Някои от най-могъщите „барони-разбойници“ в историята на Америка

Терминът „Барон-разбойник“ (Robber Baron) се отнася до лица от края на 19 и началото на 20 век – американски финансисти, които печелят огромни суми чрез често много съмнителни практики.

Корпоративната алчност не е нищо ново в Америка. Въпреки това мнозина казват, че страната е построена с усилията и рисковете именно на хора като мъжете от този списъка, както и други (всички от които са граждани на Съединените щати). Някои от тях също са филантропи, особено след като се пенсионират. Но фактът, че дават пари по-късно в живота си, не повлиява включването им в този списък.

Джон Д. Рокфелер

Джон Д. Рокфелер (1839 – 1937) се смята от повечето хора за най-богатия човек в американската история. Той създава Standard Oil Company през 1870 г. заедно с партньори, сред които брат му Уилям, Самюъл Андрюс, Хенри Флаглер, Джабез ​​А. Бостуик и Стивън В. Харкнес. Рокфелер ръководи компанията до 1897 година.

В един момент Standard Oil контролира около 90% от целия наличен петрол в САЩ. Той успява да постигне това като изкупува по-малко ефективни компании за добив, както и конкуренцията. Използва много несправедливи практики, за да помогне на компанията си да расте, включително участва в картел, което довежда до дълбоки отстъпки за неговата компания да доставя евтино петрол, докато се начисляват много по-високи цени за конкурентите.

Компанията му се разраства вертикално и хоризонтално и скоро е атакувана като монопол. Законът за антитръстовия контрол на Шерман от 1890 г. е ключов в началото на разбиването на тръста. През 1904 г. журналистът Ида Тарбел публикува „Историята на Standard Oil Company“, разкривайки злоупотребите с власт, които компанията е извършвала през годините. През 1911 г. Върховният съд на САЩ уличава компанията в нарушение на Закона на Шерман и разпорежда нейното разпадане.

Андрю Карнеги

Роденият в Шотландия Андрю Карнеги (1835 – 1919) е противоречив в много отношения. Той е ключов играч в създаването на стоманодобивната индустрия, като в процеса натрупва и собственото си богатство, преди по-късно да го раздаде. Той се издига от чирак в текстилна компания в стоманен магнат.

Андрю успява да натрупа богатството си, като добива и ръководи всички аспекти на производствения процес на стомана. Въпреки това, не винаги е бил най-добрият работодател за своите работници, въпреки твърденията му, че те трябва да имат право да се обединят в синдикати. Всъщност той решава да намали заплатите на работниците в завода си през 1892 г., което води до драматични стачки. Насилието избухва, след като компанията наема пазачи, за да разбие стачкуващите, което довежда до редица смъртни случаи. Карнеги решава да се пенсионира на 65-годишна възраст, за да помага на другите, като отваря над 2000 библиотеки и по друг начин инвестира в образование.

Джон Морган

Джон Пирпонт Морган (1837 – 1913) е известен с това, че реорганизира редица основни железници, заедно с консолидацията на General Electric, International Harvester и US Steel.

Той е роден в богато семейство и започва да работи в банковата компания на баща си. След това става партньор в компания, която ще се превърне в ключов финансист на правителството на САЩ. До 1895 г. компанията е преименувана на J.P. Morgan and Company и скоро става една от най-богатите и мощни банкови компании в света. Той се включва в железниците през 1885 г., като реорганизира редица от тях. След Паниката от 1893 г. успява да спечели достатъчно железопътен състав, за да стане един от най-големите собственици на жп. линии в света. Компанията му дори успява да помогне по време на Депресията, като предоставя милиони злато на хазната.

През 1891 г. Морган урежда създаването на General Electric и сливането й с US Steel през 1902 г., което води до International Harvester. Също така успява да получи финансов контрол върху редица застрахователни компании и банки.

Корнелиус Вандербилт

Корнелиус Вандербилт (1794–1877) е корабен и железопътен магнат, който успява да се издигне от нищото и става един от най-богатите хора в Америка през 19 век. Той е първият човек, наречен барон-разбойник, в статия в The New York Times на 9 февруари 1859 година.

Вандербилт работи в корабоплаването, преди да започне свой собствен бизнес, ставайки един от най-големите оператори на параходи в Америка. Репутацията му на безмилостен конкурент нараства паралелно с богатството му. До 60-те години на 19 век той решава да премине към железопътната индустрия. Като пример за неговата безмилостност – когато се опитва да придобие Централната железопътна компания на Ню Йорк, той не позволява на пътниците или товарите й да стъпват на неговите собствените линии. Това означава, че те не са в състояние да се свържат с градовете на запад. По този начин Централната железница е принудена да му продаде контролния си пакет.

В крайна сметка Вандербилт ще контролира всички железопътни линии от Ню Йорк до Чикаго. Когато умира, той вече е натрупал над 100 милиона долара.