Най-добрите измамници в историята

Елиша Пъркинс

Чудодейното лечение на Елиша Пъркинс (правият на рисунката по-горе) не съдържаше с тайнствени тоници или съмнителни операции; тя лекуваше ревматизъм, подагра и други заболявания като предписваше разтриване на две парчета метал върху засегнатото място: патентованите „метални трактори на Пъркинс“ бяха просто една заострена месингова и една желязна пръчка. Въпреки това лечението бързо обхваща следреволюционна Америка и дори президентът Джордж Вашингтон си купува комплект.

Пръчките на Пъркинс в крайна сметка може и да нямат реална медицинска стойност, но все пак имаха научно значение. Изследване от 1799 г. установи, че пациентите са се почувствали „излекувани“ след терапия с тях, както и с други заострени предмети, които не са били направени от метал – което е един от първите примери за плацебо ефект в научно изследване.

Мери Бейкър

През 1817 г. не е било необходимо много, за да убедите британската общественост, че сте от чуждестранно кралско семейство. Когато Мери Бейкър се появила по улиците на Алмъндсбъри, облечена в екзотични дрехи и говореща на измислен език, тя бързо привлякла вниманието на местните жители. Чрез португалски моряк „преводач“ тя обяснила, че е изгубената принцеса Карабоо от (измисления) остров Явасу в Източните Индии. Представянето ѝ било достатъчно автентично, за да заблуди домакините, и скоро учени и артисти започнали да идват, за да гледат как демонстрира уменията си в танците, фехтовката и стрелбата с лък. Скоро дори принцеса Карабоу придобила достатъчна слава, за да бъде отпечатана историята ѝ във вестника. Но измамата ѝ не продължил дълго: собственикът на близкия пансион я разпознал като артистка, която е идвала да забавлява децата, говорейки на измислени езици. Мери била разкрита като обикновена дъщеря на обущар и измамница, но актьорските ѝ таланти не останали неоценени и в крайна сметка заминала за Филаделфия, където забавлявала американците с образа си на фалшива принцеса.

Ейми Бок

В началото на XX век Ейми Бок става първата жена, класифицирана като системен престъпник в Нова Зеландия. Нейната самодиагностицирана клептомания я карала цял живот да извършва дребни измами, като най-известното ѝ престъпление е свързано с мъжкото ѝ алтер-его Пърси Редууд, харизматичен овцевъд с впечатляващи семейни връзки. През 1909 г. тя измамила тридесетгодишната Агнес Отауей да се омъжи за Пърси с обещания за щедър паричен подарък от бъдещата ѝ свекърва (която удобно не успява да дойде на церемонията). Ейми е разкрита и арестувана само четири дни по-късно, като в крайна сметка се признала за виновна и получава четири години каторжен труд. Престъпните ѝ наклонности обаче не спрели дотук; тя всъщност продължила да мами хората и да ги заблуждава, че е някой, който не е, до дълбока старост. За последен път се явила пред съда на 72-годишна възраст, но нито едно от по-късните ѝ престъпления не било достатъчно сериозно, за да я върне в затвора отново.

Джон Бринкли

Лекарят-шарлатанин твърдял, че тестисите на млади козлета могат да лекуват импотентност, ако бъдат хирургически прикрепени директно към обекта на проблема. Той казвал на пациентите, че ще свърже козият орган с репродуктивната им система, така че жлезите на животните да продължат да функционират, докато в действителност просто ги залепвал точно под кожата. Това очевидно не помагало за мъжките проблеми, но Джон бил убедителен и успявал да избегне всякакви проверки. Той рекламирал услугите си по радиото и често предизвиквал гнева на Федералната радиокомисия.

В крайна сметка измамата се разпространила достатъчно широко, за да привлече вниманието на Американската медицинска асоциация, която в продължение на години се опитвала да го разкрие. През 1939 г. Бринкли съдил Морис Фишбейн от АМА за клевета, но това не помагнало особено на делото му. В съда станало ясно, че медицинската му диплома е получена от фабрика за дипломи, а досието на АМА за него се оказва точно. Така последните няколко години от живота си Бринкли прекарал в правителствени разследвания и съдебни дела, преди да умре от сърдечна недостатъчност през 1942 г.

Чарлз Понци

За този класик имаме цял текст: Чарлз Понци – най-големият измамник в историята на САЩ

Кларк Стенли

Днес в англоговорящите страни изразът „змийското масло“ е синоним за измамен продукт – но това невинаги е било така. Маслото, направено от китайски водни змии, отдавна се използва в Китай като средство за лечение на артрит и други състояния, причинени от възпаления. Когато китайските железопътни работници пренесли лекарството със себе си в САЩ през XIX в., името придобива ново значение. Кларк Стенли, известен още като „Кралят на гърмящите змии“, се смята за първия американски търговец на змийско масло. Той продава своето „Мазило със змийско масло“ като панацея срещу болка, но то нямало нищо общо с оригиналния китайски лек. Федералните следователи анализирали продукта му през 1917 г. и установяват, че се състои от минерално масло, мас вероятно от говеждо месо, червен пипер и терпентин. За измамата си Стенли е глобен с 20 долара.

Норман Бейкър

През 20-те и 30-те години на ХХ век лекарят-шарлатанин Норман Бейкър обещава на пациентите си чудодейно лечение на рак, което противоречи на общоприетите медицински практики. В първото му онкологично заведение – Институтът Бейкър в Маскатин – наема доста съмнителни лекари, които иначе са безработни. По-късно края на 30-те той купува хотел „Полумесец“ в Арканзас и го превръща в „клиника“, която обещава да лекува пациенти с рак с помощта на новаторски, неинвазивни методи. Въпреки че лечението му е фалшиво, Норман успява да измъкне милиони долари от своите пациенти.

Освен че е бил мним лекар, той е бил и лош управител на хотела: През 2019 г. един озеленител се натъква на купчина бутилки с лекарства, които Бейкър и неговата кохорта са напълнили с човешки тъкани – вероятно ракови – и са заровили на територията на хотела. В крайна сметка Американската медицинска асоциация се досеща за некоректните му практики и през 1940 г. Бейкър е осъден за измама и лежи в затвора. За съжаление обаче е освободен само след три години.