Фиби Ан Моузи пленява сърцата на Америка и по-късно дори на Европа с невероятните си умения с пушка. Като малка израства в бедност, но нейният талант я прави изгряващата звезда на Запада и й позволява заедно с мъжът си да прави представления пред крале и политици.
Малката Ани израства във фермата на Сюзън и Джейкъб Моузи, заедно със многобройните си братя и сестри в щата Охайо. Когато тя е само на 5 години почва да лови птици и други дребни животни, които осигуряват допълнително храна на фамилията. Всъщност някои от най-щастливите й моменти въобще са по полетата и горите с капаните й.
Един зимен ден през 1865 година баща й се запътва към града, за да купи нужни материали за фермата, но по пътя е посрещнат от силна виелица. Разболява се тежко от хипотермия и след няколко месеца борба за живота си почива. Сега останала сама със 7 деца Сюзън няма как да им осигури нужното на изолираното си местоживеене и мести семейството в по-малък дом по-близо до цивилизацията. За жалост повечето от малките не могат да получат нужното образование и вместо това трябва да работят усърдно, за да се издържат взаимно. Един ден Ани изпробва старият бащински пистолет по време на един от ловджийските си излизания с надеждата на донесе повече дивеч за вечеря. Така тя научава, че има талант в стрелбата, но семейството още дълго ще тъне в сиромашия.
Сюзън в един момент е принудена да даде част от децата си на други семейства, защото няма възможност да ги издържа. Така Ани заедно с една от сестрите си Елен са изпратени в лазарет, където се научават как да шият, да декорират и се грижат за по-малките деца. Един ден в сградата влиза мъж, който казва, че търси дете, което да прави компания на съпругата му и да помага с грижите за малкият им син. С никакви други препоръки той споменава и че предлага добро образование и заплащане от 50 цента ежеседмично. С позволението на майка си Моузи приема офертата.
Първият месец в приемното си семейство Ани се чувства добре, но след това трудът й започва да е мъчително експлоатиран. В своята биография тя описва как преминава един типичен ден за нея сред “вълците”, както тя обича да ги нарича:
“Налагаше ми се да ставам в 4:00 часа. Първо закусвах и след това се заемах с всичко останало. Започвах с доенето на кравите, след това продължавах с храненето на телетата и прасетата, носех на говедата вода от кладенеца, хранех отделно и кокошките. Като бебето вече спеше аз оплевях градината и набирах диви къпини. Сядах да обядвам, когато вече си бях изкопала картофи и зеленчуци, които да ям…чак тогава имах времето да правя любимото си нещо – ловуването.”
10-годишното момиче много пъти изразява желание да се завърне у дома, но семейството “вълци” я държи като робиня в къщата си, като дори пишат писма до майка ѝ, че тя е много щастлива и ходи на училище. Насилието, което тя изпитва достига нови висоти, когато в един студен ден тя е заспала върху голяма кошница с дрехи. Когато се събужда е жестоко наказана с шамари и заключена навън на снега. Босата Ани просто коленичи на снега и се моли на Бога да преживее този момент. След две години прекарани в мъчение тя най-после събира смелост да избяга и ще се озове на спирката на влак. Без наличие на каквито и да е пари тя няма начин, по който да се качи на превозното средство, но един щедър мъж благоволи да изслуша нейната история и купува на изстрадалото дете храна и билет, с който да може да се прибере вкъщи. От това преживяване тя вечно остава съпричастна и помага на деца, които са изпаднали в подобни ситуации.
Обратно в родния си дом тя често ловува като се упражнява да стреля. Дивечът, с който се връща е достатъчен да изхрани цялото ѝ семейство като допълнителните бройки продава на търговец, който разпространява месото по ресторанти и хотели. До 15 тя събира достатъчно пари да погаси ипотеката на дома си.
През 1881 година в града идва талантливият Франк Бътлър. Той е звездата на представления със стрелба на пушка и уверен в таланта си той решава да попита собственик на хотел за най-добрият стрелец в околността. Когато вижда, че опонента му се оказва Ани той се изсмива, защото мисли за налудничаво да се състезава с жена, но по време на надпреварата им те изравняват резултатите си като един след друг целят мишените си. 25-тият изстрел за Франк се оказва пагубен, защото с него той пропуска и така автоматично е победен от Ани. Това няма да е последвана им среща, обаче като двамата се харесва ти след година се женят.
Заедно двойката правят представления като се присъединяват към трупата на Бъфало Бил. Ако преди Франк е бил главната звезда, то сега жена му го превъзхожда по популярност и се превръща в рекламното лице по плакатите за шоуто. Той се оттегля от сцената и вместо това решава да стане мениджър и асистент на Ани. Пред голяма публика те изпълняват сложни трикове – Ани често стреля по цигара още в устата на мъжа си, както и мести стотинка от ръката му с куршум. Също умело стреля, докато язди кон и може да направи дупки в бързо падащи карти за игра преди да се ударили земята. Един от най-известните ѝ трикове е начинът, по който стреля по малки мишени, докато е обърната с гръб към тях и вижда къде да се цели с помощта на малко огледало.
Тук Ани придобива и популярното си сценично име Оукли, с което се прочува по цял свят. Тя обикаля САЩ и Европа с мъжа си като изнася представления пред европейският елит. През 1894 година двойката дори участва в кратък филм, показващ уменията на жената стрелец да чупи стъклени топки във въздуха. Има и легенда, която твърди, че тя стреля по цигарата на германският император Вилхелм II, докато я държи в ръка. Стрелкарката се радва на огромна слава и е добре награждавана за труда си. Дори, когато решава да се пенсионира през 1913 година тя продължава да изнася представления от време на време и радва публиката с невероятните си способности, навършила вече 60.
С времето старостта си казва думата и здравето й започва да се влошава и през 1925 година тя почива на 66. Вярва се, че през живота си е обучила над 15 000 дами как да боравят с оръжия. Разбира се също, че голяма част от богатството си праща на роднини обратно в Охайо, особено щедра с племенниците си, както и дарява много пари на благотворителни дейности и сираци. Невероятната ѝ история вдъхновява редица книги, филми, дори и пиеси. Тя е запомнена от хората като американската легенда на Дивият Запад.