Робърт Дауни Джуниър и наркотичната въртележка по пътя нагоре
През 1987 г. кината представят едно ново заглавие „Less Than Zero“, което отчасти се възползва от романа на Брет Елис със същото заглавие. Историята ни запознава с Клей Ийстън – праволинеен колежанин с много мечти и идеи за бъдещето, който се завръща обратно в родния си дом в Лос Анджелис за коледната ваканция. Завръщането му идва с някои изненади, неговите приятели са се променили много сериозно, гаджето му е пристрастено към кокаин, неговият най-добър приятел Джулиан също е тръгнал в тази посока. Филмът се опитва да покаже колко изкушаващи завои има пътят на наркомана и до известна степен дори критиците са съгласни с представянето и дават положителни оценки.
Тази мелодрама на 80-те години започва да показва своите първи наченки за кариерата на актьора, който изиграва ролята на Джулиан – Робърт Дауни Джуниър. От 80-те години нататък, героят и актьорът сякаш влизат в една симбиоза, която продължава и извън снимачната площадка. Робърт отдавна е флиртувал с наркотиците, до някаква степен всичко това идва и с помощта на бохемския начин на живот в семейството, но също така можем да забележим и появата на по-сериозното пристрастяване.
Заедно с фамилията напуска Ню Йорк и се мести в Калифорния през 70-те години на миналия век. Робърт се отказва от училище, за да се върне обратно в родния град и да преследва мечтата си – филмова кариера и изучаване на актьорското майсторство. Талантът и умението да влезе в обувките на по-сериозните и тежки роли, помагат значително за този успех, освен това е достатъчно красив, за да получи роля. Лека полека и критиците започват да го разпознват като обещаващ млад талант, похвалите също не закъсняват.
Нещо повече, големият талант често внася доза професионализъм дори в посредствените роли, а това няма как да остане под холивудските радари. 90-те години се оказват златни, всеки иска Робърт в своя филм, публиката ще отиде да гледа новото заглавие, за да види как се справя Дауни, а с това започват да текат и по-сериозните финансови възнаграждения. Величието, в комбинация с наркотиците и похвалите, започва да образува един прекрасен водовъртеж от преживявания. Можем да забележим първата изненада във филма Air America, където Дауни се опитва да впечатли Мел Гибсън, за да получи роля в „Смъртоносно оръжие“.
Тогава обаче сценаристите започват да забелязват, че основните проблеми се зараждат точно покрай наркотиците. Робърт се жени за Дебора Фалконър точно след 42 дена от запознанството им, а тя самата така и не осъзнава с колко демона дружи Робърт, когато сключва брак. В средата на 90-те години публиката започва да се забавлява с трагедията на своя любимец. Всеки месец се очаква поне едно легендарно влизане в затвора, придружено със сбивания, нарушаване на гаранцията, придружено с купища извинения на съдии, полицаи и всички останали, които са пострадали от лошото настроение на актьора. Медиите също печелят, описвайки го като разглезено хлапе, което профуква таланта си.
През 1999 г. получава присъда от три години и е изпратен в затвора. По същото време участва в телевизионното шоу „Али Макбийл“, където е номиниран за наградата „Златен глобус“. Оказва се, че Робърт може да бъде жесток извън снимачната площадка, но опитът и талантът влизат в невероятна симбиоза за публиката. Въпреки опитите да се подобри, въртележката отново се завърта и коства още едно уволнение. Робърт лека полека запчова да заприличва на Чарли Шийн. Нещо по-лошо, сценаристите не искат да го наемат, защото никой не знае кога ще бъде на колене от зависимостите си, които биха коствали провал на целия филм.
Лошата слава обаче не решава проблема с финансите, а дилърите започват да искат своите пари. Думичката „банкрут“ се появява все по-често в устата на счетоводителите. Колкото и черен да е за Холивуд, актьорът продължава да показва нещо, което другите нямат – чар. Дори и в най-тежките си моменти в началото на 2000-та година, той продължава да бъде в светлината на прожекторите, без значение колко точно злини е успял да сътвори. През 2003 г. започва да проблясва и светлината в тунела. Подадената ръка идва от Мел Гибсън и ролята за The Singing Detective. Двамата се срещат и очи в очи се разбират, че ако този проект пропадне, Дауни никога повече няма да работи като актьор.
Заканата е гарантирана от Гибсън. През 2005 г. Дауни се жени за пореден път, но този път е избрал правилния човек до себе си. Сюзан Левин се оказва необходимата опора за актьора и именно тя го подкрепя да влезе в комуна и да започне да работи с тежката наркотична зависимост. Покрай терапията, Дауни започва да тренира и бойни изкуства, усвоява значително източната философия и осъзнава, че има нещо повече от големите и тежки партита, на които е свикнал да подлага тялото си.
Страстта, която почва да блика от едно хоби, бързо се насочва към следващото, а после и към следващото. Ако се чудите защо 50-годишният Робърт изглежда така, причината се крие в постоянното каляване на духа и тялото, което може да помогне за най-различни красиви предизвикателства. През 2008 г. получава ролята за „Iron Man“ и признава, че точно това предизвикателство е извадило най-доброто от него. Комбинацията от чар, хумор и отношение, може да се забележи не само от неговите колеги на снимачната площадка, но и от зрителите.
Гай Ричи също вижда таланта и ни позволява да се запознаем с една още по-интересна възможност за легендарния Шерлок Холмс. Тогава мнозина забелязват, че старият актьор с всички възможни пороци на света е изпратен в миналото и очевидно няма да се върне. Пътят на възстановяването е достатъчно труден, за да го държи настрана от всички слабости, които е проявявал назад във времето. И ако има нещо, което този холивидуски талант доказва, това е шансът за едно свежо начало. Очевидно никога не е късно. Впрочем не трябва да забравяме, че докато е бил в затвор, актьорът споделя, че никога няма да каже какво точно се е случило там, но и няма да забрави преживяното.
