Мормонският ангел на смъртта от Дивия запад – никой не е казал, че това движение е миролюбиво
Наричат го „Ангела на смъртта“ от Мормонската църква. Само това е достатъчно, за да обърнем внимание на Орин Портър Рокуел. През живота си е бил американски шериф, проповедник, бодигард, беглец, собственик на хотел, пивовар и един от най-добрите стрелци. Практически, това е личност, която спокойно може да се смята за най-опасния човек на Дивия запад. Архивите го описват като религиозен психопат, който в един момент може да обяснява колко силна е любовта към Бог, а в следващия спокойно да души някой в съня му.
Връзката с мормоните идва от факта, че книгата на Езикиел ще бъде една от основните, които ще се разпространяват на запад от Мисисипи. Орин се ражда на 28 юни 1813 г. в Белчер, Масачузетс. Неговото семейство се мести в горните части на Ню Йорк, докато е все още малък. Приятелите му, като Джоузеф Смит, са значително по-големи от него. Един ден Смит ще дойде при по-малкия Орин и ще му каже, че е имал невероятно видение – Бог му е казал, че трябва да зареже всичко и да започне да преподава религия, като задължително ще трябва да помогне за основаването на новата църква – мормонството, а след това трябва да напише и книгата на мормоните.
Рокуел се покръства и след няколко дни двамата започват работа, както върху сградата, така и върху създаването на книгата. Смит и Рокуел започват да търсят съмишленици, опознават хората, разбират кои са приятели и врагове. Отдадеността на младежа е впечатляваща, но с някои изключения. На първо място, той не е почитател на полигамията, не плаща десятък и никога не спира да пие. Във всяко друго отношение се смята за отдаден мормон. Ранните дни на това движение наистина са вълнуващи и диви. За този период е важно всеки човек да бъде физически здрав. Орин е висок като планина, има изключително силна физика и за капак е най-сприхавият човек, който мнозина са имали честта да срещнат.
Никой не знае кога и как този мирянин се е научил да използва оръжие, но ако посегне да го вади от кобура, то шансовете неговият събеседник да остане сред живите, са напълно минимални. Освен любимия си колт, Орин често носи и своята най-вярна приятелка – рязана ловна пушка, която лесно може да нулира всякакви заплахи. В годините, когато Уаят Ърп, Док Холидей и още много други се смятат за възможно най-лошите хора на Дивия запад, Орин кове своята легенда. Мнозина са тръгвали срещу него, но никой не може да се похвали с главата му. Нито един път не е прострелван или намушкван с нож.
Дори и във времето, в което работи като гангстер, собственик на салон и още много други чудати професии. Рокуел често заявявал, че знае какво точно ще се случи, защото Бог винаги го предупреждавал. Това означавало и още нещо – никой не можел да го спре. Докато днес всеки може да основе религия, в миналото има много сериозни преследвания и всяка нова сграда и отклонение от правата вяра ще води до гонения, престрелки и други. През 1838 г. губернатора на Мисури ще обяви мормоните за напаст, изисква да се третират като врагове и да бъдат изхвърлени от щата, за да се запази обществения мир.
Жителите очакват точно това и след като имат нова мисия за изпълнение, се отдават искрено на задачата си. Избухват различни престрелки и жертвите в така наречената Мормонска война са само от страна на миряните – 22 души. Същият закон остава доста дълго време след официалното приемане на мормонството като религия – отменя се едва след като администрацията на Никсън идва на власт.
Мормоните се местят от Ню Йорк в Охайо, след това в Мисури и Илинойс. За да може да излязат от щата, използват услугите на скаути, които да им помогнат с разузнаването, ловуването на храна, следенето на пътеки и заличаването на следите. Правят това във време, в което дори апачите не признават новата религия.
Губернаторът с тази легендарна заповед също ще се превърне в мишена и ще бъде прострелян няколко пъти в слабините. Портър и Рокуел веднага са обявени за официални заподозрени. Показанията на Рокуел са повече от впечатляващи „Не съм стрелял по никого, който първо не е стрелял по мен.“. Дори и това не спряло властите да го хвърлят в затвора. Около 9 месеца един от първите мормони ще лежи в килия без светлина, без легло и с много малко храна. Рокуел не признава нищо и никога не се оплаква.
Опитва се да избяга няколко пъти, но накрая излиза от затвора като свободен човек. При напускането си е дехидратиран, изтощен, слаб и в следващите няколко месеца ще се крие в пещера. Когато най-накрая я напуска, неговите миряни го откриват отново. От Мисури, групата се насочва към Илинойс. Там попада на Коледното парти на Джоузеф Смит. Старият приятел така и не го разпознава и е сигурен, че това е скитник, който трябва да бъде изхвърлен. В същата вечер добрият стар Смит ще заяви, че ако Портър не подстриже косата си, нито куршум, нито острие някога ще стигнат неговото тяло.
Така и прави, неговата прическа не се променя за много дълго време, а това носи още страхопочитание в останалите хора. Има само един случай, в който Портър ще направи изключение от златното правило. Сестрата на Джоузеф се разболява от тиф и губи всичката си коса, това кара канарата да се подстриже и да направи перука. Дълго време се твърди, че дивият Бил и Бъфало Бил са ходили с дълги коси, защото са знаели за предсказанието на Портър.
Това не е невъзможно, тъй като през 50-те години на XIX век и двамата са чували историята на Орин. От Илинойс, мормоните се отправят към Юта, за да помогнат да се основе тяхното движение в Солт Лейк Сити. За да се изхранва и да помага на приятелите си, левиатанът предлага себе си като лична охрана, първо за Смит, а после за Бригъм Йонг. Ще изследва голяма част от пътеките на Орегон и след това ще помага за поддържането на реда в града. Успява да договори по-добри условия с местните индианци относно цената на бизоните, които те продават. В един момент дори ще бъде шериф на Солт Лейк Сити и ще преследва хора, които по неговите думи „трябва да бъдат убити“.
През 1844 г. Смит е арестуван и изпратен в затвора. По същото време е бил кандидат за президент, действащ кмет на малко градче Нуаво в Илинойс, както и личност с много врагове. Веднага след освобождаването е преследван от бясна тълпа, която няма да прости за дързостта му и ще го убие в престрелка. Историята разказва, че Орин се променя до такава степен, че вече търси само отмъщение. Човек от същата тълпа се заклел, че ще вземе скалпа на гиганта, но в деня, когато се срещнали в гората, трапера просто извадил пистолета си, застрелял го и продължи по пътя си.
Като шериф, мирянинът имал респекта на всички – мормони и врагове. Неговото реноме става толкова сериозно, че понякога дори се устройват хайки за главата му. Колкото повече години трупа като стаж, толкова по-висок е шансът да се превърне в трофей за следващия бандит на Дивия запад. Има случаи, в които хора пътуват чак от Калифорния, за да се изправят в дуел. През 1857 г. дори армията ще дойде на война срещу мормоните. Рокуел мобилизира цялата милиция и води успешна кампания срещу професионални войници. Успява да забави логистиката, като чупи мостове, след това краде коне и още много други.
Първите четирима войници пристигат в града, за да подготвят бардака за армията, но смъртта ги настига много по-рано, отколкото ласките на жените. Сред убитите от мормона ще открием дори бивш конекрадец на име Лот Хънтингтън, който освен кражби, успява да изнудва и дори да набие губернатора на Юта – това определено е впечатляващ успех от негова страна. Лот минава през Солт Лейк Сити, успява да открадне коне и да си навлече гнева на мормона – шериф. След няколко дена в преследване и една люта престрелка, Орин си тръгнва невредим, но неговите опоненти не са сред живите. Това е и единственият мормон в историята на църквата, който има право да държи хотел и пивоварна, макар и религията да не позволява пиенето на алкохол. Орин смята, че ще остане завинаги ерген, но това не пречи да мисли най-различни начини да забавлява децата.
Един път прави каруца, в която ги товари и ги тегли с коня си напълно безплатно, за да бъдат щастливи. Това е най-странното в цялата история, Орин Портър Рокуел става толкова популярен сред местните, че отвъд океана Ричард Франсис Бъртън ще чуе за него и ще пътува от Великобритания до САЩ, за да разбере и запише неговите истории. Оказва се, че тогава старият великан вече е не просто почитан, но и носи голяма сигурност на местните. Има и още една интригуваща подробност – мормонът живее значително по-дълго от всеки въоръжен мъж в Дивия запад.
Въпреки всички престрелки, пиянски свади и още много други, той живее до 64-годишна възраст. Умира на 9 юни 1878 г. До тогава е успял да създаде семейство, това също е изненада за мнозина. Легендата разказва, че когато дъщеря му отишла до дома, за да вземе костюм, в който да го погребат, не успяла да намери нито един, който да няма дупки от куршуми.
