Нежната страна на изкуството: Кралицата на джаза – Ела Фицджералд, която остави сърцето си на публиката
Кралицата на джаза, Лейди Ела – както и да наричаме легендарната Ела Фицджералд, трудно бихме могли да поставим в рамка нейната мелодична изтънченост, безупречна дикция и кристалната яснота на гласа.
Джаз певицата оживи поп музиката на 20 век с репертоара си, който включва незабравими композиции от Коул Портър, Дюк Елингтън, Джордж Гершуин и неговата сестра Айра, наред с още други известни имена в музикалния свят. През цялата си карирера Ела работи с джаз величия като Луис Армстронг, Нат Кинг Коул и Франк Синатра – сбъдната мечта, до която не всеки е избран да се докосне.
„Никога не съм знаела колко хубави са нашите песни”, казва Айра Гершуин пред New York Times и продължава – „Докато не чух Ела Фицджералд да ги изпълнява”.
Приживе Кралицата на джаза продава над 40 мил. копия от албумите си и печели сърцата на публиката за повече от шест десетилетия, независимо от тяхната раса, пол и социална принадлежност. Това, което обаче остава изън светлината на прожекторите са трудното ѝ детство, животът на улицата и болезненото отблъскване, което получава, борейки се да преодолее съществуващата тогава сегрегация.
Животът на Ела Фицджералд е нелек. Блясъкът на успеха крие суровата действителност по трънливия път на успеха. Често историята ѝ е определяна като трагична заради непредвидимите обстоятелства, с които нито едно дете не бива да бъде принуждавано да се справя.
Нека се разходим из улиците на Ню Йорк и да проследим как малкото момиченце на име Ела се превръща в Кралицата на джаза, способна с гласа си да премине всяка съществуваща бариера.
„Някой ден ще ме видите в заглавията на вестниците. Ще бъда известна”
Ела Фицждералд се ражда в Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на 25 април 1917 г. Майка ѝ Темперънс работи в пералня, а баща ѝ Уилям е шофьор на камион. Когато малката Ела е само на две години и половина, семейството се разпада – бащата напуска дома и никога повече не общува или търси връзка с дъщеря си.
Ела и майка ѝ заминават за Йонкърс, Ню Йорк, където младата Фицджералд започва да ходи на училище. Справя се добре и проявява интерес към църковния хор, танците и се влюбва в джаз музиката, която майка ѝ пуска у дома.
Като момиче Лейди Ела е кротка, но доста амбициозна. Анет Милър, съседка на семейството, си спомня как певицата говорела на приятелите си в квартала – „Някой ден ще ме видите в заглавията на вестниците. Ще бъда известна”, цитирана в биографичната книга на Стюарт Никълсън Ella Fitzgerald: A Biography of the First Lady of Jazz.
Любопитството на Ела към изкуството я провокира да попива всичко от околния свят, което би ѝ помогнало да изгради бъдещия си образ на звезда – имитира любимите си певци от радиото и фотографиите им, пътува до града, за да изучава най-новите стъпки в залите по танци. Животът обаче е решил друго и розовият свят, в който Фицджералд живее до този момент, се сгромолясва с пълна сила, белязан от ужасна трагедия.
През 1932 г. майка ѝ загива при автомобилна катастрофа, оставяйки 15-годишната Ела сираче в разгара на Голямата депресия. Има твърдения, че след смъртта на Темперънс вторият баща на джаз певицата я малтретира, заради което тя бяга при леля си в Харлем.
От ада на сиропиталището до блясъка на сцената
След преместването в Харлем над живота на Фицджералд сякаш надвисва тъмна мъгла и тя навлиза в един от най-тежките си периоди, за който почти никога не говори публично.
Започва да отсъства от училище, тъй като обстоятелствата я принуждават да работи. Съгласява се да бъде съгледвач в публичен дом и в допълнение става куриер на мръсни пари. Бягствата от училищните занятия и връзката ѝ с престъпния свят я отвеждат в пренаселения приют за цветнокожи сираци в Ривърдейл. По-късно е преместена в държавното поправително училище в Олбъни, известно с тежките си мизерни условия. Някои твърдения гласят, че там Ела е държана в мазето на една от сградите, хранена е само с хляб и вода и е малтретирана физически. Въпреки нечовешките обстоятелства, певицата продължава да намира лъч светлина в музиката, затова и иска да стане част от училищния хор. Но и това ѝ е забранено, а причината е произходът на нейната раса.
Ела заживява в един дискриминационен свят – неприветлив, студен и изпълнен с тежестта на нищетата. Решава да избяга от интерната в Олбъни и да се справя сама. За да оцелява, тя е принудена да танцува за бакшиши на 125-а улица в Ню Йорк, позната като главната улица на Харлем. Така Ела живее на ръба на оцеляването – без дом и закрила.
Може световноизвестната джаз певица да успява да скрие травматичните си преживявания от публиката, но споменът за преживяното оставя завинаги печат в сърцето ѝ. Когато след години ръководството на поправителното училище я кани да се „върне” като пример за успешно реализирана личност, тя отказва категорично името ѝ да бъде споменавано.
Големият пробив на Ела Фицджералд идва, когато е само 17-годишна. Тогава тя решава да участва във „Вечер на талантите” за непрофесионалисти, който се провежда в Apollo Theatre. Първоначалнта ѝ идея е да се яви с танц, но в последния момент решава да пее. Публиката е зашеметена от гласа ѝ. Същата вечер се запознава с барабаниста Чик Уеб, известен в джаз средите музикант, ръководещ собствена банда. Той предлага на Ела да се присъедини към групата и само след няколко пробни концерта тя официално заема своето място в нея.
Няколко години по-късно се появява и емблематичната за Лейди Ела песен A-Tisket, A-Tasket. Освен, че я пее, тя участва и в създаването на мелодията, с която ще бъде свързвана до края на живота си. Но успехът е съпроводен с поредна загуба. Чик Уеб се разболява от туберколоза и умира, а Фицджералд се налага да се сбогува с още един любим човек, когото освен приятел, нарича и свой баща. Така, само на 22 години, тя поема лидерството на групата, вече преименувана на Ella and Her Famous Orchestra. Съставът успява да запише над 150 песни, преди да се разпадне през 1941 г.
Когато светлината срещне тъмнината – добротворство и расова дискриминация
По време на Втората световна война Ела участва активно като доброволец. По това време тя вече е известна сред хората. Дори гласът ѝ излиза извън пределите на Америка, благодарение на множеството записи, които прави.
Освен със славата обаче Фицджералд не спира да се среща отблизо и с расовата дискриминация. Дори във време на война, когато решава да се включи с всички останали артисти с безвъзмезден труд, правейки концерти, които да повдигат духа на войниците, тя не е поставена на равни начала с белите. Ела може да участва едва в 109 клуба в САЩ, от общо 3 хил., подготвени за тази цел.
Освен това се сблъсква с тежки рестрикции, свързани с обикновени неща като градския транспорт и местата за настаняване. Част от турнето из страната бива белязано от безкомпромисна дискриминация, но въпреки нея на 24-годишна възраст певицата е обявена за „специалната атракция” в поредицата от подкрепящи войниците концерти.
Кралицата на джаза и сърцето, което завинаги остава на сцената
Повратна точка в живота на Ела Фицджералд се явява запознанството ѝ с Норман Гранц след края на войната. Той я кани да се присъедини като изпълнител към поредицата джаз концерти Jazz at the Philharmonic. По-късно, през 1949 г., става неин импресарио под лейбъла му Verve. Гранц е и човекът, който насърчава Лейди Ела да направи записи с музиката на едни от най-големите имена в джаза, като Коул Портър, Дюк Елингтън и Джордж Гершуин.
След тази важна крачка в живота си, от певица Фицджералд се превръща в интерпретатор на произведенията на някои от легендите в композирането на джаз музика и стъпва на сцените на най-престижните световни концертни зали, сред които прочутата „Карнеги хол”.
И дори на върха на славата си, Лейди Ела остава все така срамежлива по повод външния си вид.
Притесненията за теглото ѝ и какво си мислят останалите за нея я правят несигурна в общуването. Тя често пропуска събиранията след участия, прибирайки се веднага у дома. Харизмата ѝ обаче не може да я остави в сянка и сякаш това е една от причините да се сдобие с прозвището Кралицата на джаза, извън безспорната дарба на гласа ѝ, тъй като мястото, където плува в свои води, е сцената.
Когато тялото казва „не”, но душата е безсмъртна
В голяма част от времето си Ела обръща по-сериозно внимание на артистичното си амплоа, отколкото на здравето.
След три десетилетия на път и претрупания от концерти график, тялото ѝ започва да не издържа на напрежението.
През 70-те години тя влиза няколко пъти в болница заради респираторни заболявания или изтощение на организма. През 1986 г. Фицджералд претърпява тежка операция за поставяне на байпас и почива само девет месеца преди отново да се качи на сцена. Причините за нейното нетърпение могат да се разгледат от две посоки – едната е пристрастеността ѝ към пеенето, а другата – семейният дълг и финансовата грижа към роднините си, която приема за своя отговорност.
Здравето на Ела започва да се влошава съвсем в началото на 90-те години. В следствие на усложнения от диабет и двата ѝ крака биват ампутирани до коленете. Този толкова тежък и повратен момент в живота на певицата я принуждава да се откаже окончателно от сцената.
Няколко години по-късно, лишена от смисъла, който ѝ носи музиката, Кралицата на джаза претърпява инсулт и завинаги напуска този свят.
Ела Фицджералд има невероятна кариера, продължаваща над шест десетилетия. Талантът и любовта ѝ към песента ѝ донасят 14 награди „Грами”, една от които връчена за първи път на чернокожа певица, 40 мил. продадени записа и срещата с едни от най-големите величия на джаза.
Извън кариерата си Ела е посветена на друга много важна кауза в живота си – да подобрява условията, в които живеят деца, останали без дом и родители. През 1993 г. тя основава благотворителна фондация, с която предоставя помощ на младежи в риск и развива програми за изкуства.
Преди всичко светът ще запомни Ела Фицджералд с нейната тиха смиреност, скромен външен вид и безкрайна отдаденост към музиката, с която и до днес печели всяко сърце, докоснало се до гласа ѝ. Тя завинаги ще свети с ослепителния си блясък в диаматнената корона на джаза и ще приканя слушателите си да се отпуснат във великолепието на нейната харизматична душа.
