Комод – най-мразеният император на Римската империя
През 2000 г. филмът „Гладиатор“ с участието на Ръсел Кроу, спечели награда „Оскар“ и представи историята на един луд император – ролята беше изиграна перфектно от Жуакин Финикс. Император Комод е управлява между 161-192 г. и ще открием, че някои древни историци го наричат: „Проклятие за римляните, по-жестоко от всеки мор и престъпление“.
Тук е моментът да напомним, че за историците този филм е по-скоро комедия, а някои от по-запалените почитатели дори посочват всички налични грешки и факти, но нека се фокусираме върху самия Комод. Носят се легенди за сексуалния апетит и любовта към насилието. В апогея си има повече от 600 партньорки, като те включват жени и малки момчета.
Ако императорът се измори от дадена партньорка или партньор, просто ги пускал на гладиаторската арена, където да се наслаждава на убийствата им. Не са били и малко случаите, в които сам убива, за да се къпе в кръвта им. Това са легендите, истината може да бъде по-обрана. Древните източници, според модерните историци, са пълни с най-различни клюки, но един император е представен в малко по-добра светлина – Марк Аврелий. Бащата на Комод изгражда реноме, което най-вероятно е било записвано от сенатори или от хора, заплатени много добре от сенаторите.
Забавно е как с малко повече средства, човечеството никога няма да открие тъмната страна на един владетел. Практиката сякаш продължава и до днес. Марк Аврелий трябва да изиграе ролята на обеденител, ръководещ империя по време на чума, отстоявайки границите си и отблъсквайки редица немски племена. Освен тези успехи, императорът има време да напише и някои философски мемоари, за да даде малко повече светлина на стоиците. Комод се оказва единственият оцелял син, който да получи трона. Още на 15 години, той получава титлата вице-император, а на 17 години се включва в походите на Римската империя срещу различните нападатели. Единствените запазени архиви за Комод относно неговото детство, идват от Касиус Дио, сенатор и почитател на историята, но не и на новия владетел.
Най-вероятно е възможно да преувеличава значително в разказите си, но пристрастията са само едната страна на монетата.
„Комод по природа не е слаб, но остава по-нескопосан от всеки друг мъж, който някога е живял. Неговата велика елементарност, придружена със страха, го прави роб на компаньоните му, благодарение на тях и глупостта, той пропусна един по-добър живот и беше отровен с перверзия и жестокост, които щяха да бъдат втора прирорда.“
На 19-годишна възраст Комод става император, неговият баща умира – естествена смърт, а не убийство, както е във филма – до днес се смята, че най-вероятно е бил застигнат от чумата. За да не се налага на императора да продължи да се бори с немските племена, новият владетел подписва мир и договоря границите, за да остане в града и да се наслаждава на охолството му – войната не е за него. В Рим, преследването и убиването на сената е една изключително нормална задача. Всеки, който има богатство и достатъчно влияние, за да го свали от поста, без значение какви точно са намеренията му, опасността е голяма и животът с такъв риск изобщо не е приятен. Всички по-сложни и трудни задачи са връчени на избрани верни помощници, които да се занимават с проблемите и да не занимават императора.
Състезанията с колесници и други приятни дейности, съблазняват много повече от работата със сената и решаването на основните проблеми. Един от отговорниците е Перенис – командир на преторианците. Благодарение на неговата агресия и глупост, армията бързо подписва и изпълнява смъртна присъда, която тръгва до девето коляно. Гладиаторските битки са забавление, но Комод не иска да бъде част от публиката, той смята, че трябва да се облече като гладиатор и да демонстрира сила. Ако се чудите откъде идва термина „Шампионът на народа“, най-вероятно това е една от основните версии. Преди да излезе на ринга, императорът коли диви животни и след това продължава с хора. Не си правете илюзии, че се е бил свободно срещу тях – като човек с грозно лице и душа – владетелят ги нападал през клетката с копие. Битките срещу хора били с дървен меч, за да демонстрира умения и качества на страховит войн, но участията му са платени, при това с милиони от гладиаторския фонд.
Ако гладиатор откаже да пролее кръв на опонент, императорът заявява, че или всички ще умрат или ще има само един победител. На всички писатели нарежда да го описват като „Римския Херкулес“ и дори се облича с кожа от лъв, разхождайки се със същата типична бухалка. Влечението към гръцката митология е толкова голямо, че в един момент дори пресъздава историята на Херкулес, побеждавайки гигантите. Избира всички, които са останали без крака от различни болести и инциденти. Качва ги на определени стойки, преоблича ги като прословутите гиганти и им позволява да хвърлят гъби, вместо камъни. Комод излиза с истинско оръжие и избива всички до един. В негова чест Рим се прекръства на Колония Комодиана – градът на Комод. Преименува някои месеци като, Амазоний, Августус и Херкулес.
До сената изпраща и цял списък с имена, които са позволени за обръщение. Макар и до днес да се смята, че историците са преувеличили, мнозина смятат, че образът може да е доста близък до описанията. За 12 години Комод успява да настрои всички срещу себе си. Въпреки омразата, той успява да преживее редица опити за убийство, като един от всички е организиран от родната му сестра – екзекутирана е след разкриването на заговора. Късметът свършва на Нова година през 192 г., когато е удошен в банята от своя партньор по борба. Неговата любима любовница Марсия е основният заподозрян в заговора. До днес се смята, че Комод е един от императорите, които поставят края на Римската империя.
След него идва друга династия, но се ражда след особено кървава гражданска война. Самият Комод никога не прави това нарочно или за отмъщение, той просто не е подготвен и не знае как да реагира в толкова тежки и трудни моменти, не е знаел какво наследява и точно по тази причина е един от кратко управляващите императори.
Снимка: Wikipedia
