Музикални хроники: Три години без Честър от Linkin Park, който не успя да избяга от демоните на миналото си

По-късно този месец ще се навършат три години от смъртта на емблематичния глас на 2000-те Честън Бенингтън – обичания вокалист на Linkin Park, който завладя милиони сърца преди внезапно да сложи край на живота си на 20 юли 2017 г.

Загубата на идола на цяло едно поколение продължава да е все толкова болезнена, а спомените за неговия живот, кариера и трагична смърт – все така вълнуващи.

Днес си припомняме как живя и как почина Честър от Linkin Park.

На 26 май 2017 г. Честър Бенингтън имаше концерт като никой друг в своята кариера.

Той пя на погребението на своя близък приятел и фронтмен на Soundgarden Крис Корнел, който внезапно се беше самоубил чрез обесване няколко дни по-рано.

„Казвам се Честър. Имах огромната привилегия да бъда приятел на Крис и част от семейството му“, обяви певецът на насъбралите се опечалени и запя Hallelujah под китарния съпровод на Брад Делсън, също от Linkin Park.

Бенингтън беше станал звезда в една от най-големите банди на 2000-те с мощния си глас, носещ в себе си огромна сила, гняв и неконтролируема емоция.

Но в онзи ден на гробищата пеенето му беше по-различно: жално, нежно, крехко.

След по-малко от два месеца Честър също почина. Той се обеси в дома си в окръг Лос Анджелис, само седмица преди Linkin Park да поеме на американско турне от 29 концерта.

Беше се върнал вкъщи преждевременно от ваканция и беше оставил своята съпруга и семейството да си почиват без него. Беше обяснил, че трябва да работи. До тялото му е била открита наполовина празна бутилка с алкохол.

Самоубийството на Бенингтън разтресе целия музикален свят, а някои от близките му приятели осъзнаха, че са пренебрегнали определени сигнали, че неговата тъмна страна се е завърнала в живота му.

Тъмна страна, възникнала заради твърде тежки травми още в детството му.

Бенингтън е роден във Финикс, Аризона и е едно от четирите деца в бедно и скромно семейство.

Родителите му, медицинска сестра и полицейски детектив, разследващ насилие върху деца, се развеждат, когато Честър е на 11. Разводът се отразява на момчето, което започва да употребява марихуана, метамфетамини, LSD и алкохол от ранна възраст.

Музиката също става негова страст и той търси спасение в нея и във вредните субстанции не само заради проблемите в семейството си, но и заради една далеч по-тежка травма.

От 7-годишен Бенингтън е сексуално малтретиран от по-голям свой приятел. Насилието върху него продължава до 13-годишна възраст, но той не го разкрива от опасения, че ще бъде помислен за гей или лъжец.

По-късно момчето разкрива самоличността на своя приятел пред баща си, но избира да не търси възмездие, научавайки, че самият насилник е бил жертва на насилие. По собствените му признания, тази травма се превръща в основната причина за неговата суицидност.

В началото на 90-те Честър запява в група на име Sean Dowdell and His Friends?, после създава и пост-гръндж бандата Grey Daze, с която записва три албума.

Продължава да живее в голяма бедност, през деня работи в ресторант, а вечерите репетира с групата. Напрежението и безпаричието в един момент го притискат твърде много, той напуска групата и почти се отказва от музиката.

Тогава идва предложението да се яви на прослушване за вокалист на бандата, която в бъдеще ще се нарече Linkin Park. Честър става част от състава и успехите идват бързо – през 2000 г. Linkin Park прави големия си пробив с дебютния албум Hybrid Theory.

Оттам нататък Бенингтън се радва на фурор в музикален план, но отношенията му с тогавашната му съпруга Саманта Олит се разпадат. Двамата се развеждат през 2005-а, а година по-късно Честър сключва брак с втората си съпруга Талинда Бентли, бивш модел на Playboy. С нея са заедно до смъртта му.

Честър Бенингтън има общо шест деца – едно от първата му съпруга, три от втората, един син от негова по-ранна връзка преди браковете му и един осиновен син.

Близките на Честър са категорични, че той силно обича децата си и се грижи да растат силни и независими. Горчивите спомени от собственото му детство го правят още по-амбициозен баща, но певецът често признава, че не може напълно да се отърве от дрогата и алкохола, в които търси спасение от травматичните спомени.

След като признава публично, че е бил малтретиран сексуално и че от малък е искал да сложи край на живота си, Честър изпада в депресия и проваля записи на Linkin Park. Останалите от групата са наясно с неговия проблем, който неведнъж е създавал напрежение в отношенията им.

„Когато си представя онова малко момченце, което бях – напълно беззащитно и самотно пред изпитанието на ужасните спомени – как са ме изнасилвали, и всички ужасни и отвратителни неща, които съм преживял, цялото ми същество се разтреперва вътрешно и аз не мога да намеря покой от това състояние – то е по-силно от мен“, обяснява Бенингтън своята раздразнителност и депресия.

Кошмарите от ранните му години са допълнени от смъртта на няколко негови приятели от детството. Не по-малко тежък е шокът от смъртта на Крис Корнел.

“Не мога да си представя света без теб в него. Моля се да си намерил покой в следващия живот”, беше написал Честър в писмо към приятеля си след самоубийството му.

Самият Бенингтън обаче така и не откри този покой в живота си и избра да го потърси по същия начин като Корнел – и то навръх рождения ден на Крис на 20 юли.

Десет дни след смъртта на Бенингтън, домът на певеца беше заграден с ограда, а отпред феновете му оставяха цветя, рисунки, кръстове, китарни перца и още множество предмети и послания.

Едно от най-хубавите послания пред дома му гласеше: „Скъпи Честър Бенингтън, всички нас ни боли като знаем, че ти спаси толкова много животи и въпреки това, ние не успяхме да спасим твоя…“