Максимин Трак – Римският император, който никога не стъпва в Рим

През третото десетилетие на трети век, проблеми с климата, гражданска война, икономическа депресия и чума заедно удрят Римската империя. Така започва 50-годишен период, през който начело на Империята се изреждат поне 26 мъже, сред които е и може би най-едрият император на Рим, Максимин Трак.

Гай Юлий Вер Максимин е роден през 173 като точното му родното място не се знае. Знаем само, че е някъде в Долна Мизия. Младият Максимин се присъединява към римската армия през 190 и благодарение на големия си размер и страхотна сила, бързо се изкачва в ранговете й.

Въпреки че не е ясно колко точно голям е бил Максимин (някой историци посочват леко преувеличената цифра от 2,59 метра), той е известен с това, че надминавал връстниците си както на височина, така и на мускулна маса. Императорът често е изобразяван с извънредно голямо чело, нос и челюст, а повечето източници споделят мнението, че той е имал „плашещ външен вид и колосални размери“, заради което се появява теорията, че може би страда от акромегалия или гигантизъм.

Най-високият добре документиран човек в историята е Робърт Пършинг Уодлоу, който спира да расте, когато умира на 22 години като тогава е висок 272 сантиметра и тежи почти 200 килограма.

Максимин добавя към името си Трак, за да обозначи родното си място (Долна Мизия или Тракия). Като войник той е командир на легион в Египет през 232, става губернатор на Месопотамия и ръководи новобранците на Легио IV Италика в Германия през 234 след като получава този пост от император Александър Север (208 – 235).

Александър Север

Властването на Север е белязано с редица проблеми, в това число голям приток на племена от северозапада, които са принудени да мигрират на юг в търсене на обработваема земя, след като климатичните промени съсипват селското стопанство в земите на днешна Холандия и Белгия. Същевременно обаче Север е тормозен от сасанидските перси от изток и в резултат той се съсредоточава в тази посока и пренебрегва запада. Това довежда до редица безславни загуби за легионите му от германските племена.

Когато се обръща и на запад, вместо да обяви война на германските вождове, както го съветват легионерите му, той се опитва да ги укроти с дипломация и пари. Отвратени от поведението му, войниците убиват Север и майка му през 235 в Майнц и избират Максимин за свой лидер. Армията го провъзгласява за император на 20 март 235. Въпреки че сенатът мрази Максимин, мислейки го за варварин и селянин, в крайна сметка го одобряват за позицията (по онова време е било полезно армията да е на твоя страна).

Подозрителен към благородството, Трак убива много от близките съветници на Александър Север, защото се страхува, че кроят планове за смъртта му. Разкрити са две конспирации срещу новия император – едната е да го изоставят от другата страна на река Рейн, във вражеска територия, като изгорят моста, по който ще мине. След като този план е разкрит, нелоялните конспиратори, разбира се, са убити. Вторият опит е прекратен, защото мозъкът зад него решава да мине от страната на императора. Но по-късно той също е убит.

Решен да сложи край на нахлуването на немските племена, Миксимин прекосява Рейн и напада селата им. След страшна битка с тежки загуби близо до Баден и Вюртемберг, Трак е победител, а в района е установен краткотраен мир. В резултат на това той приема титлата титла „Германски“.

Не е изненада, че повечето разходи на Максимин отиват за бой – той постоянно води войни и удвоява заплатата на войниците. Така обаче обществеността, която и без това на този етап плаща високи данъци, сега се налага да плаща още по-високи, което допълнително ги отблъсква от управляващата класа и симпатиите към императора намаляват. На този емоционален фон, когато провинцията в Африка се разбунтува през 238 и хората обявяват губернатора си и неговия син, Гордиан I и Гордиан II, за съимператори, Сенатът се възползва от възможността и ги подкрепя. Причината и двамата да заемат тази позиция е, че Гордиан I възкачването си наближавал 80 години и заради напредналата си възраст той буквално не може да издържи тежестта на пурпурната императорска мантия, с която го намятат, и се строполява под нея.

Съвсем естествено Трак тръгва към Рим, за да се разправи със заговорниците. Но много преди да стигне там, губернаторът на Нумидия – Капелиан, който много мрази Гордиановците – убива Гордиан II е победен и загива в битката, а научавайки за това, Гордиан I се самоубива като се обесва.

Бедите за Максимин продължават. Сенатът, след като осъзнава, че подкрепяйки сем. Гордиан, е паднал леко в очите на Трак, решава да провъзгласи внука Гордиан III за Цезар. Научавайки за това, бившият император продължава настъплението си към Рим, но по това време вече дори собствените му войници не го харесват, особено след една доста неприятна битка при Аквилея, когато ги застигат глад и болести. През май 238 те отрязват главата на Максимин, на сина му и на главните му министри, след което забучват главите им на колове и с тях влизат в Рим. Както дошло, така и отишло.