди, че Уилямс е свалил 1 самолет и втори остава под въпрос, необходими са няколко години, преди да се появят съветските архиви и да покажат, че точно той е бил въздушната смърт на съветските МиГ-ове.
