shareit

Мексиканецът, които получи видение и промени историята на цялата държава

| от |

Една студена съботна сутрин през зимата на 1531 г., на няколко километра от днешния Мексико Сити, фермер на име Хуан Диего се увива в тъканото си наметало и тръгва към църквата. Сега е в средата на петдесетте си години и откакто жена му почива преди 2 години, той живее сам. Изминали са 10 години, откакто Хуан Диего вижда от първа ръка идването на испанските конквистадори с техния странен език, особените им обичаи и новия им бог. Толкова много неща се променят оттогава: дори собственото му име, тъй като първоначално се казва Куаутлатоатзин, което означава „Говорещ орел“ на родния му език. Нищо обаче не би могло да го подготви за това, което се случва тази сутрин.

Според легендата Хуан Диего минавал покрай хълма Тепеяк към малката църква, когато чува някой да го вика. Любопитен, той се изкачва на хълма и там вижда красива млада жена на не повече от 16 години, облечена във фините дрехи на ацтекска принцеса. Почти веднага той разбира, че пред него е самата Дева Мария.

За негово учудване тя го поздравява – „Синко!“ – на родния му език – нахуатл – и му казwа да намери местния францискански епископ и да й построи светилище на хълма. „Аз съм вашата милостива майка, милостивата майка на всички вас, които живеете обединени на тази земя, и на цялото човечество“, казва тя сериозно. „Тук ще чуя плача ви, скръбта ви и ще поправя и облекча всичките ви многобройни страдания, нужди и нещастия.“

Felicidad de México p59

Разбира се Хуан Диего прави това, което му бе казано. Но епископът, може би не изненадващо, е скептичен и два пъти отпраща фермера, настоявайки, че се нуждае от конкретни доказателства. Три дни по-късно жената отново се явява на Хуан Диего, като му казва да се изкачи на хълма и да набере от цветята, растящи там. За негово учудване той намира цветя от Кастилия – които не са местни в Мексико – които жената сгъва в наметката му. Той ги занася при епископа и когато полага на пода както епископът, така и Хуан Диего се взират изумени в изображението, чудотворно отпечатано върху наметалото на фермера – перфектна икона на самата благословена майка. Когато построяват светинята на Девата, те поставят чудодейното наметало над олтара – там, където образът на Дева Мария от Гуадалупе седи и до днес.

Това е историята. Както често, обаче, има нещо повече от това, което изглежда на пръв поглед. По това време нито един източник не записва историята на Хуан Диего и затова повечето историци смятат, че той никога не е съществувал. Няма запазени сведения за светилището до 1556 г., четвърт век по-късно, когато ръководителят на местните францисканци се оплаква, че „предаността, която нараства в един параклис, посветен на Дева Мария, наречен Гуадалупе, в този град е много вредно за местните жители, защото ги кара да вярват, че образът, нарисуван от индианеца Маркос, е по някакъв начин чудотворен“.

Кой е бил индианецът Маркос и дали наистина е нарисувал картината, остава загадка. Съперникът на доминиканците обаче настоява, че чудото е истинско, и премества картината в още по-голяма църква. Към края на 40-те години на 17 век се материализират два „исторически“ разказа за историята на Хуан Диего, и католическата църква започва да събира истории легенди, за да могат да му направят празник. Но съмненията все още продължават. Дори два века по-късно великият мексикански историк Хоакин Гарсия решава да не публикува глава, изливаща презрение върху мита за Хуан Диего, тъй като не иска да отчуждава местното мнение.

На този етап Дева Мария от Гуадалупе се превръща в един от големите символи на мексиканската идентичност. Тя е изобразена на иконата като метиса – едновременно католичка и ацтек, испанско повлияна и говореща нахуатл, с нейните кастилски цветя и тъмна кожа. Носителят на Нобелова награда Карлос Фуентес веднъж отбеляза, че „не можеш наистина да бъдеш считан за мексиканец, освен ако не вярваш в Девата от Гуадалупе“ – и където и да погледнеш в мексиканската история, там е и тя.

Когато Мигел Идалго ръководи кампанията за независимост през 1810 г., неговият боен вик е „Смърт на испанците и да живее Девата от Гуадалупе!“ И век по-късно, когато революционерите на Емилио Сапата влизат в Мексико Сити, те носят трансперанти, показващи образа на Девата. Но именно поетът Октавио Пас запечатва трайното очарование на дамата: „След повече от два века експерименти – казва той – мексиканският народ вярва само на Девата от Гуадалупе и Националната лотария.“

 
 
Коментарите са изключени за Мексиканецът, които получи видение и промени историята на цялата държава

Повече информация Виж всички