shareit

Мокрите поръчки на Сидни Готлиб и рецептата за премахване на световни лидери

| от |

На около 20 километра от Уралските планини, жителите могат да забележат един много странен проблясък в небето. В утрото тази аномалия се забелязва само за няколко секунди. Противовъздушна СССР ракета е успяла да достигне своята цел и да порази самолетът. Двете крила са били унищожени, а пилотът Франсис Гари Пауърс успява да катапултира и да отвори своя парашут. Пауърс ще се превърне в лице, за което ЦРУ ще се бори с всички сили. Един от най-бързите самолети на САЩ – U-2 до този момент е бил пазен в тайна и никой не може да повярва, че такава машина изобщо може да съществува.

Гари си представя, че животът в плен ще бъде едно безкрайно мъчение с неизвестни ужаси, които предстоят. За негово голямо щастие, на врата на костюма му стои сребърен долар, който е предоставен за късмет или поне така се смята. В него има малка игла, която държи отрова. Монетата е подарък от Сидни Готлиб и други приятели, като посланието е да се използва в онзи момент, когато вече е наистина необходимо.

По това време Готлиб е на 43 години и работи като биохимик. Той е син на еврейски имигранти, получава дървена протеза още при раждането си и прекарва цялото си детство в Бронкс с надеждата, че ще може да проходи. успява да вземе своята докторска степен от института по технология в Калифорния през 1943 г. Според избраните служби, той е с ранг 4F и може да работи върху различни изследвания в агенции и университети. Живее в една хижа със съпругата си и 4-те деца във Вирджиния.

Не подозира, че един ден на вратата му ще почука ЦРУ и през 1951 г. ще бъде изпратен да работи за определени специални проекти в Камп Дитрик, близо до Мериленд. В тях се включва присъствието на MK-Ultra – програма, която Готлиб ще разработва от 1953 г. и ще се опитва да създаде медикаменти за контролиране на съзнанието, използвайки и адаптирайки различни халюцигени и други вещества – предимно LSD. През 50-те години Готлиб и неговите агенти ще изследват света на естествените отрови. Те ще разработят нови химикали и ще продължат да използват най-различни проби, които в последствие ще се изпратят и във форт Дитрик – някои от тях са смъртоносни.

Готлиб успява да се издигне до директор на технологичните служби и ще е един от най-добре запознатите хора с отровите. Поради високите му умения, той ще бъде препоръчан за U-2 програмата. Готлиб няма никакво познание относно самолетите, но според директора Ричард Бисел, трябва да има резервен вариант, ако този самолет бъде ударен от ракета. За да не се издаде повече информация, техническите служби трябва да предоставят отрова, с която пилотът да се самоубие, ако бъде заловен. Химикът трябвало да създаде вещество, което да бъде още по-бързо от това, с която Гьоринг се самоубива.

Гари Пауърс в дясно

Нацистът умира за 15 секунди, но сега скоростта трябва да е много по-висока. Бисел разполага с шест ампули, които са точно по формулата на Гьоринг, но времето трябва да е още по-кратко за действие. Работата на химикът е брилянтна и той успява да редуцира периода на действие до няколко секунди. Произведената съставка се дава на всеки един пилот, както и сериозно количество отива в американска база в Германия. Ампулата предоставя бърза и безболезнена смърт – летецът няма да усети нищо и просто ще заспи. На 5 юли започва поредната мисия на Кармин Вито.

Слушайки историята на своите колеги, които описват този екстракт като капка лимон, той също започва да развива любопитството си. На борда на U-2, Кармин решава да тества малка част от отровата, но веднага изплюва всичко на пода, защото разбира, че е взел ампула с цианид. След завръщането си в базата е бил изтъркан от специалисти до кръв, за да може да остане жив. През всичките години на Студената война, пилотите ще летят с малка кутийка, в която се крие агентът. По това време създателите на самолета продължават да говорят, че самолета е повече от перфектен и никога няма да се изисква употребата на каквито и да било отрови, но времето показва точно обратното.

За да се подобри самата система, всеки един пилот разполага с игла в сребърен долар, която стои на униформата. Само една обаче е била взета от пилотите. През пролетта на 1960 г. самолет излита от Пакистан и всички пилоти разполагат с такава, скрита в костюма им. Пилотите отново не искат да летят с химикал. Пауърс лети над Екатирининбург, когато неговият самолет се взривява.

След като ВВС на СССР знае, че не може да се справи с този самолет и чува само легенди, Кремъл продължава да подобрява ПВО системите. В един момент изравняват силите и са готови за нападение. В основните инструкции няма никаква информация или закон как точно или кога точно да се използва последната мярка – никой не може да каже кое е правилното време и затова често се смята, че пилотът взима окончателното решение. В това отношение Пауърс най-накрая решава, че няма да се трови. Когато ЦРУ губят контакт със самолета, веднага решават, че пилотът е мъртъв.

Бързо пишат една нова история, в която се смята, че при висока температура по време на полета над Турция, дефект в двигателя е успял да доведе до катастрофа и пилотът е загинал от загуба на кислорд. Разбира се, никъде не се твърди, че същият е бил навътре в съветското въздушно пространство. Необходими са само няколко седмици, преди да се стигне до новините, че пилотът е жив и задържан като шпионин. Хрушчов обаче казва, че пилотът е трябвало да вземе отрова и да се самоубие, ако бъде заловен, серумът също е притежание на СССР.

Оказва се, че великата сила от другата страна на желязната завеса ще заяви, че това е пълно варварство. Едва тогава Айзенхауър е принуден да признае, че е било необходимо да лъже за съдбата на U-2. Пауърс е изправен на съд в Москва и там се твърди, че ако не е извършвал престъпление, няма да разполага с патоген. За да се докаже съдържанието на серума, руснаците дават само 1/3 от съдържанието на куче, което умира в рамките на 3 минути. Още по-малка доза е поставена на бяла мишка, която умира в рамките на 20 секунди. Едва по-късно ще стане ясно, че Готлиб изследва токсини в тропически растения.

Именно те дават отговора – как да се създаде съставка, която да е в пъти по-мощна от цианид. Комплексната структура не позволява на руснаците да копират съдържанието или просто да продължат своето изследване. През 1962 г. Пауърс ще бъде разменен за друг руски шпионин. Макар и продуктите на Готлиб никога да не се разкриват, той вече е на първо място сред химиците в ЦРУ. Неговите задачи продължават с разработването на отрова за разкрит ЦРУ офицер – Джеймс Кронтал, който през 1953 г. се самоубива.

Само две години по-късно, неговата отрова ще бъде изпратена за убийството на китайския министър Джоу Енлай. Същата никога не е използвана, както и тази на пилотите от U-2 програмата. По време на войната в Конго, когато СССР и САЩ следят с много висок интерес всички военни действия. Мнозина и до днес не осъзнават, че Африка се превръща в бойно поле на Студената война – войните просто не се водят в Европа.

По това време Лари Девлин работи в централата на ЦРУ в столицата на Конго и получава съобщение, че ще пристигне Джо от Париж – само толкова, но ще носи нещо важно със себе си и има задача за Лари. Това, което Джо носи е специална отрова за премахването на министър Патрис Лумумба. Джо е Готлиб, който се запознава с Лари за първи път. Около две години е работил в Германия и е провеждал някои много успешни експерименти. По това време MK-ULTRA вече работи с невероятна скорост. Причината да дойде точно Готлиб е факта, че малко по-рано директорът Алън Дюлс е получил съобщение, че Конго е обект на комунистически атаки и се подготвя преврат в страната.

Айзенхауър решава, че е време министърът да бъде елиминиран. Сред предложенията е стрелба със снайпер, но това веднага отпада, защото Лумумба живее в затворен периметър с изключително тежка охрана. Единственият друг вариант е биологичен агент. Химикът се насочва към биологичните агенти, които са невидими, не могат да се проследяват и могат да атакуват жертвата, оставяйки само натурални следи за смъртта. По това време в неговите разработки има много опасни микроби, които ще свършат работата. За целта разглежда целия списък със смъртоносни болести в Конго, които ще дадат и разумно обяснение за смъртта му.

Спира се на ботулинум, който понякога може да се появи в консервите. Необходими са няколко часа, преди да се активира в човешкото тяло, но с определена доза – около 2 грама, това вещество може да е смъртоносно. Успява да извлече необходимата доза, открива и специална изключително тънка игла и малък буркан с хлорин, който да се смеси с агента при спешна нужда от неутрализиране. Химикът ще бъде единственият човек в историята на ЦРУ, който ще внесе биологично оръжие в друга страна.

Агентите на ЦРУ не могат да повярват, че заповедта за елиминиране идва директно от Айзенхауър. Готлиб обещава, че при успешно завършена операция, никой няма да разбере от какво е починал Лумумба. Агентът трябва да се инжектира в храната на министъра, но в някои случаи това може да е дори пастата за зъби. Токсините няма да убият веднага. Тялото ще има нормални следи и никой няма да може дори да се досети какво е причинило смъртта. Първият избран агент на ЦРУ не успява да пробие защитите от високата охрана на Лумумба.

Сидни Готлиб

По това време белгийците също са готови да действат и да неутрализират министъра. Докато революцията се движи по план, Лумумба напуска столицата. На 29 ноември е заловен от вражески войници. На 17 януари 1961 г. е разстрелян от 6 конгоанци и 2-ма белгийци. Девлин много по-късно ще признае, че не е убиец и се е опитвал да протака цялата операция и да забави колкото се може повече самата ситуация. При завръщането си обратно в САЩ, Готлиб трябва да работи върху нова задача – убийството на друг политически лидер.

По това време Джони Росели ще предаде на ЦРУ, че разполага с много топли връзки в Куба и хора, които биха могли да елиминират Фидел Кастро. Няколко пъти е имало стрелба по лидера, но без успех. Ето защо изисква от ЦРУ да се изпратят някои от най-добрите снайпери за целта. Джони обаче има и още едно предложение, заедно със своя партньор от мафията – Сам Джианкана, могат да използват отрова. Готлиб започва работа, но фиаското с U-2 ще спре всички задачи и мисията за покушението на Кастро. Официално задачата е спряна, но неофициално става ясно, че Готлиб продължава своята работа.

Директорът този път предлага да се пуснат LSD аерозоли във въздуха, които обаче да крият отровни патогени. Локацията е радиото, от което Кастро продължава да говори за революцията. Дори и да не умре, може да изгуби контрол и да започне да говори много глупости в ефир, които задължително ще развалят реномето му пред кубинския народ. Това се отхвърля като възможност, следователно химикът започва да работи по втори план. За да се разбие визията на Кастро, Готлиб предлага употребата на талиуви соли, които ще помогнат за окапването на брадата му.

Следващият път, когато Кастро трябва да пътува извън Куба, таилум ще бъде хвърлен в неговите ботуши, пред хотелската врата и още много други. Преди изобщо да се изпратят агенти, ЦРУ заявява, че няма смисъл, защото не знаят къде ще отседне Кастро и изобщо дали ще пътува, а и никой не може да се досети къде изобщо ще бъде диктаторът. След като няма как да се достигне до мирното му сваляне от власт, екипът на ЦРУ започва да работи за убийство.

Предлага се заразяване на пурите с ботулинум, който ще се активира след няколко часа. Отровните пури са предадени на агент от ЦРУ, но никога не влизат в употреба. Дори и след години, при тест се оказва, че продължават да съдържат 94% от токсичните нива. Италианската мафия също иска да премахне Кастро, но разширява списъка с братът Раул и евентуално Ернесто „Че“ Гевара. Изследванията продължават с пълна сила, когато Айзенхауър е заменен от Кенеди през 1961 г.

Тогава Готлиб вече има арсенал от отровни хапчета, отровни химикалки, смъртоносни бактерии в пудра и още много други. Кенеди наследява задачата да премахне Кастро и мисията продължава. Неуспешният опит за инвазия в Куба ще засили още повече желанието на Кенеди. ЦРУ по това време предлага дори и поставянето на бомба точно на мястото, където Кастро обича да се гмурка. Отказват се, защото по това време няма нито една скала, която да бъде толкова интересна и да привлече вниманието на Фидел.

Дори и малката подводница, която трябва да минира залива, има твърде късо разстояние. С информацията за подводно забавление, Готлиб предлага да се създаде костюм за гмуркане, който да се подари на Фидел при операцията за размяна на пленници. Агентът представлява специален филм, който стои във вътрешната част на костюма, същият ще предизвика кожна алергия, за да маскира бацила с туберкулоза, който ще влезе в тялото. Изпратеният адвокат, който трябва да преговаря, подарява на Кастро друг костюм – поредната грешка.

Следващият план е да се използва течен агент, защото Кастро консумира чай, кафе и бульон. През 1961 и 1962 г. ЦРУ настоява за твърда отрова. Готлиб я доставя и гангстерите успяват да пуснат няколко хапчета сред останалите витамини, които се пият. Кубинците успяват да заловят атентаторите.

След това се предлага да се пуснат хапчета във храната му. Известно било, че Фидел обичал да се храни в един конкретен ресторант. В денят, когато храната е заразена, Кастро никога повече не стъпва там. Това е една от големите цели, която винаги ще бяга от Готлиб и двамата никога няма да се срещнат.

 
 
Коментарите са изключени за Мокрите поръчки на Сидни Готлиб и рецептата за премахване на световни лидери

Повече информация Виж всички