Музикални хроники: Падналият воин на Metallica – история за две трагедии и незаменима загуба за метъла
В дългата и богата история на легендите от Metallica има една голяма трагедия, която завинаги белязва съдбата на групата.
Смъртта на басиста от ранните години на бандата Клиф Бъртън в началото поставила под въпрос бъдещето на Metallica, но краткият му период заедно с останалите ги вдъхновява и до днес.
Бъртън бил отдаденият меломан, интересуващ се единствено от самата музика на групата, не от успехите и славата. За по-малко от 4 г. в Metallica, той участвал в изработването на албумите Kill ‘Em All, Ride the Lightning и Master of Puppets, сами по себе си достатъчни да създадат мита за неповторимите американски хеви метъл машини.
Всъщност историята на Клиф Бъртън е история на две големи трагедии. Едната е неговата собствена смърт на 27 септември 1986 г., в ранните сутрешни часове, когато бусът на Metallica излетял извън пътя по време на турнето, отвело бандата в Швеция.
В случая, станал част от вечния метъл фолклор, шофьорът загубил контрол над превозното средство, което се завъртяло и изхвърлило 24-годишния басист през прозореца, а после се приземило върху него. Той починал на мига.
А часове преди жестокия трик на съдбата, от бандата се оплаквали, че спалните им кабинки в буса са неудобни и Бъртън разиграл на карти с китариста Кърк Хамет своето място за спане. „Искам твоето място“, отсякъл Клиф към Хамет, след като го победил с асо пика и спечелил правото на първи избор на легло. „Добре, вземи моето, аз ще спя отпред, и без това там сигурно е по-добре“, бил отговорът.
Така се стигнало до развръзката, погубила една от иконите на метъла от 80-те…
Имало обаче и друга трагична смърт, 11 години по-рано, която оказала огромно влияние върху живота и кариерата на Бъртън. През май 1975-а по-големият му брат Скот умрял от мозъчна аневризма едва на 16 г.
Тогава 13-годишният Клиф използвал това като мотивация да се посвети на музиката. „Ще стана най-добрият басист заради брат ми“, зарекъл се тийнейджърът.
В тази всъщност малка отсечка от време между смъртта на двамата братя, всичко за хард рок и метъл музиката се променило из основи. Бъртън се посветил напълно, свирел с часове и надминал някои от ранните си учители.
Започнал да се налага на клубната сцена в района на Сан Франциско, свирейки с бъдещите членове на Faith No More Джим Мартин и Майк Бордин, както и в обещаващата хеви метъл формация Trauma.
Именно благодарение на участието му в Trauma, останалите от Metallica узнали за него. И били зашеметени, когато чули ранна версия на бас солото, което щяло да се превърне в (Anesthesia)—Pulling Teeth от дебютния им албум Kill ‘Em All.
Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих успели да убедят Бъртън да замени наскоро напусналия басист Рон Макгавни и така да оформят състава, с който Metalica да поеме към музикалните върхове.
Когато днес чуем (Anesthesia), не е трудно да разберем какво е привлякло Хетфийлд и Улрих към Бъртън. Не става въпрос за инструментална виртуозност и някаква наперена демонстрация на техника, а за мощ на звука, динамизъм и умно използване на китарни ефекти, особено на т. нар. wah-wah педал, който придава специфично пулсиране на тона.
Инструменталът от Kill ‘Em All разкрива и един басист, който е способен да удържи на темпото на група като Metallica и да запази значимостта на инструмента в звученето на бандата, независимо колко тежки стават аранжиментите около бас партиите.
В онези първи три албума Клиф Бъртън дублираше ритъм китарите на Хетфийлд, когато беше необходимо, като им придаваше тежест в ниските честоти, но на моменти като при хроматичния риф в началото на For Whom the Bell Tolls или при туптящото соло с прогресив нотки в Orion, Клиф излизаше на преден план и обогатяваше Metallica неимоверно.
Приносът му при композициите и самото му присъствие като позитивна и балансираща енергия в бандата, да не говорим за неговата работливост, няма как да не са дали мощен тласък нагоре на цялата група, за да постигне нечуван допреди това успех.
И както неведнъж е казвано, но си заслужава пак да се припомни, четиримата го постигнали без подкрепата на комерсиалния радиоефир и MTV.
Когато Клиф Бъртън починал през 1986 г., нищо не било същото за групата. Но останалите реагирали градивно и се хвърлили в музиката си с още по-голяма ярост, за да създадат това гигантско постижение, което представляваше следващият албум …And Justice For All, появил се две години след фаталния инцидент.
Музикалното видео към сингъла One окончателно катапултира Metallica до слава извън рамките на жанра. Предстояха още върхове за покоряване с The Black Album и всичко след това, но те едва ли щяха да станат реалност без ранния принос на Клиф Бъртън.
Не му беше писано да изживее превръщането на Metallica в най-голямата метъл банда на планетата, но никога няма да бъде забравен – нито от съгрупарите си, нито от феновете.
Останалите от Metallica все още говорят с голяма любов за Клиф, Кърк Хамет даже триеше сълзите си в едно интервю, в което си припомняше стария си приятел и записването на Master of Puppets.
Феновете пък успяха да издействат обявяването на специален „Ден на Клиф Бъртън“ в родния му град Кастро Вали, Калифорния.
Изминаха над три десетилетия, но хората, докосвали се до Клиф и музиката му, не могат просто да го оставят в миналото.
Той все още представлява едно осезаемо присъствие над Metallica и всичко, което групата направи.
Защото колкото и велики моменти да преживя бандата с хората, които го замениха (Джейсън Нюстед и след него Робърт Трухильо), те не могат да достигнат легендата, оставена от Клиф – идеалното четвърто парче от пъзела и басиста с главно Б в групата на върха на хеви метъла.
