Пуерториканският Рамбо изпълнява повече от 200 мисии във Виетнам

Илой Отеро-Бруно и Криспина Барето-Торес дават живот на сина си на 7 април 1937 г. във Вега Баха, Пуерто Рико. Бащата решава да го кръсти на един от първите американски президенти, като не се притеснява от факта, че същият няма никакви корени с Америка. Избраното име за малкия Джордж е обвързано с идеята, че ще има достатъчно добър статус в живота и ще се превърне в успешен човек. Това обаче не подсказва, че малкият им син ще бъде един от най-награждаваните войници във Виетнамската война.

Джордж Отеро-Барето се записва в армията през 1959 г. и се опитва да завърши биология. Една година по-късно ще бъде първият жител на Пуерто Рико, който завършва ВВС на страната. Не му трябва и много време, за да се запише като доброволец във Виетнам. През 1961 г. отива на първото, от пет назначения между 1961 и 1970 г. Влиза в 101 ескадрила, 82-ра ескадрила и 25-та пехотна дивизия, заедно с още други въоръжени сили. В хода на 5-те си участия, Отеро е доброволец за повече от 200 военни мисии.

Неговите колеги го кръщават „Пуерториканския Рамбо“. Използват това име, защото Силвестър Сталоун по-късно ще бъде холивудската машина за убиване. За своите военни успехи, Отеро ще успее да получи 38 награди, включващи 3 сребърни звезди, пет пурпурни сърца, пет бронзови звезди, пет въздушни медала и четири медала от коменданта. Една от наградите е връчена в инфарктно време, когато сержанта на звода и хора от 101-ва въздушна кавалерия, са окупирали позициите около смъртоносния град Хуай. С утрото става ясно, че Отеро и неговите колеги имат команда да задържат противника, който отчаяно се опитва да неутрализират американските позиции.

Войниците успяват да отблъснат две атаки и да елиминират 58 противника, но също търпят загуби. Вместо да чакат третото виетнамско настъпление, Отеро предлага да се поведе контра-атака. Малко след първия опит, първи звод попада под картечен обстрел и огън с малокалибрено оръжие, придружавано от РПГ стрелба. Пуерториканският Рамбо не губи много време и успява да стигне до първия окоп, неутрализирайки картечаря вътре и тримата помощници. Събирайки останалата част от отряда си, той се насочва към три други вражески бункера, прочиствайки всеки един.

Нападението на Отеро позволява на останалите войници да направят маневра и да вземат предимството на терена, както и да прегазят противника. В тази битка е ранен, но това не му пречи да контролира подчинените от разстояние и да дава напътствия за победа. Това изпълнение ще донесе първата сребърна звезда. През 2006 г. войникът получава награда за вярна служба, кръщават дом на ветераните на негово име, а през 2011 г. е признат като гражданин на годината. Войникът никога не прощава факта, че Южен Виетнам пада и в последствие се налага да гледа отстъплението на американците, но е доволен, че се е постарал да намали броя на жертвите в своите отряди до минимум.