Музикални хроники: Джеф Бъкли знаеше, че ще умре млад и ще стане легенда с единствения си албум

Джеф Бъкли е един от трагичните герои на музиката, останал в спомените с малко на брой, но незабравими песни, и с усещането, което е създавал у околните – че принадлежи на някакъв по-друг свят.

Става дума за американски музикант със съдба, която неразривно се свързва с неговата музика до степен да не можеш да отделиш едното от другото.

Става въпрос и за момче, изоставено от баща си (голям инди фолк изпълнител), за да се превърне самото то в музикант и любимец на Америка, макар и само с един издаден приживе албум.

Става въпрос и за човек, който е знаел, че ще умре млад, но дни преди да се удави при нелеп инцидент, е предложил брак и е записвал амбициозния си втори албум.

Когато бил на 8 г., роденият през 1966-а Джеф разбрал, че не се казва Скот Муурхед и че всъщност е син на Тим Бъкли, видния фолк рок изпълнител от 60-те и 70-те.

Срещнал се с баща си именно на 8-годишна възраст, но не получил шанса да го опознае. „Видях го веднъж, отидохме да го посетим, но той работеше в стаята си и дори не говорих с него. Това беше. Напуснал е майка ми, когато съм бил на 6 месеца“, разказва Джеф, който тогава още носел фамилията на втория си баща.

Два месеца по-късно Тим Бъкли починал от свръхдоза хероин, морфин и алкохол на 31 г. Джеф решил да приеме истинската си фамилия, както и малкото си име, което научил от акта си за раждане.

За своите близки и роднини обаче продължил да бъде Скоти. В тези години водел номадски живот и му се налагало постоянно да се мести заедно с майка си (класическа пианистка и челистка), а музиката била най-устойчивото нещо в живота му.

Вторият му баща му показал още от ранна възраст някои от най-великите банди в историята като Led Zeppelin, Queen, Pink Floyd, The Who. Когато 13-годишен получил първата си електрическа китара – класически черен Les Paul, той вече знаел, че неговият живот ще бъде музиката.

Всъщност свирел на акустична китара още от 5-годишен, а в младежките си години преминал през доста различни банди като китарист. Тогава още ограничавал пеенето си до беквокали и сякаш му липсвала смелост да излезе от сянката на баща си, с когото имал и силна външна прилика.

През 1991 г. обаче дошло предложението да се изяви на концерт в памет на Тим Бъкли. Джеф се появил на сцената и първо изпълнил I Never Asked To Be Your Mountain – песен, която Тим бил написал за Джеф и майка му.

Публиката била смаяна, защото внезапно видяла човек, който изглежда и звучи точно като Тим Бъкли, сякаш върнал се от отвъдното, за да се появи на концерта в своя чест.

За Джеф било трудно решение да се включи в събитието и в началото изобщо не искал. „Това не беше моята музика, не беше моят живот. Но ми тежеше, че не бях отишъл на погребението му, че никога не можах да му кажа нищо. Използвах този концерт, за да се сбогувам с него“.

Изявата му обаче се оказала и първата му голяма стъпка в музикалната индустрия. Интересът към него станал голям и само след няколко месеца вече подписал договор с гиганта Columbia Records за три албума.

Така се стигнало и до записването на дебютния му албум Grace, колекция от стъписващи откровения, носещи огромна стаена енергия и разнообразие от музикални влияния.

Изразителното свирене на китара, повлияно от величия като Джими Хендрикс и Джими Пейдж, заедно с емоционалното пеене с драматични фалцети, превръщат албума в мигновена класика.

Днес масовата аудитория помни Бъкли най-вече с разтърсващия кавър на Hallelujah на Ленард Коен, но повечето песни в изданието са авторски, като например хитовите Lover, You Should’ve Come Over, Last Goodbye и титулната Grace.

Мащабното турне, на което Джеф Бъкли поел с групата си, за да промотира албума, продължило две години и окончателно го превърнало в голяма звезда. Той започнал да се включва в концерти и записи на други музиканти, докато нахвърлял композиционни идеи за следващия си албум.

Но продължавал да се сравнява с баща си, което го изпълвало и с амбиция, и със страх. „Искам да съм добър поне колкото него“, споделил той пред свой приятел, докато все още не се осмелявал да постави началото на новите си записи.

Най-сетне, през пролетта на 1997 г., Бъкли бил решен да започне да записва втория си албум My Sweetheart the Drunk.

По същото време предложил брак на приятелката си – певицата Джоан Уасър, макар че още като се запознали й бил казал, че ще умре млад.

„Сънуваше смъртта си, знаеше, че нещо ще се случи, усещаше го“, разказва и негов приятел.

На 29 май 1997, докато чакал групата му да пристигне в Мемфис, за да започнат записите на новия албум, Джеф Бъкли отскочил до брега на Улф Ривър, приток на Мисисипи, за да послуша музика и да погледа залеза със своя приятел и част от екипа му Кийт Фоти.

В тази приятна вечер и под звуците на The Beatles, Jane’s Addiction и Porno for Pyros, Бъкли внезапно решил да влезе във водата да поплува с дрехите.

Притесненият Фоти го призовавал да излезе, но облеченият с дънки, тениска и кубинки Джеф плувал по гръб, смеел се и пеел припева на Whole Lotta Love. Така и си отишъл от този свят.

За миг Фоти преместил погледа си от своя приятел, а когато отново вдигнал очи, видял само мътните води на Мисисипи.

Тялото на Бъкли било открито пет дни по-късно надолу по течението, а аутопсията не показала следи от алкохол и наркотици в организма му.

My Sweetheart the Drunk все пак е издаден година след смъртта на Джеф Бъкли и дори в незавършения си вид, показва в колко различни и интригуващи посоки е тръгвала музиката на изпълнителя в онзи период.

Бъкли не живя достатъчно дълго, за да разгърне пълния си потенциал, но това, което ни остави, е достатъчно, за да не бъде забравен никога.

Затова и 23 години по-късно, той присъства толкова осезаемо в мислите на хората, които са го познавали и работили с него, както и в плейлистите на толкова много музикални фенове.