Първият човек, който обикаля Америка със самолет, успява да се разбие 8 пъти – Калбрайт Роджърс знае как се прави
В зората на авиацията ще има много предизвикателства за младите летци. Крехките машини са далечна сянка на модерните самолети, които виждаме всеки ден над небето. Всичко се променя, когато Уилям Рандолф Хъртс пуска един специален материал на 10 октомври 1910 г.
В него ясно се посочва, че медийният магнат ще предостави сумата от 50 хиляди долара на първия пилот, който успее да обиколи небето над САЩ в рамките на 30 дни или по-малко. Изпитанието позволява на авиатора да избере посока, която му харесва и просто да лети. Паричната награда се дава с надеждата, че самолетите ще се радват на по-агресивно развитие в следващите години, а и мотивацията ще е значително по-сериозна.
Има една уловка в задачата – това е дължина, която ще постави нов световен рекорд за дистанция измината със самолет. Уилбър Райт е много скептичен, че това дори е възможно и заявява, че неговият двигател най-вероятно няма да успее да издържи. Той протестира пред магната и ще иска времето да се увеличи на 60 дни.
Друг колега – Глен Къртис ще е малко по-оптимистичен и смята, че подобно начинание е възможно и най-вероятно ще останат няколко дни в аванс. Луис Блероа – първият човек, който една година по-рано е преминал през Английския канал, има огромно желание да се пробва, но е обещал на своята съпруга, че повече няма да си прави такива експерименти. Голямата му уста ще го накара да съжалява завинаги, но като мъж с рекорди зад гърба си, няма смисъл да насилва късмета си.
Листът на кандидатите е наистина впечатляващ и всеки един от тях е особен пионер в авиацията. Пристигат хора като Хенри Фарман, Роланд Гарос, Хари Атууд, Уолтър Брукинс, Томас Сопвич и Джон Моисант. Автобиографията им е наистина впечатляваща, но сред кандидатите са избрани трима души, които не са толкова познати на американската публика. Колбрайт Роджърс, Робърт Фоулер и Джеймс Уард.
Тримата смелчаци трябва да се изправят пред изпитания като много ниска мощност при самолетните двигатели, които дори не са толкова надеждни. Друго препятствие са структурите на самолетите, които често могат да станат нестабилни летящи ковчези и да се преобръщат от вятъра. Повечето летища са погълнати от кал и боклуци, което прави кацането и излитането още по-опасно.
И нека не забравяме, че господата нямат възможността да използват навигационни уреди – такива просто не са съществували. Уилбър Райт ще бъде на мнение, че летецът, който направи този полет ще остане завинаги в историята, но ще има нужда от всеки атом кураж, за да завърши този невероятен поход.
Фоулер ще е първият, който ще даде старта на състезанието. 27-годишният летец излита от Сан Франциско на 11 септември 1911 г. Като местен жител на града, той има много добра подготовка при братята Райт в тяхното училище в Дайтон. Избира техния самолет и трябва да покрие разстоянието от 5120 км. и да следва северния маршрут на Южната крайбрежна железница.
Това е най-краткият маршрут, но голямото изпитание ще са върховете на Сиера Невада – едно страховито изпитание. На втория ден от неговия опит, Фоулер ще се разбие близо до Алта, Калифорния. От падането е тежко пострадал, а неговият самолет ще има нужда от основен ремонт, за да може да продължи цялото пътешествие.
Уард е следващият, който се нарежда на старта. Датчанинът е роден през 1886 г. и е отгледан в Минесота. Роден е като Дженс Уилсън, но след като се мести в Чикаго, сменя името си на Уард, за да може да се скрие от закона и да трупа фишове за превишена скорост като шофьор. Още тогава осъзнава, че скоростта е ключова за летенето. В един момент ще разбере, че колите не могат да бъдат толкова бързи и започва да лети. Избира самолет на компанията Къртис и е единственият луд датчанин, който може да тества лично всеки нов продукт от производството на Глен Къртис. Той е с 52-ри номер в картотеката на пилотите с въздушен лиценз.
Уард започва своя полет от Ню Йорк на 13 септември. Използва самолет на Къртис с двигател с 50 конски сили. В рамките на един ден, неговият самолет ще бъде посрещнат от жестоки ветрове и два пъти ще бъде заземен в тревите. Уард не е пострадал, но егото му е доста наранено.
Калбрайт Пери Роджърс започва своя опит само четири дни след Уард, неговата първа точка на интерес е Пасадена, точно в покрайнините на Лос Анджелис. 32-годишният летец е един от най-старите в състезанието. Роден е в Питсбърг и идва от влиятелно семейство. През 1879 г. се разболява от дребна шарка и губи част от слуха си. Не успява да влезе в американската флота – това е традиция на семейството – следователно се мести в Ню Йорк и започва да се състезава с автомобили, мотори и яхти. Жени се за Мейбъл Авис Грийвс през 1906 г. и двамата се местят по-късно в Мериленд.
През юни 1911 г. Роджърс ще посети своя братовчед в Охайо – лейтенант Джон Роджърс (един от първите авиатори на флота) и ще препоръча училище Дайтон за тренировки. Първият полет на Калбрайт е само една седмица след записването и продължава 90 минути с помощта на инструктор. Отново се използва самолет на братята Райт. Лицензиран е под номер 49 в листата.
Роджърс има един проблем, той е висок над 190 сантиметра, тежи около 100 килограма и всеки път, когато се качи в кабината, осъзнава, че авиацията не е за едри хора. Калбрайт никога не говори, а когато се случи, мнозина няма да го чуят. Излъчва толкова невероятно спокойствие, че понякога няма и нужда от комуникация. По време на Чикагската авиаторска среща през август 1911 г. ще открием, че Роджърс създава име за себе си и печели сумата от 11 285 долара. Половината от парите са спечелени за най-много летателни часове в 9-дневна среща – 27 часа.
Роджърс има и още един интересен успех и рекорд. Само 9 дни след лицензирането му, качва майка си в самолета и я вози на разходка. Влиза в историята и с този подвиг.
За създаването на специален самолет, готов на такива подвизи, Калбрайт ще потърси компанията Armour & Company за спонсорство и подготовка. Същата компания е успяла да пусне и първата газирана напитка Vin Fiz. Сделката е следната: компанията ще плаща по 5 долара на всяка измината миля, която прелита на изток от Мисисипи и по още 4 долара на всяка миля на запад по реката, където популацията е по-малка.
Отговорност на фирмата е да открие и Wright EX (експериментален самолет) с модификации като по-малки размери, но много по-висока скорост от оригиналния Модел Б. Роджърс ще постави логото на компанията на корема на самолета, така че всеки път, когато прелита над град, хората могат да го видят. Като допълнение са ангажирани и четири влакови композиции, които да следват авиатора през цялата страна. Всички вагони са боядисани в бяло, за да може Роджърс да ги забелязва по-лесно от въздуха.
Железопътните линии ще бъдат неговата навигационна система. В един от влаковете ще има втори самолет – личният Модел Б и резервни части на стойност от 4000 долара. Едва по-късно става ясно, че компанията е купила резервни части за сглобяването на 3 отделни самолета.
Летецът настоява да бъде нает и автомобилен екип, който да стига по всяко време до Роджърс, когато кацне или евентуално се разбие. Неговите майка и съпруга, които никога не са се разбирали, отказали да го придружат, но в последствие били настанени в отделни вагони, заедно с механици и екипажа. Във влака е качен и мениджърът на Armor и други представители на компанията, заедно с редица вестникари и репортери.
Роджърс излита от залива Шийпсхед в Бруклин в 4 часа и 24 минути следобед на 17 септември. Искал е да тръгне и малко по-рано, но публиката от изпращачи не изчиствала пистата около час. Едва след като заявява, че някой може да бъде убит, ако не се махнат, хората започват да се разместват. Роджърс лети първите 104 мили в рамките на 105 минути и приключва деня си в Мидълтън, Ню Йорк.
Първата катастрофа се случва на втория ден от пътешествието. Посрещачите в града били толкова много, че този път не можели да се вразумят, следователно Роджърс трябвало да се насочи в друга посока и да се блъсне във високо дърво. Опитвайки се да овладее самолетът, телеграфен стълб се изправя пред него и слага край на полета. Летецът е в безсъзнание за известно време и има подутина на дясната си буза. Самолетът е счупил пропелер и има огромна вдлъбнатина. Лекарите са на мнение, че е по-добре да спре, но той самият отказва и продължава изпитанието.
На 22 септември – само четири дена след катастрофата – двигателят на Уард ще блокира и ще го принуди да кацне в Адисън, Ню Йорк. Малко по-късно ще заяви, че повече няма да се състезава, тъй като спускането от близо 700-800 метра без никаква мощност е достатъчно, за да му докаже, че е време да спре с лудостта. Фоулер пък ще остане в Колфакс, Калифорния, защото самолетът не може да се издигне над Сиера Невада.
Роджърс и неговият закърпен самолет започват деня в Ханкок, Ню Йорк. Той се надява да стигне до Бингхамтън, но се носи по грешните железопътни линии. Изненадва се, когато вижда под себе си рудници. Пред пресата ще заяви, че е изучавал толкова сериозно маршрута си, че няма как да има рудници на тази локация. Каца безопасно и пита събралата се публика дали се намира в Бингхамтон. Локацията му е Скрантон, Пенсилвания. Отклонението е близо 60 мили. Все пак ще говорим за първия самолет, който е успял да кацне в Скрантон, което също е рекорд.
Хората се подписват по платнения самолет и се качват на самолета, за да го погледнат. Това е сензация, която не може да се забрави с десетилетия. Краят на срещата приключва, когато непознат мъж идва с нагрято желязо, за да постави монограм с инициалите си.
Само два дни по-късно следва нова катастрофа, когато самолетът пропуска пистата и влиза в ограда с бодлива тел. Инцидентът се случва извън Джеймстаун, Ню Йорк. Трябват му три дни за ремонта на самолета, както и още ден, за да може механиците да вдигнат нова ограда.
На 1 октомври ще открием Роджърс над небето в Хънтингтън, Индиана. Успял е да премине една от най-зловещите гръмотевични бури. Остава цял ден на земята, за да изчака по-доброто време. Използва караваната и колата, за да се разходи, но пак се натъква на нова беда. Автомобилът влиза в канавка и чупи ос.
На 10 октомври достига Маршал, Мисури и вече е успял да прелети 1398 километра. Това е достатъчно да счупи рекорда от 1256 мили на Хари Атууд по време на предишния полет от Сейнт Луис до Ню Йорк. Това е добрата новина, а лошата е, че датата е 10 октомври и пилотът се намира на граничното време за класиране. Въпреки липсата на времето и факта, че Роджърс няма никакви шансове за наградата. Все пак решава, че ще довърши пътешествието си и след като няма ограничени във времето, просто може да направи една бърза разходка около юга, преминавайки над Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния. Добавят се няколко хиляди мили, но пък се пропускат високите планини.
На 17 октомври ще дойде следващата беда, самолетът изразходва своето гориво над Потсборо, Тексас. Пилотът каца в близка памукова плантация. Единственият посрещач стои с широко отворени очи и не може да повярва на какво става свидетел. Младите дами в полето ще донесат няколко туби с бензин.
За благодарност им позволява да завъртят перките на контакт. На следващият ден е над Далас, където го очакват около 4000 души за посрещане. Необходима е и полицията, за да постави някакъв ред. Роджърс знае какво да направи с групата, прелита ниско над всички, а след това сменя посоката и каца далече от тях. След като Фоулер няма какво да прави, решава да следва обратния маршрут на Роджърс. Това означава, че двамата могат да се засекат във въздуха.
На 19 октомври Юджийн Ели – първият човек, който излита и каца на кораб – умира в катастрофа по време на опит за въздушна среща. Това принуждава Калбрайт да провери състоянието на самолета си. Установява, че жиците за контрол на елеватора и крилата са износени до степен, в която могат да се скъсат. Каца и започва необходимите приготовления.
Следващата катастрофа е на 25 октомври при опит за излитане от Спофорд, Тексас. Десният пропелер заяжда и самолетът се накланя опасно на дясно. Катастрофата е по-сериозна, но с помощта на резервни части и достатъчно свободно време, пилотът успява да се върне в небето след три дни. Лети още 231 мили около Сиера Бланка, Тексас и прави най-дългия дневен полет.
Твърди се от вестниците в Ню Мексико, че Роджърс е участвал в борба с бикове, но няма доказателства за тези действия. Фоулер се доближава и продължава да трупа мили зад гърба си. На 30 октомври успява да се доближи до университета в Аризона в Туксон. Самолетът не успява да кацне, а се забива в една от сцените. Няма пострадали от публиката, но Фоулер не може да лети повече със своята машина. Остава в Туксон, докато самолетът не се поправи.
Неговият колега ще пристигне на 1 ноември. След два дена Роджърс ще лети над небето на Калифорния, очаква, че всичко ще е наред, но за първи път е в опасност. Един от цилиндрите на двигателя експлоадира и унищожава мотора. Роджърс бързо спира подаването на гориво, а самолетът става неконтролируем. Лети близо 10 километра, докато намери безопасно място, но със снишаването успява да поеме и по-добър контрол.
Двигателят се поправя, но плановете за излитане на следващия ден са охладени. С наближаването до планините на Сан Бернадино, двигателят започва да се дави и отново се налага приземяване. Резервоарът също е пострадал и горивото изтичало във въздуха.
На 5 ноември изминава последните 80 мили до Пасадена. Това е и неговата крайна точка. Самолетът е в много лошо състояние, а двигателят сякаш не може да продължи повече. Нито един от механиците не си залага главата, за да каже, че тази машина ще може да стигне до крайната точка. В Пасадена го чакат близо 20 хиляди души.
След по-сериозни консултации, механиците ще го откажат да продължи напред, но рекордът е поставен. В рамките на 49 дена, Калбрайт Роджърс успява да прелети 4231 мили, да преживее 8 катастрофи и да още много инциденти. Самолетната му скорост е около 51.59 мили в час или близо 81-82 км/ч. До пристигането в Пасадена ще има само една оригинална част от самолета – картера на двигателя.
Пред репортери от Los Angeles Times ще заяви, че не се е чувствал изморен, но настоящата технология не може да лети толкова дълго време. Това е единственото споделено по темата, тъй като още в началото беше ясно, че г-н Роджърс не обича да говори, а предпочита да действа.
