Лола Монтез – жената, която успя да затрие цяла империя и още няколко съпруга
Лола Монтез е особено име в историята на света. До днес не може да се прецени кое точно е истина от нейния живот и кое не е, поради простата причина, че има няколко биографа и във времето самите те се губят в легендите, които дамата разказва за себе си. Когато всички приключват писането на нейната биография, поставят една много интересна диагноза – невероятна лъжкиня. Покрай вълнуващите ѝ истории има и огромна доза истини, но след като количеството информация е толкова голямо, почти никой не може да бъде напълно сигурен за нейните преживявания.
Лола работи като танцьорка и куртизанка и на прага на XIX век получава сериозна власт и влияние. Истинското й име е Елизабет Розана Гилбърт. Ражда се на 17 февруари 1821 г. и е дете на британския офицер Едуард Гилбърт и неговата съпруга Елиза Оливър – дъщеря на богат ирландец. Още от самото начало, малката Лола ще заявява, че баща ѝ е известен испански благородник. Защо, никой не може да каже, дамата просто обичала да измисля истории. В последствие ще смени и родното си място, като заявява, че е родена в Лимерик. През 1823 г. баща ѝ е изпратен да служи в Индия и цялото семейство пътува около четири месеца, за да стигне до другия край на света.
За съжаление Едуард умира от холера само няколко месеца след пристигането в Индия. Неговата вдовица бързо успява да се омъжи за друг офицер, а Елиза е изпратена обратно в Англия. Там успява да усъвършенства своя гардероб, повишава много маниерите си и осъзнава, че след като родителското тяло е много далече от нея, самата тя е свободна да измисли каквото пожелае за себе си. През 1858 г. нейният биограф ще напише, че младото момиче е успяло да се издигне много високо сред своите съученици.
Младата дама участвала във всеки кръжок, проявявала много сериозно обществено мнение и много ревностно пазила очите на другите върху себе си. Ако Елиза нямала погледите на другите върху себе си, тя се чувствала особено тъжна и почти ненужна. Покрай красотата ѝ, мнозина забелязвали и много силна воля – елемент, който липсвал в другите момичета. На 14-годишна възраст нейната майка се опитва да я омъжи за старец на приблизително 60 години, за да я върне обратно в Индия.
В този момент Елиза вече имала свои собствени планове, които да следва и желанието да се омъжи за пенсионер и да наследи неговите пари, изобщо не я трогвала. Нейното влечение било насочено към лейтенант Томас Джеймс през 1837 г., а самата Елиза тогава била на 16-годишна възраст. След като сключват брак, двамата заминават победоносно до Индия. Връзката обаче не продължава много дълго, младото момиче ще заяви, че нейните отношения с лейтенанта имали съдбата на кибритена клечка – с изгарянето се изхвърлят на боклука. Щом осъзнала, че отново е свободна, тя решава да си създаде нов имидж. По пътя обратно към Лондон през 1843 г. Елиза избира нов псевдоним и се представя за испанска танцьорка.
Псевдонимът ѝ е Лола Монтез. Първият невероятен публичен дебют, по нейните собствени думи е грандиозен успех, но според публиката е пълна трагедия и всички много ясно осъзнали, че са измамени. Мнозина потърсили парите си обратно. След като никой не пожелал да я наеме за втори път – славата ѝ на измамница се разнесла много бързо – Монтез решава да смени малко обстановката. Първата ѝ спирка е в Германия, където все още никой не я познава. Запознава се с унгарския композитор Франц Лист. Двамата завързват много добро приятелство, но според мнозина, Лола имала романтична връзка с композитора. Веднъж щом стигнала до сърцето му, младата дама побързала да използва връзките на композитора за ново амплоа. Лист я насочил към театралното и музикалното изкуство, гарантирайки участие в Париж на оперната сцена.
Вярвате или не, нейното участие във френската столица се оказало още един огромен провал. Вестниците не спирали да ѝ се подиграват и да я наричат „красавицата, която продължава да се възползва от връзките ѝ красотата си, но за жалост липсват други качества, които да бъдат наречени талант“. Талантът ѝ обаче не пречи да се шири в най-луксозните и известни кръгове на столицата. Очевидно е достатъчно човек да падне толкова ниско, че практически да стане обичан именно за вярата си, че нещо специално, което мнозина още не могат да разгадаят.
Лола използва точно тази карта и завърта много погледи. Можем да забележим, че в най-добрите и дни ще завърти очите на автори като Александър Дюма. Отново има огромни съмнения дали двамата са имали някакви отношения, но така или иначе можем да бъдем сигурни в едно – никой никога не може да гарантира с кого е била Лола. Тук идва и много важният въпрос: кой плаща сметките? Отговорът е елементарен – всеки богат любовник, който искал да вземе скъп спомен от Лола, трябвало да разполага и с дълбоки джобове. Всеки неин нов любовник плаща щедро. За съжаление любовта има и своите обрати.
Една вечер Александър Дюжариер е убит в дуел, докато обиждал Лола. Дамата била принудена да събере багажа и да се върне обратно в Германия. В Мюнхен се случва следващата приятна изненада – Монтез среща крал Лудвиг I от Бавария. За неин късмет, кралят обожавал испанската култура, както и жените, следователно Лола била всичко, което човекът можел да пожелае и дори повече. През 1846 г. същият ще заяви, че е срещнал красива дама с добро оформено седалище. Когато многократно повторил това на дамата, под формата на комплимент, Монтез разтворила своята пазва, за да покаже и други чудеса на природата. За пореден път няма информация дали това е достоверно, но пък е потвърдено, че Луи наистина имал топли чувства към испанката/англичанка.
На Лола се паднала честта да бъде първата куртизанка на краля и тя се възползвала от всички почести на тази титла. Много скоро използвала всички свои умения, за да влияе върху либералната политика, както и върху различни социални каузи, а основната ѝ задача била да държи краля далече от консервативните католици – справяла се отлично с тази задача. След като Лудвиг намирал къде да разтоварва своята любов, можел да изпълни всяко желание на Монтез и го прави много сериозно. Междувременно целият парламент има нужда от решенията на краля и неговата горна глава.
За съжаление, той не бил особено наличен, а още по-лошото е, че неговите собствени генерали ще заявят, че никога не са виждали подобен демон. Кралят скоро започнал да реже и някои от важните постове. Първият изгонен бил Карл фон Абел, който изпълнявал функциите на министър-председател, всеки протестиращ също получава студеното рамо на Монтез. Дамата използвала всички оръжия на войната, за да спечели влияние и да контролира страната. Може да си представите колко точно обществото е било доволно от факта, че куртизанка управлява страната.
Следователно всички мислили за едно и също нещо – да отрежат главата на краля и да получат по-адекватен владетел. През 1848 г. група от студенти започва своя бунт от университета в Мюнхен и след това продължава към двореца, за да се разправи с Монтез и краля. След като няма избор, кралят официално подава оставка, а Лола е принудена да избяга още един път, този път към Америка. Отбива се в Лондон, където се омъжва за пореден път, новият господин в живота ѝ се казва Джордж Трафорд Хийлд.
Той е може би най-щастливият чоек, защото прекарва и най-малко време с нея. Въпреки това мнозина твърдят, че се е удавил. В новия свят успява да наложи един нов номер „Танцът на паяка“. Въпросният изисквал от нея да танцува на сцената и да вдигне полата си толкова висока, че всички да видят детеродния ѝ орган – Лола никога не носила бельо. Очевидно вече нямало значение кой ще се улови на нейната въдица. Това обаче била голямата сензация на Америка.
Всеки вестник пишел за този невероятен номер, започнали да се създават и популярни истории, а най-важното е, че Лола излизала на сцената с камшик, за да удря всеки, който я обижда. Последното било отричано много пъти от нея, въпреки факта, че имало много, които си тръгвали сериозно зачервени. Сензацията признавала, че мъжете често заслужавали един добър бой. Последвал още един неуспешен брак и заминала за Австралия за кратко. През 1856 г. се завърнала в САЩ, докато още един неин съпруг паднал зад борда.
На 34-годишна възраст, Лола вече страдала от сифилис. Това бил добър момент да насочи вниманието си към религията, но за жалост с толкова много грехове и липсата на каквато и да било медицинска помощ, накарало дамата да живее тихо в Ню Йорк до 39-годишна възраст, да потъне в забрава и да умре самотна. На надгробния ѝ камък е написано истинското ѝ име.
