Майър Лански – счетоводител на мафията, кръстник на Куба и легенда за Холивуд
Има двама души, с които никога не трябва да се карате на една работна позиция – началникът и счетоводителят. Някои счетоводители контролират корпорации за милиарди долари, но мнозина ще признаят, че един от най-известните е Майър Лански. Ако го чувате за първи път, това е човекът, през когото минават всички финансови операции на италианската мафия по време на нейния възход в САЩ. През 1934 г. е запознат с лудите пари, които минават през ръцете му и много скоро е дясната ръка на една нелегална корпорация, която спокойно може да създаде една собствена държава.
Марио Пузо ще се вдъхнови от този герой и ще създаде персонаж по неговия образ. Легендата и приказката за Лански приключва с неговата смърт през 1983 г. и все пак ще открием, че продължава да печели вниманието на аудиторията. Макар и единственото, което ФБР има за него е присъда за нелегален хазарт, Лански успява да избяга от Куба, като се знае само, че разполага със сумата от 20 милиона долара или 195 милиона долара в днешни пари. Историята на този по-специален кадър започва в Гродно, днешен Беларус. Майър Лански се ражда Майър Сучовлански и е с полско-еврейски произход. До края на живота си ще се определя като поляк, защото Гродно е част от Полската империя, поне в миналото. Успява да стигне в САЩ през Одеса, заедно с майка си и брат си Якоб. Баща им идва едва през 1909 г. и семейството се установява в бедната част на Манхатън.
Заедно с Бенджамин „Бъгсби“ Сийгъл ще се занимават с нелегална търговия на алкохол и привличат вниманието и на Чарлз „Лъки“ Лучано. Лучано се опитва да изнудва Лански за пари и го е правил още в детството му. Никога не успява да вземе и стотинка от него, което е достойно за уважение, но при проявата на финансов нюх е очаквано да спечели нещо повече от уважение – поле за изява. Оказва се, че когато италианец и евреин се съберат на едно място, могат да открият нови хоризонти. През 1936 г. Лански вече има нелегални казина във Флорида, Ню Орлиънс и Куба. Като един добър математик, той бързо изчислява кои игри дават най-високи шансове и пълни казината си точно с тях. Неговата връзка с организираната престъпност доставя необходимата протекция. Лански става главен инвеститор на хотела „Фламинго“ в Лас Вегас.
За разлика от глупавите изпълнения на Ал Капоне, той решава да прехвърля всички свои нелегални средства в швейцарска банка. Неговата анонимност е гарантира с банковите закони от 1934 г. и с помощта на една офшорка, милионите се изпращат напълно безопасно до крайната дестинация. Като човек с еврейско потекло, Лански обръща внимание на Европа и събитията около войната. Присъства на немско-американска сбирка на нацисти в немския квартал в Ню Йорк и отива от чисто любопитство, но в момента, в който започва да се говори с обиди за неговия народ, Лански, заедно с някои свои приятели е хвърлил някои от привържениците през прозореца.
Малцина знаят, но мафията работи в полза на правителството, когато САЩ влиза във войната. Лански приема тази мисия с особено желание и дори сключва сделка. Уговорката е, че ако влезе в затвора ще бъде незабавно освободен, ако се стигне до там, а в замяна правителството иска подчинените на счетоводителя да бъдат на пристанището и да следят за евентуални саботажи. Както се досещате, флотата не е засегната и някои от най-добрите кораби са напуснали пристанището напълно невредими.
След войната ще открием, че счетоводителят е поканен , за да обсъди поемането на хотел Фламинго. Неговата задача е да оправи сметките и да го направи печелившо. По това време мафията е инвестирала твърде много, но не получава достатъчно средства и по всичко личи, че Фламинго ще бъде заличено. За съжаление с него ще има и освобождаване на г-н Сийгъл в метафизичния свят. Той продължава да бъде един от най-големите приятели на Лански. Лавирането и опитите за предоставяне на втори шанс за италианеца са големи. Сийгъл наистина получава временно опрощение, но казиното продължава да пропада.
На втората среща, Лански официално е подготвен за присъдата, но малко преди нея, бизнесът все пак потръгва, най-накрая и с помощта на Лански и Лучано, Сийгъл получава още малко време, но само една грешка ще коства завинаги животът му. Легендата разказва, че Лански последен е трябвало да даде съгласието си или да плати със своя собствен живот. На 20 юни 1947 г. един от първите съдържатели на казино в Лас Вегас е застрелян в Калифорния. След 20 минути от убийството, във Фламинго влизат Гъз Грийнбаум и Мо Сидуей, за да поемат контрола.
До днес ФБР смята, че счетоводителят е успял да запази финансовите потоци от това казино. Години наред, Майър продължава да твърди, че ако е зависило от него, неговият приятел щял да бъде жив, но за жалост няма толкова влияние. Макар и счетоводните му книги никога да не са открити, той е подозиран и за финансови съвети към чикагския бос Тони Акардо. След освобождаването на Лучано от затвора, неговата присъда е да бъде депортиран в Сицилия. Вместо това, мафиотът се мести тайно в Куба и така дистанционно контролира своята организация. Точно там се ражда и идеята за създаването на казина в Куба. Президентът Батиста предлага да се отворят хотели и казина в цяла Куба, като инвестицията на Лански и Лучано ще бъде посрещната с още една такава от страна на Куба – сделката е долар за долар. Мафиотите получават правото да ръководят всички казина и състезателни писти, които се изградят.
Извън това предложение, Батиста предлага да се изгради хотел на стойност от 1 милион долара, като парите ще бъдат предоставени директно от данъкоплатците. С такава оферта Лански веднага звъни на своите колеги и прави събиране в Куба. Срещата се случва на 22 декември 1946 г. в хотел Национал. Това е първата най-голяма среща на американската мафия след сбирката в Чикаго през 1932 г. Първи пристига Лучано, който вече е депортиран в Италия, но използва фалшив паспорт. Всички останали се отзовават на поканата, след като счетоводителят е заявил, че ще ги позлати. По това време Лански вече има реномето на един от аналитиците в хазарта. Той разкрива плана и изисква две неща – всеки един бос да направи правилната инвестиция, за да може Куба да се превърне в хазартна дестинация. Следващото важно изискване е Лански да се превърне в бос на кубинските игрални зали.
Той ще остане на тази позиция, докато не получи правото да се върне обратно в САЩ със същите планове за изграждането на града на греха. Сред гостите е поканен дори Франк Синатра, който идва в Куба с приятели. Съществува само един проблем в плана, през 1952 г. президент е Карлос Прио Сокарас, той е спечелил изборите и не знае за предишните преговори. Лански се среща с него, за да предложи сумата от 250 000 долара за позицията му, като условието е, че Сокарас ще трябва да отстъпи позицията си. Това е цената за един кубински президент и Батиста се връща на стария си стол, продължавайки да финансира операцията на мафията. Докато Лански получава годишна заплата от 25 000 долара, за да играе ролята на казино министър в Куба, до 1955 г. се подготвя нов закон, който дава автоматично лиценз на всеки един инвеститор със сумата от 1 милион долара, придружен с още една инвестиция от 200 000 долара за отварянето на нощен клуб на територията на страната.
Докато Лас Вегас иска информация и справка за произхода на средствата, Куба няма никакви интереси да разследва привлечените клиенти. За хора, които поддържат нелегален бизнес на стойност от милиони долари и зелена светлина за инвестиция, не е трудно да насочат своя златен поток на острова. Всеки с пари е добре дошъл да ги инвестира. Куба прибира сумата от 250 000 долара от всеки нов лиценз и процент от всяко едно казино. В страната се доставят около 10 000 слот машини, включително и такива, които пускат малки награди за децата. Приказката наистина работи и туристите тръгват след греха. Куба се оказва перфектната платформа за забавление, а всяка вечер от казината се изпращат обещаните десет процента на Батиста. По изчисления Куба печели близо 1 милион долара, но нека не забравяме, че подкупите и рушветите също носят капитали.
През 1959 г. Батиста вече се подготвя за бягство в Доминиканската република, а след това и в Испания, където ще остане в изгнание до смъртта си през 1973 г. По същото време Лански празнува първите 3 милиона от своята казино империя, натрупани само от първата година. И докато всичко изглежда повече от розово и Куба може да се похвали с впечатляващи приходи, като парите стигат дори за рушвети, голямата катастрофа идва, но този път от изток.
На сцената се появява Фидел Кастро и в навечерието на Нова година успява да разбие редица от нощните заведения. На 8 януари 1959 г. влиза като победител в Хавана, поставя командването си в хотел Хилтън, Лански успява да изчезне на време за Бахамите, а новият президент Мануел Урита Лиео поема контрола на казината. В началото на 60-те години на миналия век се прави национализация на страната и се затриват всички приходи на счетоводителя, смята се, че е изгубил сумата от 7 милиона долара. Ударени са и казината му в Маями, като единствените приходите идват единствено от бизнесите в Лас Вегас.
След като за една вечер остава без абсолютно никакви средства, Лански започва да вади кирливи ризи с надеждата, чe ще може да получи средства и да се пенсионира. Легендата разказва, че е разполагал с някои неприлични снимки на директора на ФБР – Джей Едгар Хувър. Няма информация какво наистина се е случило, но през 70-те години на миналия век, Лански успява да избяга в Израел, за да се скрие от данъците на САЩ. Макар и законът за приемането на евреи да е красноречив по темата и да приема безусловно своите граждани, изключение се прави за престъпниците.
След 2 години там, счетоводителят е върнат обратно в САЩ, където го очаква съд. Така и не лежи в затвора, не е ясно и каква информация споделя, но след няколко разпита е изпратен в пенсия. До края на живота си се радва на спокойствие в дома си в Маями, без да привлича внимание и без да активира своите познания в хазарта. През 1983 г. умира от рак на белите дробове. Дори и в този момент ФБР вярвали, че има около 300 милиона долара в банкови сметки, но никога парите не са открити. През 70-те години на миналия век става ясно, че синът му е получил дарение от 15 милиона долара, но трансферът е прекъснат от данъчните. Не е ясно какви пари е спечели Майър, но можем да подозираме, че версията на ФБР е само върха от една много сериозна финансова империя.
